Решение № 376 от 20.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1226/2013 г.

Решение № 376 от 20.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1226/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по искане на осъдения С. М. Г. с правно основание по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на нохд № 286/2008 г. на Районен съд гр. Провадия, отмяна на постановената по същото дело присъда № 2 от 17.01.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането осъденият твърди, че не е участвал в съдебната фаза на наказателното производство срещу него и неучастието му се дължи на обективно незнание, тъй като съдебните власти не са го уведомили за съдебното производство. Не е изразявал волята си да не участва лично в процеса. За съдебното производство и влязлата в сила присъда е узнал за първи път на 28.04.2013 г. при завръщането си в РБ. Иска спиране изпълнението на влязлата в сила присъда с позоваване на възможността при новото разглеждане на делото да бъде оправдан, или да му бъде наложено по-леко наказание от наказанието "лишаване от свобода". В съдебното заседание пред ВКС осъденият С. М. Г. - лично и с упълномощения от него защитник адвокат К. К. от АК [населено място] поддържат искането за възобновяване по посочените в него съображения. В допълнение оспорват валидността на представеното в първата инстанция пълномощно за упълномощаване на защитник от подсъдимия от адвокат Б. И. от АК [населено място]. В своя лична защита осъденият твърди, че не е полагал подписа си в пълномощното, представено по делото пред РС Провадия. В последната си дума осъденият иска уважаване на претенцията. Прокурорът при ВКП дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият е знаел и е участвал във воденото срещу него наказателно производство и лично е упълномощил защитник с редовно пълномощно, в което е поискал делото да се води в негово отсъствие. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е ДОПУСТИМО - подадено е на 16.05.2013 г. от легитимирана страна, срещу подлежащ на възобновяване съдебен акт. Спазен е шестмесечния срок, течащ от узнаване от осъдения за влязлата в сила присъда, с начало най-благоприятната за него дата -29.05.2013 г., когато присъдата е приведена в изпълнение (спр. - писмо от 18.06.2013 г. на МП ГД "Изпълнение на наказанието" до ВКС). Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 2 от 17.01.2011 г. по нохд № 286/2008 г. на РС гр. Провадия подсъдимият С. М. Г., [ЕГН] е признат за виновен за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и вр. чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, на изтърпяване наказанието, в затвор, съгл. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, за това че на 7.11.2006 г. в около 01,35 часа в с. Ягнило, обл. Варна, е управлявал МПС, л. а. "Волво 440", с рег. [рег. номер на МПС], без свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с влязло в сила на 3.10.2006 г. НП 776/19.09.06 г. на Началника на РПУ, гр. Нови пазар.. Приложен е чл. 68, ал. 1 НК като е постановено изтърпяване и на наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на Г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, съгласно одобрено споразумение по нохд № 701/03 г. на РС Шумен. Присъдата е влязла в сила на 2.02.2011 г. с изтичане срока за обжалване, поради неподаване жалба или протест. С определение по чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК от 17.03.2011 г. по същото дело е определен първоначален режим на изтърпяване приведеното в изпълнение наказание по чл. 68, ал. 1 НК, в затвор при строг режим. Доводите в подкрепа на основанието за възобновяване не отговарят на данните по делото. Неоснователно се твърди, че неучастието на осъдения в съдебната фаза на воденото срещу него наказателно производство се дължи на обективно незнание. Не отговаря на съдържимото по делото твърдението, че съдебните власти не са уведомили подсъдимия Г. за съдебното производство. Нещо повече, той е изразил изрично волята си да не участва лично в процеса. От извършените процесуални действия е видно, че досъдебното производство е протекло с личното участие на осъдения Г.: образувано е на 28.06.2007 г. с постановление на прокурор при РП гр. Провадия на срещу С. Г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК; на 9.05.2008 г. е привлечен като обвиняем за това престъпление с определена мярка за неотклонение "подписка"; в постановлението за привличане и в протокола за разпит на обвиняемия са отразени действията на разследващия орган по разясняване правата на обвиняемия по чл. 53, чл. 55, чл. 91, чл. 94, чл. 97, чл. 115 и сл. НПК и за последиците от неизпълнението на задълженията, произхождащи от мярката за неотклонение "подписка"; на 9.05.2008 г. материалите на досъдебното производство са предявени на обвиняемия; обвиняемият е предупреден от разследващия орган да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган в процеса за нови си адрес. Един месец по-късно - на 4.06.2008 г. в РС гр. Провадия е внесен обвинителен акт срещу Г. по повдигнатото му обвинение и е образувано нохд№ 286/08 г. Данните по делото убедително водят до извода, че Г. е знаел на съдебното производство, защото е изпълнена спрямо него процедурата по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 НПК. Призовката до подсъдимия за датата на откритото съдебно заседание, насрочено за 1.09.08 г., ведно с препис от обвинителния акт са изпратени на известния по делото адрес на подсъдимия в [населено място] пазар, [улица]. Връчването им е извършено съгласно чл. 180, ал. 2 НПК на 16.06.08 г. - предадени са срещу подписа на негов близък, чл. от семейството - лицето Е. А. (снаха на подсъдимия), който е поел задължение да му ги предаде. При тези данни следва да се приеме, че Г. е бил редовно призован и е уведомен за вида и характера на внесеното срещу него обвинение и в съдебната фаза на процеса. Неявяването на подсъдимия, редовно призован за първото по делото заседание на 1.09.08 г. по нохд № 286/08 г. на РС гр. Провадия, без да е посочил уважителна причина за неявяването си, не може да бъде разглеждано като извинително обстоятелство за последващото му незнание за извършените процесуални действия на съда в следващите заседания, вкл. и до решаване на делото с присъда. От многобройните отговори на писмата на съда до релевантните институции, издирващи местонахождението на Г. е изяснено, че той не е намиран на посочения от него адрес и на известните на местните и централни органи на МВР възможни адреси за местопребиваване. От писмото на ОД на МВР Варна, сектор "КИАД" е изяснено, че към датата 23.08.2007 г. е регистрирано последно влизане на Г. в страната, но не и напускането й. Спрямо него не е издавана ЕЗА (спр. № 8808/18.06.13 г. на ВКП отдел "Международно правно сътрудничество"). От съдържанието на представеното на л. 32 от делото пълномощно, подписано от подс. Г., с което е възложил осъществяване на правна помощ и процесуално представителство на адвокат Б. И. от АК Шумен по нохд № 286/08 г. на РС гр. Провадия ("...с това пълномощно давам съгласие производството срещу мен да бъде по т. нар. " задочно производство...") е несъмнено обективирано знанието на Г. за съдебното производство, скрепено с нежеланието му да упражни правото си на лично участие по делото и е изразена възможността за получаване на правна защита от пълномощник по негов избор, в условията на "задочно производство" по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 НПК. Доводът на искателя и защитата, че това упълномощаване нямало правно действие, тъй като не било подписано от подсъдимия е неоснователен. Няма процесуален способ в настоящото извънредно производство за оспорване на валидността на пълномощното, представено на 14.12.2010 г. по нохд № 286/08 г. на РС Провадия. Този документ би могло да бъде предмет на правен спор, но в друго производство. Неговата правна сила не е спорна към този момент. Подписан е от страните, притежава всички реквизити на договор за правна помощ и представителство, и следва да се зачетат последиците от упражнените въз основа на същия права. Институтът на задочното производство не е ограничил пълноценното реализиране процесуалните права на осъдения, след като той съзнателно и доброволно се е отказал да ги упражни лично. Г. е упражнил диспозитивното си право на участие в процеса като е решил да не се възползва от предоставената му в чл. 55 НПК възможност за лично участие в съдебната фаза. Липсват предпоставките по чл. 423 от НПК - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини извън некоректно процесуално поведение на осъдения. Налице е законосъобразна процесуална дейност на компетентните органи, включваща надлежно уведомяване на подсъдимото лице по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 НПК, при спазена процедура за неговото призоваване и проведено задочно производство по чл. 269, ал. 3 НПК с участие на упълномощен от осъдения защитник, при условия на свободен избор. При тези данни няма правно основание за възобновяване на наказателното дело поради неучастие на осъдения в процеса, тъй като не са накърнени устоите на справедливия процес по чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Информиран е лично и подробно за характера и причините на обвинението срещу него, избрал е да не се защитава лично, но да бъде защитаван от квалифициран адвокат, при участието на който е проведено съдебното следствие, съответните процесуални действия по събиране и проверка на доказателствата от страните и съда, и е произнесена присъдата. В този смисъл е устойчивата съдебна практика на ВКС (виж решение № 46 от 3.02.2012 г. по н. д. № 3055/2011 г., III н. о.; решение № 172/1.03.2007 г. по н. д. № 913/2006 г. на III- то н. о.; решение № 258/15.06.2010 г. по н. д. № 194/2010 г. на III-то н. о. и пр.) и на ЕСПЧ (виж решение от 12.02.1985 г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990 г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 1.03.2006 г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 18.10.2006 г. по делото Херми срещу Италия и пр.). Изходът на делото не предпоставя произнасяне на ВКС по искането на осъдения, съгл. чл. 423, ал. 2 НПК, за спиране изпълнението на наложеното наказание по процесната присъда. Воден от тези мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение