Решение № 848 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11789/2015 г.

Решение № 848 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11789/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Д. против решение № 5500 от 07.08.2015 г. по адм. дело № 511/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-02-16-556/12.12.2014 г. на главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което служебното правоотношение на Д. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован, тъй като реално съкращаване на заеманата от него длъжност не е извършено и изпълняваните служебни функции са запазени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - главният секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД - 02-16-556/12.12.2014 г. на главния секретар на МРРБ, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган (чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, заповед № РД-02-14-1127/25.11.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството) и при спазване на формалните изисквания, установени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразно е и заключението, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. По делото е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "държавен експерт" в отдел "Мониторинг" в главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и заема една от шестте бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 28.10.2014 г. Общата численост на отдела е 23 щатни бройки и всички са заети (поименно разписание от 28.10.2014 г.). С утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 12.12.2014 г. бройките за длъжността "държавен експерт" в отдела са намалени от шест на четири. Общата численост на отдела също е намалена на 18 щатни бройки. С оглед промените служебното правоотношение на Димитров е прекратено поради съкращаване на длъжността. При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени в отдел "Мониторинг" на главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" на МРРБ длъжността, заемана от жалбоподателя, е съкратена. Действително, длъжността продължава да съществува като нормативно установена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е изцяло предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя, съставът на административния съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното структурно звено, като дейността се възложи за изпълнение на по-малък брой служители. Ето защо доводите, че след като не е установено намаляване обема на работа, не са налице основания за съкращение, са неоснователни. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, тъй като два месеца по- късно общата численост на отдела отново е увеличена, правилно са приети за неоснователни. Цитираното изменение на щатната численост не засяга бройките за длъжността държавен експерт, които се запазват, а длъжностите "младши експерт" и "главен експерт" в отдела, за които бройките са увеличени, не са идентични с длъжността, заемана от жалбоподателя преди съкращението. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда кореспондират с ангажираните доказателства. Утвърденото, считано от 12.12.2014 г., ново длъжностното разписание на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и предприетите с него длъжностни промени в отдел "Мониторинг" на главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" обосновават извода, възприет от съда, че заеманата от жалбоподателя длъжност е съкратена. Представените длъжностни характеристики за заеманата от жалбоподателя длъжност и тези за длъжностите "главен експерт" и "младши експерт" в същия отдел, както и заключението на вещото лице по изслушаната експертиза мотивират заключението на съдебния състав, че длъжностите не са идентични, а съкращението е реално, тъй като са намалени бройките именно на длъжността, изпълнявана от Димитров. Ето защо крайният извод на първоинстанционния състав за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответства на доказателствата по делото. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, пр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата 460.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,