Решение № 10165 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Кехайова старши експерт в Дирекция СИ и ОС при община Смолян срещу решение 315/06.12.2022 г., постановено по адм.д. 315/2022 г. по описа на Административен съд Смолян (АС-Смолян) и по частна жалба на кмета на Община Смолян против определение 8/04.01.2023 г., постановено по същото дело. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и в частта относно разноските. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложен в касационната жалба и писмена молба с характер на писмена защита. Претендира разноски. Частният жалбоподател атакува определението, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението по делото в частта относно присъдените разноски и иска да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска да бъде отменено обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено съдебното решение като бъдат присъдени разноски в полза на кмета на Община Смолян за две инстанции в общ размер на 370 лв. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложен в частната жалба и писмена молба с характер на писмена защита. Претендира разноски. Ответната страна А. Кръпчева оспорва и двете жалби по съображения в два писмени отговора и едни писмени бележки. Претендира разноски с депозираната преди откритото съдебно заседание писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че двете жалби като подадени в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения относно касационната жалба: С обжалваното решение 315/06.12.2022 г., постановено по адм.д. 315/2022 г. по описа на АС-Смолян е прогласена нищожността на предписания, обективирани в Констативен протокол 01/24.01.2022 г. на длъжностни лица при Община Смолян и е осъдена община Смолян да заплати на А. Кръпчева разноски в размер на 410 лв. Административният съд е приел за установено, че оспорените пред него предписания са издадени от некомпетентен орган, а именно от комисия, назначена да извършва проверки относно ветеринарномедицинските документи на кучета, но не и за други дейности, включително да дава предписания, създаващи задължения за проверяваните лица. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на спора пред първата инстанция в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с решение 9624/31.10.2022 г., постановено по адм.д. 4311/2022 г., административният съд е конституирал като ответник служителя на Община Смолян, който е съставил Констативния протокол, а с определение от открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2022 г. е прекратил производството по делото по отношение кмета на Община Смолян. Събрани са допълнително като писмени доказателства всички писмени документи, съставляващи административната преписка. След подробен анализ на писмените доказателства АС-Смолян е установил правилно фактическата обстановка, която на практика не се оспорва от страните по делото, а именно, че въз основа на жалба вх. [рег. номер]/31.12.2021 г. на Б. Петров до кмета на Община Смолян на 24.01.2022 г. е извършена проверка от постоянно действаща Комисия, назначена със Заповед РД-0418/27.04.2020 г. на кмета на Община Смолян за контрол относно наличието на ветеринарномедицински паспорти и номера на официални средства за иднтификация (чип) на домашни кучета. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол 01/24.01.2022 г., в който освен описание на констатираните на място обстоятелства са дадени следните предписания: В срок до 1 месец от 24.01.2022 г. кучетата да бъдат премахнати и да има устояние от терасата на г-н Петров . След проверката констативният протокол е връчен на А. Кръпчева, а кметът на Община Смолян е уведомил с писмо Б. Петров, че кучетата имат необходимите документи и не се констатира миризма и замърсяване. При съобразяване съдържанието на Заповед РД-0418/27.04.2020 г. на кмета на Община Смолян и приложимия Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че назначената с тази заповед комисия не разполага с правомощия да дава предписания относно мястото на отглеждане на кучета и определя срок за изпълнение на подобни предписания. Действително съществена част от констативния протокол по аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК не представлява индивидуален административен акт, защото е част от процедура, приключила с уведомителното писмо до Б. Петров т.е. без за бъдат предприети мерки по ЗВМД или по Закона за защита на животните (ЗЗЖ) от кмета на Община Смолян по отношение на кучетата на А. Кръпчева, но тази част от него, която съдържа конкретни предписания има и самостоятелно значение. В случая е направено волеизявление на административен орган, което създава задължение за правен субект да предприеме конкретно определено действие със срок за изпълнение, но без да е налице правомощие за издаване на административен акт с подобно съдържание. В съответствие с установената съдебна практика и правна теория АС-Смолян е прогласил за нищожни тези предписания като издадени от орган без предоставени му от закона или от компетентния орган правомощия. В този смисъл не е възможно да бъде споделено становището, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по жалба, подадена против неподлежащ на оспорване акт, защото не представлява индивидуален административен акт, а е част от административна процедура. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. относно частна жалба: С обжалваното определение 8/04.01.2023 г., постановено по адм.д. 315/2022 г. по описа на Административен съд-Смолян е оставена без разглеждане молбата на кмета на Община Смолян за изменение на решение 315/06.12.2022 г. в частта относно разноските. Административният съд е приел, че кметът на Община Смолян не е бил конституиран като страна по делото, за да бъде прекратено производството по отношение на него, а след като не е бил участник в производството по това дело няма право да иска изменение на решението. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Кметът на Община Смолян е конституиран като страна с определение 88/24.02.2022 г., постановено по адм.д. 42/2022 г. по описа на АС-Смолян, участвал е като касационен жалбоподател по адм.д. 4311/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Тези две дела са част от производството по делото, което е продължило под номер 315/2022 г. по описа на АС-Смолян след обезсилване на първото първоинстанционно съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Смолян. Пред тези две инстанции кметът на Община-Смолян е представляван от юрисконсулт и е правил искания за присъждане на разноски. С определение от открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2022 г. по адм.д. 315/2022 г. по описа на АС-Смолян производството по отношение на кмета на Община Смолян е прекратено. В същото това заседание е докладвана молбата на кмета на Община Смолян от 25.11.2022 г. за присъждане на разноски в размер на 370 лв. При прекратяване на делото по отношение на кмета на Община Смолян, за осигуряване правото на защита на останалите страни по спора, АС-Смолян им е дал възможност да е вземат становище по молбата на кмета на община Смолян за разноски като е разпоредил след тя да се докладва за произнасяне в закрито заседание. С определение 596/06.12.2022 г., постановено по адм.д. 315/2022 г. по описа на АС-Смолян тази молба за присъждане на разноски е оставена без разглеждане с указания относно възможността за обжалване с частна жалба. В срока за обжалване не е постъпила частна жалба или искане за изменение на това определение, а молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на решение 315/29.11.2022 г., което е постановено след прекратяване на производството по делото по отношение на кмета на община Смолян и без негово участие. При така осъществените процесуални действия се налага извод, че правилно АС-Смолян е оставил без разглеждане искането за допълване на решението, защото е направено от лице, което не е обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо на този съдебен акт. Правото да се иска присъждане на разноски на кмета на Община Смолян произтича от определението от открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2022 г. за прекратяване на делото по отношение на него и по това искане АС-Смолян се е произнесъл с определение 596/06.12.2022 г., постановено по адм.д. 315/2022 г. по описа на АС-Смолян, което не е обжалвано и не е поискано да бъде изменено. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в общ размер на 300 лв. (възнаграждение по един договор за правна защита и съдействие по адм.д. 1316/2023 г. по описа на Върховния административен съд без разграничение по всяка от жалбите), които с оглед окончателния изход на основния спор и направеното искане има право на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да й бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на Община Смолян, в чиято структура се намира касационния жалбоподател. В случая не е налице нарушение на принципа, че разноски в производството относно разноски не се присъждат, защото не е договорено и заплатено отделно възнаграждение за защитата по частната жалба, а направените разноски не надвишават минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита и само срещу касационната жалба. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,