Решение № 324 от 22.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1745/2011 г.

Решение № 324 от 22.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1745/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия М. С. Х. против въззивно решение № 33/23.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 38/2011 г. от Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд - Варна. В жалбата се излагат доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави се искане за намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание подсъдимият Х. лично и чрез процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържа жалбата. Гражданските ищци Р. Н. С. и Б. Т. Е. не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: I. С първоинстанционната присъда № 2/12.01.2011 г. по НОХД № 1904/2010 г. по описа на Окръжен съд - Варна подсъдимият Х. е бил признат за виновен в това, че за периода 04.09.2010 г. - 07.09.2010 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - бижута на обща стойност от 460 лева от владението на Б. Е.; бижута на обща стойност 598 лева от владението на Н. М.; бижута на обща стойност 460 лева от Р. С. - всичко на стойност 1518 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия Х., като същият е осъден да заплати на Р. Н. С. и Б. Т. Е. сумите от по 460 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди. Жалбата е неоснователна. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с твърдения за недооценяване на обстоятелства, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия. Предходната инстанция, след като е прецизирала изводите на първостепенния съд, относно обстоятелствата, които могат да се третират като значими за степента на отговорността, е приела, че определеното наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК (шест години лишаване от свобода, получено при намаляването му с 1/3 от девет години лишаване от свобода) е справедливо. Още първата инстанция е съобразила младата възраст на подсъдимия, като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство. Обстоятелствата, на които се акцентира в жалбата - "тежкото семейно положение, липсата на препитание, направеното самопризнание", не могат да се противопоставят на обсъдените данни за високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Правилно въззивният съд е отбелязал, че подсъдимият в рамките на четири дни е осъществил три дръзки грабежа. Начина на осъществяване на самите деяния, предмет на продължаваното престъпление, сочат на висока степен на обществена опасност и на личността на дееца. Вярно е, че подсъдимият Х. е направил самопризнание още в хода на досъдебното производство, но това самопризнание не може да се определи като форма на съдействие при установяване на обективната истина. Самопризнанието е направено след като подсъдимият Х. е бил разпознат категорично от пострадалите и не е съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият автор. Подсъдимият Х. е търпял наказания лишаване от свобода в по-кратки срокове, наложени му за престъпления против собствеността, които наказания очевидно не са упражнили възпиращ и превъзпитателен ефект върху него. Твърденията за малограмотността на подсъдимия не оправдават извършените посегателства срещу собствеността, превърнати от него в начин на препитание. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подсъдимия Х., която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,