Решение № 15405 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2017 г.

Решение № 15405 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "МД С. - М. Ш.", представляван от М. Ш., срещу решение № 925 от 2.06.2016 г. по адм. дело № 2091 по описа за 2016 г. на административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт № Р-16001315005462-091-001/2.02.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 274/9.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. /Д "ОДОП"/. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Поради което претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в писмен защита от 27.10.2017 г., подадена чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-16001315005462-091-001/2.02.2016 г., издаден от К. А. Б., началник сектор, възложил ревизията, и Р. Б. М., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. Актът е потвърден с решение № 274/9.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 52 568,03 лева, ведно с прилежащи лихви в общ размер на 15 906,11 лева, както и установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5 222,12 лева и лихви 2 541,67 лева, за 2011 г. в размер на 5 977,85 лева и лихви 2 290,10 лева, за 2012 г. в размер на 2 174,00 лева и лихви 609,93 лева, за 2013 г. в размер на 4 881,80 лева и лихви 873,64 лева и за 2014 г. в размер на 3 851,21 лева и лихви 297,89 лева. В хода на ревизията са констатирани обстоятелства за наличие на укрити доходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/ поради липса на счетоводна отчетност или така воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане /чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК/. Изпратено е уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице, че ревизията ще се осъществява по специалния ред. Изискани са декларации по смисъла на чл. 124, чл. 3 от ДОПК за всяка една от фискалните години, включени във времевия обхват на ревизията. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс и размера на установените задължения както за ДДС, така и за данък общ доход по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните периоди. Описани са подробно и събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно - счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на процесуалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство, жалбоподателят не е успял да представи достатъчно убедителни доказателства, които да оборят констатациите, изложени в ревизионния акт. Прието е, че при извършена ревизия по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, в случая е приложима разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. С оглед на изложените мотиви, първостепенния съд е приел, че издаденият РА е законосъобразен и е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу него. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение споделя мотивите на първоинстанционния съд, както и възпроизвеждането на правилно установената фактическа обстановка по спора. АС - гр. П. е достигнал до законосъобразни правни изводи. След подробен анализ на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, първоинстанционния съд правилно е приел, че при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, важи презумцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тази връзка жалбоподателят не представя необходимите доказателства в подкрепа на своите твърдения. Неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба, относно приетите стойности, обобщени статистически данни, формирали данъчната основа. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства за противното. Твърдението на касатора, че за добива на описаното количество мляко от бюлетина на МЗХ и НСИ е необходимо наличието на съответни предпоставки - доилна зала, апаратура и оборудване за съхранение на добитата продукция, с които той не разполага, не доказва неправилност на достигнатия извод от първоинстанционния съд. Основателно АС - гр. П. приема, че предвид липсата на коректни счетоводни данни за себестойност на единица произведена продукция - краве и овче мляко, както и конкретни стойности на разходите за отглеждане на животните, включително младите, единственият възможен подход е именно този на ревизиращите органи по приходите за използване на обобщена статистическа информация, която е от конкретни източници и е подложена на анализ Не е спорно, че през ревизирания период на ЕТ "МД С. - М. Ш." са изплатени значителни средства за подпомагане на дейността му чрез субсидии от ДФ "Земеделие" по схеми и мерки "Директни плащания" и директни плащания от държавния бюджет, като не са констатирани инвестиции за подобрения във връзка с условията за отглеждане на животните, съответно за стопанския инвентар. Описаното се доказва и от приетото на 9.03.2017 г., без направени възражения от страните по делото, заключение на вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав на ВАС счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че след като в хода на ревизията и съдебното производство не са опровергани констатациите, касаещи неосчетоводяване в пълен размер разходите за отглеждане на животни, както и значителния брой животни, отглеждани от земеделския производител и отчитаните в значително по-малък размер приходи, то основателно органите на приходната администрация са приели, че същите представляват укрити приходи, неотчетени по законоустановения ред и са провели ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Установено е също, че ревизираното лице декларира отрицателен счетоводен и финансов резултат за ревизираните 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., като в същото време пред Областна дирекция по безопасност на храните - гр. П. за същия период са отчетени приходи от продажба на мляко. С оглед горното, правилно е прието от съда и от органа по приходите, че касационният жалбоподател не е отчитал приходите от дейността си. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В тази връзка, в ЗДДФЛ не е регламентирано специално данъчно третиране на получените финансово подпомагане, субсидии, доплащания, поради което същите следва да се разглеждат обвързано с общите правила за облагане и деклариране на доходите от дейността, за която са предназначени. С оглед гореописаното, законосъобразно АС - гр П. потвърждава допълнително установеният данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви. Претенциите на касатора, че част от добитото мляко не е продадено, а е използвано за храна на новородени телета и агнета, не са подкрепени с конкретни доказателства. Видно от справките, представени от Областна дирекция по безопасност на храните - П., описани и в ревизионния доклад /л. 98 от делото/, броят на младите животни под една година, деклариран от ревизираното лице към 31.12 на съответните години, е много малък, като воденото от фирмата счетоводство не дава информация каква част от добитото мляко се използва за храна на младите животни. На следващо място доводите, изложени от жалбоподателя, по отношение на изчисляването на данък добавена стойност, също се явяват неоснователни. Като регистрирано по ЗДДС лице М. Ш. е задължен да начисли косвен данък за доставка, по която то е изпълнител и която е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и представлява доставка на стока. Извършените доставки на мляко през ревизирания период са облагаеми, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за тях се дължи ДДС. Д. основа, в конкретния случай, на тези доставки е определена от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, от което следва правилния извод, че това са стойностите, които е следвало да послужат за основа за облагане с ДДС. С оглед презумцията за доказателствена тежест съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, ревизираното лице не е представило достатъчно убедителни доказателства и не е провело насрещно и пълно доказване, с което да опровергае изводите на ревизиращия орган. Предвид на гореизложеното, административния съд правилно е потвърдил изводите на ревизиращите органи относно начисленото ДДС върху размера на установените укрити приходи, в рамките на всеки един от ревизираните периоди. Настоящият състав намира исканията в касационната жалба относно назначаването на експертизи за недопустими. Разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК изрично разпорежда, че пред касационната инстанция се приемат само писмени доказателства, представени от страните и които са свързани с касационните основания. А съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая, жалбоподателят в хода на първоинстанционното производство е имал възможност да се запознае с всички доказателства по делото и при установена непълнота е могъл да поиска попълването й с доказателства. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. П. не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касацията следва да бъде присъдена сума в размер на 3 445,83 лв., съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,