Решение № 13500 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2012 г.

Решение № 13500 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклами" ("МПДТР") при Община Бургас, чрез пълномощника ст. юрк. Ефтим Марев, против решение № 620 от 27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1541/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.23/20.05.2011 г., издаден от главен специалист - ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-Л-55.23/14.06.2011 г. на директора на дирекция "МПДТР" към Община Бургас. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Летище Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Станка Ангелова, оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - гр. Бургас по реда на чл. 145 и сл. от АПК е Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.23 от 20.05.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК от орган по приходите при община Бургас. С оспорения акт са установени задължения за "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, в качеството му на концесионер на Летище Бургас за внасяне на такса битови отпадъци, в частност за услуга "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване", по отношение на имот, представляващ навес - техническа площадка, описан в декларация вх. № 0002321 от 9.01.2007 г. в размер на 71.17 лева. При оспорването му по административен ред същият е потвърден с решение № 70-Л-55.23 от 14.06.2011 г. на директора на Дирекция "МПДТР" към община Бургас. Органът се позовава на чл. 63 ЗМДТ и сочи, че за имоти, находящи се извън районите, за които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е отменил обжалвания акт след съвкупната преценка на доказателствата по делото - приетите и неоспорени експертизи, свидетелските показания и представените писмени доказателства. За да постанови този резултат е приел, че дейността "поддържане чистотата на територията на Летище Бургас" в т. ч. сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Посочил е, че консорциум "Титан Бургас" е нает от Община Бургас да извършва дейностите по сметосъбиране и почистване в района на кв. Сарафово, но няма данни да е извършвал дейност и на територията на летището и около нея, доколкото не е съставил нито един документ, който да отразява този факт. Обстоятелството, че със заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2011 г., не е достатъчно да се направи извода, че услугата е извършена реално. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е изведен извод, че дейността по поддържане чистотата на територията на Летище Бургас за 2011 г. се е извършвало от концесионера за негова сметка. Безспорно между страните е обстоятелството, че фирмата за почистване "Титан Бургас" е осъществявала дейност единствено по сметоизвозване и депониране на отпадъци и за тези дейности "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД не оспорва акта. Като допълнителен аргумент за недължимост на таксата за услугите по опазване чистотата на обществените територии, съдът е посочил и наличието на основанието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Позовал се е на заключенията на вещите лица по съдебно - икономическа и техническата експертизи, от които е установил, че макар територията на летище Бургас да е урбанизирана територия, същата не е част от населеното място - квартал Сарафово. Посочил е, че границата между Летище Бургас и кв. Сарафово е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Този факт е обосновал извода, че територията на Летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради което не е и от категорията населени места, включени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас. Установил е също, че в план - сметката на община Бургас, приета за 2011 г., няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията конкретно на летище Бургас, а се предвиждат само обобщени прогнозни дейности. По така изложените съображения е приел, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. Административният съд - Бургас е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на преценката на релевантните юридически факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Съдът правилно е установил основния спорен въпрос - реално ли е осъществявана услугата "Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" по отношение имота на търговското дружество "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. Решаващият съд е анализирал разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, определяща, че за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване на населените места, се заплаща такса, като размерът на същата е определен в чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ, а от тълкуването на разпоредбата на т. 2 е формиран правилният извод, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При извършения анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Фактът, че община Бургас е чистила територията на кв. Сарафово, не означава, че е била чистена и терена на Летище Бургас, който е извън обхвата на тази територия и има особен пропусквателен режим за влизане и пребиваване. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и законосъобразно е приел, че административният орган не е доказал реалното извършване на спорната услуга, за която е начислена местната такса. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и при липсата на доказателства за това, че територията на летището е включена в районите, посочени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, правилен е изводът на съда за недължимост на таксата за процесния имот. Както правилно е посочил Административният съд твърдението, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина следва да се приеме, че заповедта на кмета на гр. Бургас включва и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е установено. От друга страна, не са налице и доказателства, че територията на летище Бургас, макар и урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, е част от населеното място. В този смисъл е и заключението на вещите лица по допуснатите съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, където е посочено, че територията на летище Бургас не е част от населеното място и не е част от кв. Сарафово, т. к. границата между летище Бургас и кв. Сарафово е ПИ с идентификатор 07079.1.933 и е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. При събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че летището е част от урбанизираната територия по смисъла на ЗУТ, но не е част от населеното място. При отсъствието на данни "Титан Бургас" да е извършвал дейност по поддържане чистотата на територията на летище Бургас, съответен на закона е приетият извод за незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел, че установените по делото факти сочат, че през периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. община Бургас не е предоставяла услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение на имот, представляващ навес - техническа площадка, на територията на Летище Бургас, описан в декларация вх. № 0002321 от 9.01.2007 г., поради което на основание чл. 71, т. 2 ЗМДТ не следва да се събира такса за нея и оспореният акт правилно е отменен. В касационното производство не се установиха релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника, Община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на търговското дружество "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,