Решение № 12906 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2017 г.

Решение № 12906 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, подадена чрез старши юрисконсулт Х. Орманджиев, против решение № 768/02.05.2017 г. по адм. д. № 1214/2016 г. на Административен съд - Варна в осъдителната му част. Твърди, че решението е недопустимо, поради това че е предявен иск срещу ненадлежен ответник, както и че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че от бездействието на ответника да изпълни своите задължения по осигуряване на адекватни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за ищеца са настъпили вреди. С оглед установената фактическа обстановка съдът е направил обоснован извод, че жалбоподателят е понесъл неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Административен съд - Варна е сезиран с искова молба, с която са предявени кумулативно съединени искове от Д. Г., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 20 000 лева поради счупване на пръсти на десния му крак на 01.01.2011 г. при падане от леглото, находящо се на трето ниво, гипсиране на крака му едва на 05.10.2011 г. и отстраняване на гипса без провеждане на вторичен контролен преглед. В уточняващи молби по делото ищецът посочва като ответник Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр. София. Конкретизира, че претендира обезщетение от 300 лв. за претърпени имуществени вреди поради невъзможност да полага труд в затвора за времето от 01.10.2011 до 01.03.2012 г. заради счупването на крака си. Претендира и присъждане на сумата от 19 700 лв. като обезщетение за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод счупването, поради неадекватно му лечение и изживения ужас от възможността да загуби живота си в резултат на падането. Периодът, за който се претендира това обезщетение, е от 01.10.2011 г. до 27.04.2016 г. Излага твърдение за незаконно бездействие на администрацията на Затвора [населено място] по спазване на чл. 59, ал. 2 и чл. 62 от Инструкция № Із-1711/15.09.2009 г. за оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица, както и действащата понастоящем Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. С обжалваното решение Административен съд - Варна е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Д. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди поради обитаване на килия с недостатъчна жилищна площ за периода от 01.10.2011 г. до м. ноември 2014 г. в размер на 3400 /три хиляди и четиристотин/ лева заедно със законната лихва, считано от 27.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска в останалата му част като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения иск от Г. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на обезщетение от 300 лв. за причинени имуществени вреди. Осъдил е Г. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София сумата от 1230. 43 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е недопустимо, поради това че съдът се е произнесъл по непредявен иск. От фактическа страна по делото е установено, че Д. Г. е бил приведен на 17.03.2011 г. в Затвора [населено място], за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години. Бил е настанен в 60-то спално помещение, където леглата са тип "вишка". Наказанието от 3 години лишаване от свобода е изтърпял през м. ноември 2014 г. На 04.04.2016 г. той е постъпил отново в Затвора [населено място] за изтърпяване на друго наказание лишаване от свобода. Според постъпила по делото справка от началника на Затвора [населено място], Г. не е полагал труд и не е получавал трудови доходи по време на престоя си в затвора. В амбулаторна книга на Медицинския център към затвора за дата 03.10.2011 г. е вписано, че Г. е бил прегледан след като е съобщил, че е паднал на 01.10.2011 г. от трета вишка. Установен е оток и хематом на втори пръст на ходило, ограничени движения и палпаторна болезненост. Според медицинска справка на фелдшера на затвора, ищецът е бил прегледан на 03.11.2011 г. около 15 ч. без да е вписан в книгата за прегледи, като съобщава, че не е записал, защото му се спяло. Посочва се оплакване за болки на втори пръст на десния крак. На 04.10.2011 г. е изведен в спешен център при МБАЛ "Св. Анна" с установена фрактура фаланги проксизмалис дигити ІІ педис декстри, поставена е лонгета за 30 дни, както и отказ на ищеца за настаняване в стационара на медицинския център. В съдебно заседание на 14.12.2016 г. Г. е дал обяснения, че през 2011 г. не е полагал труд в Затвора [населено място] и на 01.10.2011 г. след падането му незабавно е бил заведен в медицински център заради съмнения за счупен врат. Въз основа на изяснената фактическа обстановка съдът правилно е приел, че действащата към 2011 г. Инструкция № Із-1711/15.09.2009 г. за оборудване на помещенията за настаняване на задържаните лица е неотносима към случая, тъй като същата въвежда изисквания към помещения на МВР, а не към местата за лишаване от свобода. Посочените нормативи са за помещения за настаняване на задържани лица, а не на затворници. Правилен е и изводът на съда, че съгласно правилото на чл. 21 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица. Това нормативно предписание е спазено, тъй като на Г. е осигурено самостоятелно легло, най-високото от триетажно легло. След като е събрал доказателства във връзка с наведените от ищеца основания и изложените доводи, и след като е установил, че твърденията му не се подкрепят от доказателствата по делото, съдът е следвало да отхвърли предявените искове изцяло. Вместо това съдът е присъдил обезщетение поради неосигуряване на недостатъчна жилищна площ в спалното помещение на Г., като се е позовал на изискване за минимална жилищна площ на всеки затворник от 4 кв. м. с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, без ищецът да е претендирал обезщетение за претърпени вреди на това основание. Такова основание в исковата молба не е формулирано и никъде ищецът не е твърдял, че търпи вреди от недостатъчна жилищна площ в помещението, в което е бил настанен. Вредите, които Г. е претендирал са поради счупване на пръсти от десния му крак при падане от легло на трето ниво; от неадекватно лечение; от бездействие на администрацията на затвора при спазване на Инструкция № Із-1711/15.09.2009 г. за оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. След като съдът е приел тези твърдения за неоснователни и недоказани, недопустимо е било да подменя спора с основания, които не са въведени от ищеца. В настоящия спор ищецът е този, който очертава предмета на спора, основанието и страните и всичко присъдено извън този предмет е недопустимо. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на Д. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди поради обитаване на килия с недостатъчна жилищна площ за периода от 01.10.2011 г. до м. ноември 2014 г. в размер на 3400 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, като в тази част делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е осъден Д. Г. да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 1230. 43 лв. Дължимите по делото разноски зависят от изхода на спора и следва да се присъдят от съда след новото разглеждане на делото при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,