Решение № 14818 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2020 г.

ВАСIV отделение01.12.2020 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 648 от 04.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3003/2018 г. от Административен съд – Варна. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14818 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юриск. С. Гечев. Жалбата е срещу решение № 648 от 04.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3003/2018 г. от Административен съд – Варна. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът – "БГ Агро плодова компания" ЕООД със седалище в гр. Варна, с писмен отговор по касационната жалба изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че наведените в касационната жалба доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна относно постановения от съда резултат. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил Акт № 01-2600/5235/10.10.2018 г. за изменение на Акт за одобрение № 01-2600/5235/08.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който са заличени ред 121 и ред 122 в Приложение № 1 "Списък на одобрените учебни заведения за заявител "БГ агро плодова компания" EООД, номер на одобрение FVS 03315-по схема "Училищен плод" за учебната 2018/2019 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при посочени в него фактически и правни основания за издаването му. Първоинстанционният съд е счел за основателни оплакванията в жалбата, че мотивите за издаване на акта за изменение са многобройни и са изложени неясно, непълно и нееднозначно, което препятства оспорването им от адресата на акта, а и на съдебния контрол за правилност и законосъобразност. Въпреки това административният съд е анализирал подробно мотивите за издаване на оспорения акт, както и на предходния акт за одобрение. Въз основа на това е приел, че не са били налице основания за изменение на акта за одобрение. Освен това е приел, че оспорения пред него акт за изменение не съответства и на целта на закона. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че с Акт за одобрение № 01-2600/5235/08.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и Приложение № 1 към него, "БГ агро плодова компания" EООД е бил одобрен за доставчик по схема "Училищен плод" за учебната 2018/2019 г. на учебни заведения, посочени в приложението. Сред тях на ред 121 е посочено Начално училище (НУ) "Христо Ботев", с. Снежина - за 23 броя доставки, а на ред 122 е посочена Целодневна детска градина (ЦДГ) "Щастливо детство", с. Бозвелийско - за 23 броя доставки. За другата половина от предвидените общо 46 бр. доставки за НУ "Христо Ботев" и ЦДГ "Щастливо детство" е бил одобрен "Екохрани" ЕООД с Акт за одобрение изх. № 01-2600/4941/27.09.2018 г. и Приложение № 1 към него С оспорения пред първоинстанционния съд Акт за изменение № 01-2600/5235/10.10.2018 г. са заличени ред 121 и ред 122 в Приложение № 1. С обжалваното съдебно решение административният съд правилно е приел, че процесния акт за изменение от 10.10.2018 г. фактически е оттеглено частично одобрението, дадено с акта от 08.10.2018 г. на "БГ агро плодова компания" EООД да осъществи половината от доставките за двете учебни заведения. Обосновано административният съд е приел, че въпреки позоваването на административния орган на чл. 62, ал. 2 от АПК, не може да се приеме, че с акта за изменение са поправени очевидни фактически грешки в акта за одобрение. С разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК е дадена възможност на издателя на административния акт да поправи очевидни фактически грешки в него. Такива са грешно изписване на индивидуализиращи белези, техническа или формална грешка или несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване. А в случая за 23-те доставки в НУ "Христо Ботев" и ЦДГ "Щастливо детство" са променени не само фактическите изводи на издателя на акта за основателност на предложението на "Бг агро плодова компания" EООД за доставки на плодове в двете учебни заведения. Но и е изменено властническото волеизявление на органа, като вместо одобрение за доставките е разпоредено тяхно неодобрение. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията поради допусната очевидна фактическа грешка, е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове. Поради това изменението следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило, както се спомена и по-горе, тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. В случая с поправката с Акт за изменение № 01-2600/5235/10.10.2018 г. се формира волеизявление, различно от първоначално изразеното. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт за изменение първоинстанционният съд е постановил решение, което е в съответствие с материалния закон. Въпреки че не е посочено като правно основание за издаване на акта за изменение, с оглед на разпореденото с него, правилно административния съд е разгледал оспорения акт и в хипотезата на чл. 15 а от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата), изм., в съдържанието на тази разпоредба към момента на издаване на оспорения акт - изм. и доп. ДВ бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. Относима за случая е хипотезата на действалия към него момент чл. 15а, ал. 1, пр. 1 от Наредбата (изм.). Според него когато ДФЗ установи обстоятелства, които са били неизвестни към момента на одобрението на заявител, изпълнителният директор след изясняване на всички обстоятелства издава акт за временно спиране или за оттегляне на одобрението на заявителя по схемите. В случая условията по тази разпоредба не са били налице защото всички обстоятелства за одобрението на "БГ агро плодова компания" EООД са били известни към момента на неговото одобрение. Административният съд е разгледал много подробно всички обстоятелства относно одобрението на "БГ агро плодова компания" EООД. И обосновано е приел, че "БГ агро плодова компания" EООД законосъобразно е одобрен за доставчик на половината от доставките на двете учебни заведения. Така е, защото се установява, че другият заявител "Екохрани" ЕООД не е имал качеството "земеделски производител". А само "БГ агро плодова компания" ЕООД е отговаряло на изискванията за квалифицирането му като производител на плодове и зеленчуци с оглед отглежданите от него над 8 бр. култури от Приложение № 1а на площ от над 20 ха. В тази част настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При това положение на основание чл. 13, ал. 5, т. 1 от Наредбата (изм.) "БГ агро плодова компания" ЕООД е следвало да бъде одобрен за половината от доставките на двете училища. Затова следва да се приеме, че изпълнителният директор на ДФЗ е упражнил правомощието си по чл. 15 от Наредбата (изм.) и е определил служебно заявителите за двете учебни заведения съгласно правилата на чл. 13, ал. 5 от Наредбата (изм.). При правилно одобряване на "БГ агро плодова компания" ЕООД за доставчик на половината от доставките за двете учебни заведения, изпълнителният директор на ДФЗ не е имал основание да измени акта си за одобрение, като оттегли одобрението за "БГ агро плодова компания" ЕООД. Предвид на това оспорения акт за изменение законосъобразно е отменен с обжалваното съдебно решение. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неконституиране в първоинстанционното производство като заинтересована страна на "Екохрани" ЕООД. Оплакванията в тази насока касаят "Екохрани" ЕООД, но не и касатора - изпълнителния директор на ДФЗ. Последният не може да упражнява чужди процесуални права. Следва да се посочи, че самият касатор - изпълнителният директор на ДФЗ, в представеният от него списък по чл. 152, ал. 3 от АПК (л. 54 от първоинстанционното дело) не е посочил като страна "Екохрани" ЕООД. Затова касационният съд не намира логика това да се навежда като оплакване в касационното производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания. Обжалването решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1