Решение № 11315 от 8.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2010 г.

Решение № 11315 от 8.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Людмила Томова Поптомова, против Решение № 387/23.02.2010 г., постановено по адм. д. № 280/2008 г., по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от пълномощник на Националния военно-исторически музей - София при Министерство на отбраната, против Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена КК и КР за територията на административен район "Владислав Варненчик" - Варна, в частта й относно ПИ с идентификатор № 10135.4508.168. Съдът е отменил атакуваната заповед в частта, относно КК за ПИ 168 досежно границата му с ПИ № № 55, 52, 48, 45 и КР за ПИ 168, като е отхвърлил като неоснователна жалбата в частта за границата на ПИ 168 с ПИ № № 82, 77, 76, 75, 60, 44, 43 и 38. В отменената част е върнал делото като преписка на административния орган за повторно произнасяне. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. подробното и обективно изготвено заключение на вещото лице - основно и допълнително, заедно с комбинираната скица, неоспорено от страните и прието като доказателство, е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта в отменената й част. Издадена е в нарушение на административно-процесуалните правила и на материалните разпоредби на ЗКИР и на Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Обосновано е прието от съда, че при одобряването на КК и КР за имот с идентификатор 10135.4508.168 в частта, относно изменената му граница с имота на касаторката - 10135.4508.55, е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗКИР и на чл. 14 от Наредба № 3 ССПКККР, при нанасянето на границите на поземлените имотите и приоритетността на данните при установяване на тези граници. Установено е, че по отношение на границите между двата имота е неприложима хипотезата на чл. 14, т. 1 от наредбата, тъй като липсват доказателства, а това се потвърждава и от вещото лице, че границата е означена със специално регламентирани данни по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Констатирана е съществуваща на място материализирана граница на процесния имот, в който е разположен парк-музей на Националния военно-исторически музей, на запад с имотите с посочените идентификатори, включително и имота на касаторката. Установено е различие между съществуващата на място материализирана граница и западната граница на ПИ 168 с тези ПИ, включително и имота на касаторката по КК от 2007 г. При нанасяне на границата между тях не е спазена поредността на приоритетните данни по чл. 14 от Наредбата за установяване на границите, като не е приложен критерият по чл. 14, т. 2 от наредбата следващ този по т. 1, който не е приложим. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти, без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,