Решение № 5908 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2012 г.

Решение № 5908 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Христо Миланов Матов против решение № 2858 от 28.05.2012 г. по адм. дело № 5106/2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срока по чл. 211 АПК касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването от Христо Миланов административно решение № 220/12.05.2011 г. на Комисията, с което е установена и обявена неговата принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като е бил сътрудник на ДС, управление VI-III-III. Съдът е изложил съображения, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган и при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 24 от специалния закон и при наличие на писмен документ, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от същия закон - регистрационен дневник, карти обр. 4 - 2 бр., картон обр. 5, доклади, протоколи за вербуване и сваляне в архив. Решението е правилно като съдът е изложил изключително подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантни на спора факти, които са обсъдени от първостепенния съд, вкл. и в изпълнение на задължението за служебна проверка по чл. 168 от АПК. Решаващият съд детайлно е анализирал характера на производството по специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА, за да постанови правилния извод, че при вземане на обжалваното решение от Комисията не са допуснати нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Неоснователни са доводите на касатора за "нищожност" на картон обр. 4, поради липса на "подпис на неговия създател" като "необходим реквизит на всеки административен акт, в това число и на картон образец" (в случая 2 броя). В случая картон - обр. 4 не е административен акт, а документ на бившата ДС, отговарящ на дефиницията за документ по смисъла на § 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно тази дефиниция, това е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни. Тълкуването на дефиницията налага извода, че като документ за целите на закона следва да разбира абсолютно всеки записан текст, независимо дали на хартия или върху електронен носител, независимо от кого и в какво качество, независимо дали е подписан или не, независимо дали авторът е известен или не, и дали при съставянето му са изпълнени всички определени и съществували по това време изисквания. Документите, въз основа на които е установена принадлежността на жалбоподателя към ДС (2 броя картони - обр. 4, регистрационен дневник и писмо за унищожаване) отговарят на легалното определение на "документ" съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оглед наличието на документи по смисъла на дефиницията за "документ", дадена в § 1, т. 1 от закона и посочени в чл. 25, т. 3 - надлежно посочени в обжалваното решение и представени с административна преписка, съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразен акт. Комисията е орган, чиито решения за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона имат регистрационен, констативен характер с оглед изпълняваните от Комисията констативно-охранителни функции. По закон комисията няма правомощие да извършва проверка на реда и обстоятелствата, при които са съставени документите, установяващи принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от закона, както и да събира и обсъжда други доказателства освен писмените такива, представляващи документи по смисъла на закона. Правомощието на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т.е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона, въз основа на официални удостоверителни документи, предадени от орган по чл. 16 от закона, които доказват с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверително изявление са се осъществили така, както се твърди в документите. В специалния закон липсва законово вменено задължение на органа да събира доказателства, да изследва обстоятелството дали лицето е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово знание, без негово съгласие и без да е извършвало дейност по доставяне на информация на бившата ДС, достатъчно е за проверяваното лице да са налични документи по смисъл на § 1, т. 1 от закона. Аргументите за предходни проверки на жалбоподателя са неотносими с оглед извършената от съда преценка на законосъобразността на обжалваното решение, тъй като КРДОПБГДСРСБНА е независим държавен орган, не е правоприемник на действалата комисия по отменения закон ЗДДБДС и не е обвързана с нейните констатации. Нещо повече - представения и приет като доказателство документ от тази комисия не установява липса на регистрирана принадлежност на Христо Матов. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,