Решение № 4432 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2012 г.

Решение № 4432 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БСВЕТ" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Сергей Волхонский, подадена чрез адв. Свилен Овчаров, срещу решение № 5584 от 7.12.2011 г., постановено по адм. дело № 3759/2011 г. от Административен съд - София-град (АССГ). В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество или връщането му за ново разглеждане. Ответникът - кметът на община Оряхово, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил като неоснователна исковата молба на "БСВЕТ" ЕООД, гр. София, срещу община Оряхово за заплащане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 47 565,22 лв., от които 16 801,36 лв. - разходи по обработването на масив 205 в с. Селановци, 13 062, 17 лв. - вреди от неполучена реколта от масив 205 за стопанската 2008 г., 17 701,69 лв. - вреди от санкции по СЕПП и СНД, като всички вреди са претендирани ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че претенцията за вреди била от отменената с влязло в сила решение № 26/27.11.2008 г. по адм. дело № 263/2008 г. на Административен съд - Враца заповед № 83 от 4.04.2008 г. за въвод във владение. По делото не били представени безспорни доказателства, че след 4.04.2008 г. дружеството е владяло масива. Нямало данни за извършени оран и засяване, за да може да се твърди, че неполучената реколта представлява пропусната полза. Представените доказателства за обработването на масива били за друга година, а представените фактури били за различен период. Отделно от това без да е необходимо да бъде безспорно доказано, че друго лице обработва земята, наличието на данни за това било индиция за небезспорността на търсените вреди. Изслушаните по делото експертизи се позовавали не на събраните по делото доказателства, а давали заключение за предполагаем добив по норматив и предполагаем разход за торове и материали. Вредите следвало да бъдат реални, а не предполагаеми и да бъдат безспорно установени от ищеца, вкл. да не бъдат опосредени. По отношение на претенцията за 5 244,70 лв., представляващи бъдеща санкция, съдът е приел, че вредите също са опосредени от необжалваното уведомително писмо на ДФЗ - РА. Решението е правилно. Видно от данните по делото със заповед № 83 от 4.04.2008 г. на кмета на община Оряхово на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с изготвен доклад за разпределение на масивите за ползване от комисия, назначена със заповед № 348/10.12.2007 г., протокол-споразумение от 28.11.2007 г. и протокол-споразумение от 7.12.2007 г. за стопанската 2007 - 2008 г. е извършен въвод във владение на физически и юридически лица, между които и жалбоподателя, на собствени или предоставени за стопанисване и управление под различни форми земеделски земи в землището на с. Селановци, община Оряхово, област Враца за стопанската 2007 - 2008 г. С решение № 26/27.11.2008 г. по адм. дело № 263/2008 г. Административен съд - Враца е отменил тази заповед като незаконосъобразна. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 29.01.2009 г. Претендираните вреди са от отмяната на заповед № 83 от 4.04.2008 г. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. В конкретния случай действително е бил издаден незаконосъобразен акт при осъществяване на административна дейност и този акт е бил отменен по съответния ред. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт обаче е в тежест на претендиращия ги и то при условията на пълно доказване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се установи безспорно, че жалбоподателят е владял масив № 205 в землището на с. Селановци след издаването на заповедта за въвод във владение. Основателно е възражението в жалбата, че от представените по делото жалба от 29.01.2008 г. и жалба от 27.02.2008 г. и извършената въз основа на тях проверка на място, документирана в констативен протокол от 27.02.2008 г. съдът не е следвало да стигне до заключение, че не дружеството-жалбоподател е обработвал процесния масив, а друго лице, тъй като посочените доказателства касаят период отпреди издаването на заповедта за въвод във владение. В същото време обаче жалбоподателят твърди, че е обработвал имота от момента на подписване на споразумението от 28.11.2007 г., а именно преди издаването на заповедта. Това противоречие поражда съмнение относно достоверността на твърдяното от жалбоподателя. Обстоятелството, че "БСВЕТ" ЕООД е владяло и обработвало имота в периода от 4.04.2008 г. (издаването на заповедта) до 29.01.2009 г. (отмяната й с влязло в сила съдебно решение) следва да бъде безспорно доказано. Свидетелските показания също са непротиворечиви относно периода на стопанисване от дружеството - жалбоподател на масив № 205. И двамата свидетели твърдят, че имотът (масив № 205) е бил обработван от жалбоподателя през 2007 г., но не се съдържат твърдения за това докога същият е бил обработван от жалбоподателя. Представените фактури доказват закупуването на селскостопански материали и осъществяване на дейност по обеззаразяване, касаещи друг период от време, нямащ отношение към процесния. Още повече, че с тях не може да се докаже, че тези материали са били закупени и тези дейности са били извършени точно в масив № 205. Назначените и приети по делото експертизи също не доказват вреди. Те дават като заключение предполагаемата стойност на реколтата от пшеница от земите в масив № 205 в землището на с. Селановци, изчислена въз основа на среден добив 320 кг от декар при цени по данни от НСИ за 2008 - 2009 г. Дават се предполагаема реколта и предполагаем разход, базирани на обосновани нормативи, като материалните разходи са дадени в два варианта. Всичко това са прогнозни стойности, поставени под условие за добре спазена технология на отглеждане на пшеница и при силна година с добри метеорологични условия, каквито според вещото лице били 2008 и 2009 г. В тази връзка до правилни изводи е стигнал съдът относно начина на доказване на вредите. Те следва да са реални или поне реално определими, а не предполагаеми. Тъй като по делото не е доказано безспорно, че дружеството жалбоподател е владяло имота от момента на издаване на заповедта (4.04.2008 г.) до отмяната й с влязло в сила решение (29.01.2009 г.), не може да се установи, че същото е извършило оран и засяване, за да може да претендира пропуснати ползи под формата на неполучена от него реколта или пък да докаже разходи под формата на вложени материали. Претенцията за имуществени вреди, представляващи санкции за бъдещ период по СЕПП и СНД също се явява неоснователна, предвид факта, че вредата произлиза от друг административен акт, за който няма данни да е отменен по съответния ред и поради това е предмет на друго производство. Неоснователно е възражението в касационната жалба за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане от съда на целия доказателствен материал. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 30.11.2011 г., вторият свидетел на жалбоподателя св. Илиев също е дал показания, потвърждаващи показанията на св. Лаков, че дружеството е владяло и обработвало имота от 2007 г., който е по-ранен период от визирания, като не дава данни по отношение обработване на имота от дружеството - жалбоподател през процесния период. Не може да се приеме за съществено процесуално нарушение и дадения от съда срок за представяне на писмена защита, тъй като пълномощникът на "БСВЕТ" ЕООД е присъствал при даване ход на делото по същество и е имал възможност да участва в устните състезания. Писмената защита по делото замества пренията, а в случая такива са се състояли при присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя. Нарушението не е от категорията на съществените, тъй като съдът се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка и писмените бележки не биха променили изхода на спора. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - трето отделение,