Решение № 4379 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Център за професионално обучение /ЦПО/ - „Солидарност-2006“ ЕООД, представлявано от управителя му Е. В. Я., срещу решение № 9529/03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 993/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 16/1/1/0/00043/2/02/04/01 с изх. № 07-3400/26746 от 20.12.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за отказ от изплащане на финансова помощ в размер на 143 426. 00 лева. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора – за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира и заплащане на разноски. Ответникът – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. П., в постъпила по делото писмена молба, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на платеното от касаторката адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема подадената от легитимирано лице в законоустановения срок касационна жалба за допустима. Преди разглеждането й по същество, съдът намира за необходимо да посочи следното: Неоснователно е искането на дружеството-касатор от 01.04.2026г., чрез управителя Е. Я., постъпило в срока за произнасяне, да бъде отменен дадения хода по същество и делото да бъде отново насрочено в съдебно заседание за разглеждане, предвид невъзможността на Я. за явяване на 24.03.2026г. Към искането е приложен и болничен лист за временна нетрудоспособност. Същото е направено след приключване на разглеждането на делото на 24.03.2026, г., на която дата е изпратена по електронен път молба от адвокат Пищалова за отлагане на делото, поради болничен отпуск, установен с приложения болничен лист за временна нетрудоспособност, за периода от 21.03.2026 г. до 24.03.2026 г., за гледане на дете, с определен „свободен режим, без право да напуска населеното място“. Аналогична молба /без приложени към нея документи/ е подадена и от управителката на дружеството- касационен жалбоподател. В откритото заседание съдът е докладвал и разгледал двете молби и болничния лист на пълномощника, като е приел същите за неоснователни, поради липса на предпоставките по чл. 139, ал. 1 АПК и неизпълнение на правилото на чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза. Следва да се отбележи, че представения на 01.04.2026г. от Е. Я. болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 05.03.2026 г. - до 30.04.2026 г. е с определен „домашен-амбулаторен режим“, който също попада в обхвата на цитираната разпоредба от НМЕ. Правилото на чл. 18, ал. 2 от наредбата изрично предвижда, че, за да се приеме за основателно отсъствие от явяване пред органите на съдебната власт, е необходимо представянето на „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Подобно удостоверение по делото липсва, а и не се твърди от касатора, че въобще е издавано, както по отношение на управителя на дружеството, така и спрямо процесуалния представител на ЦПО- „Солидарност-2006“ EООД. Представените болнични листове не само не представляват удостоверения по образец, по смисъла на чл. 18, ал. 2 от наредбата, но и в съдържанието им не е обективирана изрична забележка относно невъзможност съответното лицето да се яви пред органите на съдебната власт, за да се приеме, че тези листове попадат, макар и неформално, в хипотезата на правната норма. Предвид изложените съображения, депозираното искане за отмяна на хода по същество се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЦПО- „Солидарност-2006“ ЕООД срещу решение № 16/1/1/0/00043/2/02/04/01 с изх. № 07-3400/26746 от 20.12.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което на основание: чл. 20, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители; чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 6, б. „б“, т. 12 и т. 13 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП /Наредба № 4/2018 г./; т. 2.6, т. 2.2.2., т. 2.11.2 и т. 2.16.1 от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG 06RDNP001-1.001 по подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ от мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/; чл. 6 и чл. 8, ал. 1 от договор от 23.02.2021 г., е отказано изплащане на пълния размер на финансовата помощ от 143 426 лева. Решението е обявено от издателя му и за първа писмена оценка за установяване на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 3 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число: административния договор № РД 50-29/23.02.2021г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и допълнителното споразумение към него от 16.10.2023г, с което размерът на помощта е увеличен от 4 697 лева на 999 941 лева, съпроводен с таблица за разходите, описание на дейностите и начина на изпълнение; заповедите за назначаване на проверки на място с изготвените контролни листове и доклади; предявеното от бенефициента искане за плащане на сумата 143 455,27 лева за курса по зеленчукопроизводство за двете дейности – 150 часа обучение на три групи участници и семинар за осем часа за 26 обучаеми, с придружаващите документи; заключителен доклад от 29.05.2024 г. за идентифициране на нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, изготвен от МВР, Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ /АФКОС/, с приложени към него протоколи, съдържащи обясненията на лица, заявени като участници в обученията. Събрани са и сключените договори от ЦПО - „Солидарност-2006“ ЕООД с изпълнители на дейности по: превоз на пътници; хотелско настаняване и вечеря; предоставяне на кафе-пауза за 8-часов семинар; осигуряване на кетъринг на мястото на провеждане на обученията, включващ обяд и една кафе-пауза дневно. Съществена част от преписката е влязлото в сила решение № 03-РД/5286 от 01.10.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за пълен отказ за съгласуване на процедура за избор с публична покана и налагане на финансова корекция в размер на 100% от стойността на договора за осигуряване на кетъринг на мястото на провеждане на обученията, включващ обяд и една кафе-пауза дневно, в размер на 171 510 лева. По искане на процесуалния представител на оспорващото дружество, в съдебно заседание са разпитани двама свидетели. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми /в това число и на чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие/ и съответства на целта на закона. На базата на тези установявания, приложимите правни норми и начина, по който те релевират към законосъобразността на оспорения административен акт, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на ЦПО - „Солидарност-2006“ ЕООД, като неоснователна и след изменение на решението в частта му за разноските, го осъжда да заплати на ответната страна 450 лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви. При преценката му не се установява наличие на сочените от касатора пороци, съставляващи касационни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна. Касационната жалба по съществото си повтаря жалбата, инициирала производството пред административния съд, поради което настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК към фактическите установявания и правните изводи в решението на първостепенния съд. Обосновано съдът приема за установено въз основа на реквизитите на решението за отказ от изплащане на финансова помощ, длъжностното лице, което го е издало и го е подписало с електронен подпис, а именно И. И., в качеството й на изпълнителен директор на Фонда, и в кръга на законово предоставените й правомощия. Неоснователни и в пряко противоречие с доказателствата по делото, са доводите на касатора, че отказът за плащане не е мотивиран, като резултат от липсата на безпристрастно цялостно изследване на изпълнението на проекта. Напротив, в административния акт са систематизирани всички факти и констатации, установени при проверките за реализиране на субсидирания проект, по начина и с параметрите, договорени между страните; сключените от бенефициента договори по реда на ПМС 160/01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове; заключителния доклад на експертите от АФКОС с приложенията към него; решението за налагане на финансова корекция и доказателствата, приложени от управителката на бенефициента при подаване на искането за плащане, които поотделно и в тяхната съвкупност представляват фактическите основания за отказа. Самостоятелно място от решението на изпълнителния директор заема анализът на приложимите в случая правни норми от Наредба № 4/2018г., от публикуваните Условия за изпълнение на одобрени проекти и от клаузите в сключения административен договор, които съставляват правните основания за издаване на акта – задължителен компонент от съдържанието му съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Констатираното неизпълнение е обособено в пет самостоятелни точки, предвид параметрите от отделните договорености между страните, сборът от които, ведно със санкцията по чл. 63, параграф първи от Регламент № 809/2014, отразена в т. 6, представя общия размер на сумата, отказана за плащане. За всяка една от тях са обобщени решаващите мотиви, довели до квалификацията й като разход, за който не е установено действително да е извършен, платен от бенефициента и одобрен от предоставящия финансовата помощ орган. Първостепенният съд обосновано приема, че всички те реферират към две от дейностите от проекта, имащ за предмет повишаване на знанията и подобряване уменията на земеделските производители и заетите лица в техните стопанства и заложени в таблицата към договора за безвъзмездна финансова помощ /БФП/. Първата е Дейност 1 – „Курсове с минимална продължителност 150 учебни часа“, поддейност 1.1. „Зеленчукопроизводство 3 групи по 20 лица общо 60 обучаеми“, изцяло подпомагана в размера й от 141 840 лева. Изпълнението й предполага избор на изпълнители при прилагане на ПМС 160/2016 г. за: наем на зала, кафе-пауза за обучаеми и лектор, обяд за обучаеми и лектор; вечеря за обучаеми и лектор и нощувки за тях. Проведени са две процедури по две обособени позиции. По първата за хотелско настаняване и вечеря е сключен договор № 1/30.10.2023г. с „Дани Сат“ ООД с цена от 646 331 лева, за срок до 01.09.2025г., прекратен по взаимно съгласие на страните на 19.01.2024г. Междувременно при проверка на Фонда, е установено с писмо от 31.01.2024г. от директора на дирекция „Туристическа политика“ към Министерство на туризма, че изпълнителят по договора има регистрирана къща за гости „Фламинго“ с капацитет само от 8 стаи с 16 легла и не разполага с категоризирано заведение за хранене. На 31.01.2024г. е сключен нов договор с „Тракарт“ ЕООД със същия предмет и със същата цена от 646 331 лева, независимо, че към този момент ползвателят на помощта е декларирал приключване на първите две дейности, между които и тази по т.1.1. от договора за БПФ с приключено обучение на 60 лица. По втората обособена позиция за кетъринг, включващ обяд и една кафе-пауза на мястото на провеждане на обученията, е сключен договор с „Ес Дизайн 2018“ ЕООД. Втората Дейност е по позиция 9 - „Семинари с продължителност 8 учебни часа за земеделските стопани“,поддейност 9.1., насочена за подобряване на конурентноспособността на първичните производители в селското стопанство за 1 група от 26 лица, за която БФП е в рамер на 1 586 лева. Семинар 9.1. се провежда след приключване на курса по „Зеленчукопроизводство“. За него са сключени два договора: единият с „Ес Дизайн“ ЕООД- за предоставяне на обяд и кафе-пауза на 26 обучаеми и лектор; а вторият е договор за превоз на обучаеми и лектор на три групи до базите за практическо обучение в с. Скутаре, с. Първенец и гр. Садово, с престой на автобусите от 6 часа. Със заявката за плащане от 07.02.2024 г., управителя на бенефициента е поискал възстановяване на разходите за двете дейности в общ размер от 143 426 лева. След извършени проверки от фонда и АФКОС, е установено наличие на родствена връзка между управителя на бенефицента и на изпълнителя по договора за кетъринг - „Ес Дизайн 2018“ ЕООД (майка и дъщеря), поради което с решение № 03-РД/5286 от 1.10.2024г., изпълнителният директор на ДФЗ изцяло е отказал да съгласува процедурата за избора му с публична покана и едновременно с това е наложил финансова корекция в размер на 100% от стойността на договора за осигуряване на кетъринг на мястото на провеждане на обученията, включващ обяд и една кафе-пауза дневно, в размер на 171 510 лева. Влязлото в сила решение за налагане на финансова корекция е залегнало като основен мотив за отказа на административния орган да одобри заявените от ЦПО -„Солидарност-2006“ ЕООД за възстановяване разходи по т. 1 - от 5 004 лева за кафе паузи на 60 лица за 150 учебни часа и лектор, платени на свързаното дружество „Ес Дизайн 2018“ ЕООД и по т. 2 – от 19 380 лева – обяд за същата аудитория и лектора. По отношение на двете точки от административния акт, касаторката не е релевирала никакви доводи, както в първоинстанционното, така и в касационното производство, извън общите такива за липса на мотиви, които напълно се опровергават от съдържанието му, съответстващо на всички приложени писмени доказателства. Конкретни възражения не са направени от нея и по отношение на непризнатите разходи в т. 3 и 4 от оспореното решение, както и срещу правните изводи на първостепенния съд за обосноваността на отказа и по тези две пера. Първото от тях по т. 3 съдържа отказ да се платят 22 800 лева за вечеря на обучаемите 60 лица за 150 учебни часа. Във второто по т. 4 е отказано заплащане на сумата от 69 095 лева, формирана за 19 нощувки на 60 обучаващи /три групи по 20 лица/ при заявена цена за една нощувка на едно лице от 60.61 лева. Обобщено мотивите на изпълнителния директор се отнасят до нарушение на задължението на бенефициента, предвидено в т. 2.2.2. от Условията за изпълнение, поради прекратяване на договора, сключен с „Дани Сат“ ООД, преди процедурата по избор на изпълнител да е съгласувана от разплащателната агенция, и са напълно обосновани. Наред с тях, следва да се имат предвид и изложените в решението на изпълнителния директор на ДФЗ от 20.12.2024г. съображения при обсъждането на събраните данни в хода на служебните проверки от експертите на фонда и на АФКОС за недостатъчния капацитет на легловата база в къща за гости „Фламинго“, липсата на обективна възможност за осигуряване на вечеря на нощуващите и факта, че много от обучаваните изобщо не са нощували там. В касационната жалба се повтарят доводите, релевирани и в първоинстанционното производство за необосновани и преднамерени констатации на проверяващите служители на ДФЗ при проверките на място и особено при тази, реализирана на 9.11.2023г. В жалбата от 06.01.2025г. управителят на дружеството е оспорил всички контролните листове, без да вземе предвид, че към отказаната в т. 5 от решението сума в размер на 1 586 лева, отношение има само проверката на място, определена за 21.01.2025г. в офиса на бенефициента за провеждането на осем часовия семинар за 26 обучаеми. В контролния лист проверяващите са отразили несъответствията, в това число и промяната на предварително предвидените лектори. В изготвения от експертите доклад подборно е описан начина, по който организатора на обучението е възпрепятствал проверката и е довел до преждевременното й прекратяване. Съставени от надлежно назначени длъжностни лица, в кръга на правомощията им, контролният лист и придружаващият го доклад, са официални свидетелстващи документи, ползващи се с доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК и установяват неизвършени или частично извършени дейности, които имат за правна последица упражняването на правото на ДФ, уредено в чл. 27, т. 6, б. „б“ от Наредба № 4/2018г., да откаже заявено плащане. Първостепенният съд е дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства, с които да оспори доказателствената сила, уважил е искането за разпит на двама свидетели и ги е разпитал. Показанията и на двамата не установяват каквито и да било факти и обстоятелства за провеждането на семинарното занятие по т. 9.1. от справката към договора за предоставяне на БФП и с тях не се опровергават съображенията на административния орган относно отказа за предоставяне на документи, данни, информация и всякакво друго съдействие при осъществяване на проверките на място. С писмените доказателства по преписката, изпълнителният директор на Фонда е установил по категоричен начин неизпълнение от бенефициента на задължението по т. 2.2. от утвърдените условия за изпълнение на проектите. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че след като бенефициентът не е реализирал дейностите, обект на подпомагане по одобрения проект, не е изпълнил задължението си по т. 2.11.2. от условията, същевременно въведено, като основание на отказ за плащане в чл. 8 от сключения договор, законосъобразно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 4/2018г., която го оправомощава да откаже плащане, когато заявените разходи не са действително извършени. Общата сума на отказаните разходи по първите пет точки, правилно е изчислена на 117 865.40 лева, а за плащане е заявена сума в размер на 143 865.40 лева, което обуславя прилагането и на чл. 63, параграф първи от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. и обосновава редуцирането на разходи от 25 560.60 лева в т. 6 от решението за отказ от подпомагане. По изложените съображения, съдебният състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени касационни основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. На ДФЗ следва да бъдат присъдени такива в размер на 153.39 евро, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение