Решение № 10029 от 9.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 629 от 10.12.2021 г., постановено по адм. д. 176/20 г. Административен съд Хасково по жалба на Т. Димитров от гр. Димитровград е отменил Ревизионен акт (РА) Р-16002619002597-091-001 от 07.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС, в размер на 1162 лева главница и 236, 24 лева лихва, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г., в размер на 5 лв. - главница и 1, 78 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г., в размер на 619 лв. - главница и 157, 86 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г., в размер на 2883 лв. - главница и 443, 70 лв. лихва; вноски за ДОО за 2016 г., в размер на 563, 14 лв. - главница и 147, 26 лв. лихва; вноска за ЗО за 2016 г., в размер на 348, 87 лв. - главница и 91, 24 лв. лихва и вноска за ЗДПО- УПФ за 2016 г., в размер на 1131, 99 лв. - главница и 296, 02 лв. лихва. Със същия съдебен акт е изменен РА Р-16002619002597-091-001 от 07.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта му за установени вноски за ДОО, ЗО и ЗДПО-УПФ за 2017 г., както е намалил същите както следва: вноски ДОО за 2017 г. от 3 ЗЗ9, 64 лв. главница и 558, 68 лихва на 476, 95 лв. главница и 112, 21 лв. лихва; вноски за ЗО за 2017 г. от 1969, 42 лв. главница и ЗЗ0, 72 лв. лихва на 309, 89 лв. главница и 75, 26 лв. лихва и вноски за ДЗПО- УПФ за 2017 г. от 1230, 89 лв. главница и 206, 71 лв. лихва на 193, 68 лв. главница и 47, 04 лв. лихва. Със същия съдебен акт е потвърден РА Р-16002619002597-091-001 от 07.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в останалата му част за установени вноски за ДОО, ЗО и ЗДПО-УПФ за 2015 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Райчева, изпълняваща правомощията на директор на Д"ОДОП" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба Т. Димитров не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Хасково е отменил РА Р-16002619002597-091-001 от 07.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС, в размер на 1162 лева главница и 236, 24 лева лихва, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г., в размер на 5 лв. - главница и 1, 78 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г., в размер на 619 лв. - главница и 157, 86 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г., в размер на 2883 лв. - главница и 443, 70 лв. лихва; вноски за ДОО за 2016 г., в размер на 563, 14 лв. - главница и 147, 26 лв. лихва; вноска за ЗО за 2016 г., в размер на 348, 87 лв. - главница и 91, 24 лв. лихва и вноска за ЗДПО- УПФ за 2016 г., в размер на 1131, 99 лв. - главница и 296, 02 лв. лихва. Със същия съдебен акт е изменен процесния РА, в частта му за установени вноски за ДОО, ЗО и ЗДПО-УПФ за 2017 г., както е намалил същите както следва: вноски ДОО за 2017 г. от 3 ЗЗ9, 64 лв. главница и 558, 68 лихва на 476, 95 лв. главница и 112, 21 лв. лихва; вноски за ЗО за 2017 г. от 1969, 42 лв. главница и ЗЗ0, 72 лв. лихва на 309, 89 лв. главница и 75, 26 лв. лихва и вноски за ДЗПО- УПФ за 2017 г. от 1230, 89 лв. главница и 206, 71 лв. лихва на 193, 68 лв. главница и 47, 04 лв. лихва. Със съдебния акт е потвърден РА, в останалата му част за установени вноски за ДОО, ЗО и ЗДПО-УПФ за 2015 г. Първоинстанционният съд е изложил е мотиви, че РА е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът се е произнесъл след задълбочен анализ на писмените доказателства и с оглед допуснатите и изготвени Съдебнографологична експертиза (СГЕ) и Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), ведно с допълнение към същата. На първо място, решаващият съд е приел, че за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК, предвид приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, както и постъпилите на електронен и хартиен носител данни от третото лице "Еконт експрес" ООД за получени суми от Т. Димитров, съставляващи индииция, за наличие на укрити приходи от страна на отметника по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. На следващо място, решаващият съд е намерил за оборена, въведената с нормата на чл. 124 от ДОПК, презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите, както и за оборени, възприетите от приходните органи размери на облагаеми приходи получени от ревизираното лице, с оглед на което е приел липсата на правно основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ във вида и размера, определен от приходните органи. Наред с това, е приел за оборени и недоказани фактическите констатации в ревизионния акт основани единствено на представените на оптичен носител от "Еконт експрес" ООД в табличен обобщен вид справки таблици, съдържащи информация за товарителниците и информацията за изпратени пратки и снимките от разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис и РКО. С оглед заключение по СГЕ и ССчЕ и допълнение към последната, Административен съд Хасково е приел, че за ревизирания период ответникът е реализирал доходи от извършени по занятие сделки, за 2015 г. в размер на 53, 87 лв. и за 2017 г. в размер на 3 ЗЗ1 лв., определен спрямо наличните по делото оригинални документи за получени от същия наложени платежи от продажба на дрехи, като не е достигнал прага за регистрация по ДДС, в нито един момент от ревизирания период, поради което е отменил РА в частта му на определени данъчни задължения по ЗДДС. По отношение на задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, решаващият съд, с оглед заключението по ССчЕ, е констатирал липса на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и е отменил РА в тази част, както и в частта на определените за 2016 г. задължения по КСО и ЗЗО. По отношение на дължимите вноски по КСО и ЗЗО е изменил установените в ревизионното производство размери на задълженията. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основният спор между страните се съсредоточава до това дали ревизираното лице е реализирал оборот от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца през годините 2015 г. 2017 г., съответно дали е имал задължение за извършване регистрация по ДДС и налице ли е данъчно задължение за ДДС по отношение визирания период. Спори се и по отношение на размера на дължимия данък по ЗДДФЛ и дължимите вноски по КСО и ЗЗО, предвид направеното оспорване по отношение обема на извършените от ревизираното лице продажби на стоки. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Административен съд Хасково е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Фактическите констатации в ревизионния акт се основават основно на получените данни от трето лице "Еконт експрес" ООД, като съдът, по искане на Т. Димитров е изискал по реда на чл. 192 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал или заверено копие посочените доказателства. Обоснован е изводът на съда, че непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. Съдът е приел за безспорно доказано и установено получаването на суми от Т. Димитров по наложени платежи единствено по отношение на онези отразени в посочените в таблица 1, колона 6 от СГЕ документи, като единствено по отношение на тези документи се доказва авторството им от страна на ревизираното лице. По отношение на всички останали предвид направеното изрично оспорване в тази насока, правилно е прието, че са налице препоставките на чл. 183 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК за изключването им от доказателствения материал по делото, предвид неизпълнение задължението на ответната страна да представи същите в оригинал при направено изрично искане за това. Главният спорен въпрос по делото не е дали представените от третото лице документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. В случая не е налице, както счита касаторът, незачитане на представен електронен документ по чл. 184 ГПК, тъй като релевантните за спора документи товарителници и документи за плащане не са електронни, поради което действително, както сам сочи и касаторът, разпечатването на електронния документ на хартия също не би променило доказателственото му значение. В случая, първичните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис. В същия смисъл Върховният административен съд вече се е произнасял по сходни спорове с решения по адм. д. 5763/19 г., осмо отделение; 9264/19 г.,; 2823/20 г., първо отделение, 13306/2019 г., осмо отделение и др. Конкретния случай, обратно на твърдението в касационната жалба, ревизираното лице не е достигнало прага за регистрация по ДДС, предвиден в чл. 96, ал. 1 ЗДДС в нито един момент от ревизирания период, поради което правилно РА е отменен в частта му на определените данъчни задължения по ЗДДС. По отношение на задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, решаващият съд правил е възприел изцяло изложените рекапитулации във вариант втори в допълнение към заключението по ССчЕ и въз основа на това е констатирал липса на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и е отменил РА в тази част, както и в частта на определените за 2016 г. задължения по КСО и ЗЗО, а по отношение на дължимите вноски по КСО и ЗЗО е изменил установените в ревизионното производство размери на задълженията. Правилни са изводите на решаващия съд, че от доказателствата по делото следва да се приеме за оборена възприетата от приходните органи надценка в размер на 70 % за стоки от вида на процесните, доколкото обичайната средна на стоки от вида на процесните при извършване на сделки от такъв вид се равнява на 20 %, видно от заключението на вещото лице. Касационните доводи в тази насока също са неоснователни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд Хасково не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,