Решение № 5149 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 548/2010 г.

ВАСVI отделение20.04.2010 г.докладчик т Светла Петкова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 683 от 02.12.2009 г. по адм. дело № 887/2009 г. на Благоевградския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5149 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 548/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Владимиров Станков от гр. Благоевград, против решение № 683 от 02.12.2009 г., постановено по адм. д. № 887 по описа за 2009 г. на Благоевградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № П-9 от 30.09.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 01-999-09-00030515/27.08.2009 г. на ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при същото РУСО. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и 2 АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО пред Благоевградския административен съд, е оспореното от Румен Владимиров Станков от гр. Благоевград решение № П-9 от 30.09.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 01-999-09-00030515/27.08.2009 г. на ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при същото РУСО, с което административният орган се е произнесъл по приет с вх. № 01-999-01-00003320 от 13.08.2009 г. болничен лист № 0989333, серия А за периода от 11.08.2009 г. до 26.08.2009 г. представен от осигурителя "Пирин комерс" ООД гр. Благоевград. При представяне в РУ "СО"- гр. Благоевград на болничния лист осигурителят е декларирал в т. 1 на данни от осигурителя, че лицето не е осигурявано за риска общо заболяване и майчинство и в т. 3 дата на прекратяване на трудовото правоотношение 03.08.2009 г. За да постанови отказ за изплащане на парично обезщетение за общо заболяване, административния орган е приел в мотивите на акта си, че лицето няма право на обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО, тъй като работодателя е декларирал, че не е осигурен за риска общо заболяване и майчинство. С постановеното от първоинстанционния съд решение е отхвърлена жалбата на касатора като неоснователна. Съдът е приел, че решение № П-9 от 30.09.2009 г. на директора на РУСО - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 01-999-09-00030515/27.08.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи е законосъобразно като издадено при наличие на материалноправна компетентност, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. За да постанови този резултат Благоевградския административен съд е изяснил напълно спора от фактическа страна, като е приел за установено, че с решение № 3901/07.08.2008 г. на Районен съд Благоевград е признато за незаконно уволнението на Румен Владимиров Станков и е отменена заповед № 106/08.10.2007 г. на управителя на "Пирин комерс" ООД Благоевград за прекратяване на трудовия договор, считано от 23.10.2007 г. С молба до управителя на "Пирин комерс" ООД Благоевград, подадена в законоустановения двуседмичен срок, Станков иска да бъде възстановен на предишната си работа, считано от 28.07.2009 г. С нова молба до управителя от 05.08.2009 г., заявява, че не желае да заеме посочената длъжност, и с Заповед № 172/05.08.2009 г. на управителя на дружеството трудовия му договор е прекратен считано от 03.08.2009 г. На 13.08.2009 г. в РУ "СО" Благоевград е постъпил болничен лист № 0989333, серия А, издаден на Румен Станков за периода от 11.08.2009 г. до 26.08.2009 г. С разпореждане № 01-999-09-00030515/27.08.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите е отказано изплащане на парично обезщетение за общо заболяване, като това разпореждане е потвърдено от директора на РУСО - Благоевград с решение № П-9 от 30.09.2009 г. За да отхвърли, като неоснователна жалбата на Румен Станков в мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че за периода в който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато от съда за незаконно, законодателят е предвидил да се внасят осигурителни вноски в размерите на фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, поради което Станков не попада в кръга на лицата осигурени за риска "общо заболяване и майчинство". Съдът е установил, че жалбоподателят в следващия релевантен период след 28.07.2009 г. до 03.08.2009 г. не е упражнявал трудова дейност в "Пирин комерс" ООД Благоевград и не му е изплащано трудово възнаграждение. Административен съд - гр. Благоевград е изложил обстойни мотиви защо приема, че Станков не е осигурено лице по смисъла на чл. 42, ал. 2 от КСО, и защо приема, че той няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Обжалваното решение е обосновано и изводите му като законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Благоевградския административен съд правилно е тълкувал и приложил материалноправните норми към релевантните за спора факти. В случая правилно първоинстанционният съд е приложил и тълкувал материалноправните норми и изисквания на Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 9, ал. 3 КСО времето, през което лицата не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа се зачита за осигурителен стаж. Но според чл. 9, ал. 5 КСО осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за Фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Следователно, за посочения период Станков не е бил осигуряван за всички социални рискове, включващи и този за общо заболяване. Ето защо, той няма право на обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО и не могат да бъдат изплатени представените от него болнични листове. Разширително тълкуване на нормата на чл. 9, ал. 5 от КСО в смисъл, че осигурителните вноски, които осигурителят е задължен да внася, покриват и риска "общо заболяване и майчинство" е недопустимо. Законодателят изрично е посочил и изброил, че осигурителните вноски са за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Безспорно доказано е по делото и не се спори от страните, че през следващият релевантен период, след като вече е бил възстановен на работа, от 28.07.2009 г. до 03.08.2009 г., Станков не е упражнявал трудова дейност в "Пирин комерс" ООД Благоевград, няма отработени дни не му е начислявано и изплащано трудово възнаграждение. Правилно административния съд е приел в решението си, че необходимо условие едно лице да попада в кръг на осигурените лица за общо заболяване и майчинство е упражняването на трудова дейност, съгласно правната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че Румен Владимиров Станков не е осигурено лице и той няма право на парично обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Благоевградския административен съд и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1