Решение № 14991 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2009 г.

Решение № 14991 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Жеко Михалакев Жеков от гр. Сливен, подадена чрез пълномощника му адв. Иван Сотиров срещу Решение № 15 от 3.02.2009 г., постановено по адм. дело № 3685/2006 г. от Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1034/26.05.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, тъй като съдът не се е произнесъл по всички наведени от него доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" (правоприемник на ИА "Държавна собственост на Министерство на отбраната"), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Жеков против Заповед № 1034/26.05.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1 т. 2 ЗДСл и влизане в сила на длъжностно разписание № ОЩ-1 от 22.05.2006 г. на Изпълнителната агенция, с което е съкратена заеманата от него длъжност началник сектор "Недвижими имоти" гр. Сливен, в отдел "Планиране, ръководство и контрол на регионалните структури" при дирекция "Недвижими имоти" на Агенцията. В хода на производството първоинстанционният съд е установил, че жалбата на Жеков с която е оспорена законосъобразността на заповедта е подадена след изтичане на законния срок, при което е прекратил производството в тази му част с протоколно определение от 17.03.2008 г., като производството е останало висящо в частта, с която се иска обявяването на процесната заповед за нищожна. Определението за прекратяване на производството в посочената му част е потвърдено с Определение № 9043/30.07.2008 г., постановено по адм. дело № 5240/2008 г. от състав на Пето отделение на ВАС. Първоинстанционният съд след извършената проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентния орган - изпълнителния директор на ИА ДДСМО" и в предписаната от закона - чл. 108 ЗДСл писмена форма и съдържание. Въз основа на това приел, че при постановяването на Заповед № 1034/26.05.2006 г. на изпълнителния директор на ИА ДДСМО" не са допуснати нарушения на правните норми и административнопроизводствените правила, които да обуславят нищожността му и отхвърлил жалбата на Жеков като неоснователна. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Настоящият състав споделя извода, че заповедта е издадена от компетентният за това орган - в случая изпълнителния директор на ИА ДДСМО" и в предписаната от чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма, тъй като в заповедта е издадена в писмена форма и съдържа правното основание за издаването й, дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавна служба. Нищожността на индивидуалния административен акт се свързва с тежък порок на установената форма или съдържанието, което актът следва да има, или с отсъствието на компетентност у органа, който го е издал. Поради това, че актът не е нищожен, тъй като са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт, решението на окръжния съд за отхвърляне на жалбата е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по всички наведени доводи от жалбодателя, тъй като правилно съдът е обсъдил основанията за нищожност на обжалваната заповед, при прекратено производство по отношение на останалата част от жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение