Решение № 15790 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2012 г.

Решение № 15790 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна на Илиян Иванов Недев, от гр. Русе против решение № 8954/21.06.2011 г. по адм. дело № 3287/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Молителят твърди, че решението е постановено при обстоятелства, които са били укрити от административния орган преди и по време на съдебното производство, поради което се явяват нови за него по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите се изразяват в незнанието му за необходимостта от провеждане на професионално обучение. Прилага доказателства, че не е преминал курсове на обучение и професионална квалификация. Ответникът по искането - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието изразява чрез юрисконсулт Евтимов становище за неоснователност на молбата по чл. 239, т. 1 от АПК. Посочва, че молителят е притежавал повече от 10 години стаж на длъжността надзирател в Националната следствена служба и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и е запознат с всички нормативни изисквания във връзка с изпълнението на дейността по охрана, постова служба и конвоиране на задържани лица. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 240, ал. 1 от АПК, намира същото за процесуално допустимо. По делото е установено, че с решение № 8954/21.06.2011 г. по адм. дело № 3287/2011 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е оставил в сила решение № 3840/25.11.2010 г. по адм. дело № 5027/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Илиян Иванов Недев, от гр. Русе срещу заповед № Л-4767 от 4.06.2010 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, с която на жалбоподателя в качеството му на старши надзирател в сектор "Арести към ОСИН" - гр. Русе е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По делото е установено, че Недев е внесъл на задържано лице хранителни пратки и други вещи за ползване не по определения от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) ред, с което е извършил нарушения на разпоредбите на чл. 279, ал. 1, чл. 313, ал. 1, т. 4, чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС, чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието и т. 2 от заповед № 210/26.09.2009 г. на и. д. началник сектор "Арести - ОСИН" - гр. Русе. Решаващите съдебни състави са направили изводи, че извършеното съставлява използване на служебно положение за лична облага или за облага на трети лица, което е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи, за което е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Като нови обстоятелства по искането за отмяна молителят сочи: "За мен е било неизвестно задължението, което е имал моят ръководител, главният директор на ГДИН за провеждането на професионално обучение, поради което не съм могъл да се позова на този факт при провеждане на законния съдебен контрол на заповедта за уволнение", както и "Ако аз съм преминал курсове за обучение и професионална квалификация навярно съм щял да преосмисля поведението си по друг начин и колкото и да ми се е искало да постъпя хуманно, съм щял да се въздържа от подобни действия". Преценявайки всички доказателства по делото с исканията, доводите и становищата на страните, настоящият състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за неоснователно. Отмяната е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Непознаването на нормативните актове, пряко свързани с работата на молителя не формират относими нови обстоятелства по спора, както и не са от съществено значение за разглеждането му. Фактите, на които се позовава страната във връзка с квалификационното обучение са ирелевантни досежно спорното материално право и не могат да обосноват основание за отмяна при хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид изхода на спора в тежест на молителя следва да бъдат поставени заявените от представителя на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Върховният административен съд определи на сумата от 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,