Решение № 3956 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2017 г.

Решение № 3956 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Г., от гр. С., чрез пълномощника му - адв. Й., против решение № 13567/13.12.2016 г. по адм. дело № 5241/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. В с. з. представя писмени доказателства. Ответникът: министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му - юрисконсулт Й., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Върховен административен съд, състав на V-то отделение, е отхвърлил жалбата на М. Г., против Заповед № 8121К-1242/04.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, като неоснователна. Със заповедта, издадена на основание чл. 33, т. 9 ЗМВР и чл. 68, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба /ЗДипл. С/, е прекратена дългосрочната командировка в Посолството на РБ в О. К. В., на инспектор М. Б. Г. - задграничен представител II степен в "Задгранични представители на МВР" към отдел "Управление на информацията" при Д "Международно оперативно сътрудничество"-МВР, считано от 03.05.2016 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Обсъдени са подробно доказателствата по делото, както и тези намиращи се към класифицирания том, въз основа на които са отхвърлени оплакванията за нарушение на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради наличие на фактически и правни основания в заповедта, оплакванията за нарушение на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 ЗДипл. С, на Заповед № 8121з-862/20.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи и на чл. 164 ЗМВР. Самостоятелно са обсъдени оплакванията за нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК, като са направени изводи, че такива нарушения липсват, доколкото заповедта е издадена по инициатива и преценка на ръководителя на съответното ведомство, при оперативна самостоятелност, без да е необходимо становището на служителя, както и въз основа на служебно събрани доказателства-становища на директора на Д "ЕС и международно сътрудничество"-МВР, на директора на Д "Международно оперативно сътрудничество"-МВР и на Министерство на външните работи. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Обсъдени са всички относими към спора доказателства, въз основа на които обосновано е прието, че заповедта на министъра на вътрешните работи представлява законосъобразен административен акт, по отношение на който не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 1-5 АПК. Поради това неоснователно се поддържа, че при издаване на оспорения акт е нарушена формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което не било установено от съда. Разпоредбата изисква акта да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Константа е съдебната практика по приложение на тази правна норма, че когато акта се позовава на писмени доказателства, представляващи част от административната преписка, които съдържат такива фактически обстоятелства, се приема, че и акта ги съдържа. В случая съдът правилно е установил такова позоваване в заповедта на предложение рег. № А-9598/25.03.2016 г. на ст. комисар К. като директор на Д"Международно оперативно сътрудничество"- МВР, неразделна част от което е и предложение за предсрочно прекратяване командировката на касатора в ОК-Великобритания рег. № А-8874/21.03.2016 г. /стр. 17 и 14 от делото/, като и двете съдържат такива фактически основания. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон - чл. 68, ал. 2 и 3 от ЗДипл. С. Н. инстанция споделя правните изводи на съда за неприложимост предпоставките на чл. 68, ал. 2, т. 1-6 ЗДипл. С за предсрочно прекратяване дългосрочна командировка на служител, като неотносима за случая. Разпоредбата визира конкретна хипотеза на предсрочно, а не окончателно, прекратяване на дългосрочна командировка на служител, който е командирован със заповед на министъра на външните работи по чл. 65, ал. 1 от с. закон, поради което и прекратяването на командировката му по чл. 68, ал. 2 е от същия министър на външните работи. В случая касаторът е дългосрочно командирован със заповед на друг министър - министъра на вътрешните работи от 19.02.2014 г. /л. 21 от класиф. том/, на основание чл. 65, ал. 3 ЗДипл. С, поради което и прекратяването на дългосрочната му командировка би следвало да бъде от същия министър на вътрешните работи, на основание чл. 68, ал. 3 от с. закон. Оспорената заповед е издадена от министъра на вътрешните работи именно на това правно основание - чл. 68, ал. 3 ЗДипл. С, поради което като е прието, че това е приложимата материалноправно разпоредба за случая, съдът е приложил правилно закона. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена на първото от двете алтернативно дадени условия от тази норма, а именно от министъра на вътрешните работи, по негова преценка, предвид отсъствието на данни за наличие на мотивирано искане от министъра на външните работи. Преценката на ръководителя се извършва лично от него, в рамките на дискреционната власт с която разполага и която не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи единствено наличието на такава власт у издателя на акта, както и спазени ли са изискванията за законосъобразност на акта - чл. 169 АПК. Поради това правилни са изводите на решаващия съд, че акта е издаден при наличието на оперативна самостоятелност у органа, както и че е законосъобразен, тъй като са налице данни за съществени пропуски при изпълнение на служебните задължения от страна на касатора, като задграничен представител, втора степен в "Задгранични представителства на МВР" към отдел "Управление на информацията" в Д"Международно оперативно сътрудничество"- МВР, съгласно специфичната му длъжностна характеристика /л. 34-36 от класиф. том/ и данните съдържащи се в предложение от 21.03.2016 г. и предложение от 25.03.2016 г. на ст. комисар К., директор на Д"Международно оперативно сътрудничество"-МВР, първото от които е съгласувано с главния секретар на МВР, с ресорния зам. министър на вътрешните работи и със самия министър на вътрешните работи, както и от писмо на Д"ЕС и международно сътрудничество"-МВР, от 14.03.2016 г. и грама от Министерството на външните работи /л. 22-28 от класиф. том/. Неоснователно се поддържа, че съдът незаконосъобразно не е приел нарушение на Заповед № 8121з-862/20.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи и на чл. 164 ЗМВР. Първото оплакване е неконкретизирано, но въпреки това решаващият съд е изложил подробни мотиви, за отсъствие на такова нарушение и по-конкретно на т. 8 от заповедта, които се споделят от касационния съд. С цитираната заповед са одобрени Правила за условията и реда за подбор на служители от МВР за заемане на длъжност "задграничен представител", като в т. 8, и подточки 8.1 - 8.5 са посочени условията при които министъра на вътрешните работи може да прекрати дългосрочна командировка на служител на посочената длъжност. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че процесното прекратяване изпълнява условието по т. 8.1 от тази заповед, а именно при служебна необходимост, дори и без предложение на постоянната комисия по подбор по чл. 5 от утвърдените Правила. Това е така, защото закона - чл. 68, ал. 3, предл. първо ЗДипл. С не поставя такова условие - да има предложение от комисията по подбор, като правомощието за прекратяване на командировката е предоставено на преценката на министъра на вътрешните работи. В случая, в тази част -т. 8.1, заповедта противоречи на закона, поради което като е издал заповедта по своя преценка, в съответствие със закона, не е налице нарушение. По второто оплакване - за нарушение на чл. 164 ЗМВР, липсва такова, по съображения, подробно изложени от решаващия съд, които настоящият състав не намира за нужно да повтаря. Касационният съд не споделя и другите оплаквания на касатора за нарушение на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК, които съдът неправилно отхвърлил. Правилни са изводите на съда, че органът не е допуснал съществено нарушение на тези процесуални норми предвид правомощията на органа при издаване на заповедта, в изпълнение на дискрецията с която разполага. От изложеното се налага извода, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника, съобразно направеното искане, се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК / ред. Д. в. бр. 8/2017 г./, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия