Решение № 6517 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2010 г.

Решение № 6517 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). "Омъ-99" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 122, вх. А, ет. 7, ап. 27, чрез управителя си Кирил Димитров Илиев обжалва Решение № 419/10.11.2009 г. на Съвета на електронни медии, в частта, с която е определено да заплати държавна такса в размер на 50 лева във връзка с изменението на притежаваната от дружеството индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00255/11.01.2001 г. По оплаквания за нарушения на приложимия материален закон при издаване на акта в оспорената част, се иска отмяната му на основание чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Съвет за електронни медии (СЕМ), чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование Станева, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, констатира, че жалбата е допустима, като подадена от заинтересувано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и отговаряща на изискванията по чл. 150 от с. з. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят е лицензиран радиооператор, притежаващ лицензия за радиодейност № 441-00255/11.01.2001 г. - създаване и предоставяне за разпространение на програма с наименование "Радио Романтика", с музикален профил (Easy Listening) и териториален обхват - местен за град Пловдив. Срокът на действие на акта е 10 години, считано от датата на издаване. С молба вх. № 20-00-216/30.10.2009 г. (л. 16) управителят на "Омъ-99" ЕООД е уведомил СЕМ за извършени промени, свързани с прекратяване участието на съдружника Елена Димитрова Илиева в дружеството, прехвърляне на дружествените й дялове на Кирил Димитров Илиев и промяна на правноорганизационната му форма от ООД в ЕООД. Приложил е удостоверение за актуално състояние, издадено от Агенцията по вписванията. С оспореното решение № 419/10.11.2009 г., на основание чл. 32, ал. 1, т. 9 и т. 16, и чл. 125б (отм.) ЗРТ и чл. 5, ал. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност (Обн., ДВ, бр. 49/2006 г.), СЕМ е изменил лицензията, като навсякъде в индивидуализиращите данни за оператора, наименованието (фирмата) се изменя от "Омъ-99" ООД на "Омъ-99" ЕООД. Останалите условия остават непроменени (раздел I). С раздел II на решението, регулаторът е определил "Омъ-99" ЕООД да заплати такса в размер на 50 лева. Спорът между страните в настоящето производство се свежда до дължимостта на таксата от 50 лева, като операторът твърди, че програма "Радио Романтика" не е създадена и не се разпространява, поради което регистрацията е формална и за извършваните вписвания не следва да се заплаща такса. Така поддържаният довод е неоснователен. Лицензията е облагоприятстващ индивидуален административен акт, който следва да има предписаното в чл. 110, ал. 1 ЗРТ съдържание. Един от основните реквизити на лицензията е наименованието (фирмата) на търговеца - титуляр. Всяка промяна по смисъла на чл. 116 от Търговския закон, налага изменение на данните по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗРТ и актуализация на подлежащите на вписване в публичния регистър на СЕМ обстоятелства по чл. 125б, ал. 1, т. 2 (отм.), сега чл. 125к, ал. 4, т. 2 ЗРТ - фирма на оператора и лица, упражняващи контрол върху управлението. Лицензионните и регистрационни такси, дължими от операторите, са установени в чл. 102, ал. 3 ЗРТ, а размерът, сроковете и начините на заплащането им се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, одобрена от Министерския съвет. Тарифата се основава на законовата делегация на чл. 102, ал. 6 ЗРТ и се внася в Министерския съвет от министъра на културата по предложение на СЕМ. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 4 ЗРТ радио- и телевизионните оператори заплащат такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства, а според чл. 5, ал. 2 от Тарифата, за извършване на промени в издадената индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност, свързани с регистрираните обстоятелства в съдебния или търговския регистър, както и в наименованието на програмата, се събира такса в размер 50 лева. При това нормативно предписание, определеният с оспорения пункт II от Решение № 423/10.11.2009 г. на СЕМ размер на дължимата такса за изменение на притежаваната от дружеството - жалбоподател лицензия, е изчислен в съответствие с чл. 5, ал. 2 от Тарифата. Неоснователно е възражението за недължимост на таксата, поради неосъществяване на дейността по лицензията (програмата не се излъчва поради липса на честотен ресурс). При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно - чл. 122 ЗРТ, правоотношенията между страните се подчиняват на установения в ЗРТ нормативен режим за нейния надзор и изменение. Лицензията на "Омъ-99" ЕООД е действаща, при което липсата на реално осъществяване на разрешената радиодейност е ирелевантна за спора, респ. няма правоизключващо действие относно упражненото от органа субективно право. От друга страна - лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на гражданите, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори, ето защо таксата се дължи независимо от липсата на изгода за платеца. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че индивидуалният административен акт в оспорената му част e издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 32, ал. 1, т. 9 ЗРТ, при спазване на административнопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Жалбата на оператора е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на органа не следва да се присъждат, т. к. процесуалното представителство не е осъществено от лице, вписано като адвокат или заемащо щатна длъжност "юрисконсулт" в администрацията на СЕМ. Единствено в тези случаи би могла да бъде реализирана отговорността на жалбоподателя - адресат на акта, за репариране на направените от органа - издател разноски за правна защита. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение