Решение № 10459 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1, от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Образувано е по касационна жалба от С. Зафирова, ЕГН [ЕГН] от гр. София чрез пълномощника й адв. А. Черногорски срещу Решение 7210 от 11.12.2020 г., постановено по адм. дело 6345/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2-1826 от 16.06.2020 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА). Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Решение 2-1826 от 16.06.2020 г. на Комисията с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. Редовно призована за съдебно заседание, С. Зафирова не се явява. Представлява се от адв. Черногорски, който поддържа касационната жалба , оспорва подадения срещу нея писмен отговор, а по същество твърди основателност на касационната жалба, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Комисията за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Мутафчийска, която оспорва касационната жалба, поддържа съображенията за нейната неоснователност, изложени в писмен отговор на жалбата и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на касаторката адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на касаторката срещу Решение 2-1826 от 16.06.2020 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (наричана за краткост Комисията), с което е установена принадлежността на С. Зафирова към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството й на съдържател на явочна квартира. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от орган, притежаващ материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за неговата форма, в т.ч. и на протокола към решението, при наличие на кворум и с мнозинството, определено по закон, като не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила обосноваващи отмяната му на това основание. Съдът е установил, че административното производство е образувано във връзка със заявление вх. 4307 от 04.06.2020 г. от страна на С. Зафирова на осн. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДСРСБНА, по повод на което е осъществена проверката, приключила с обжалваното решение на Комисията. За да установи принадлежността на касаторката към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: регистрационен дневник, картон обр. 6, писмо вх. 2205/10.05.1990 г. с искане по оперативни съображения да бъде изключена съдържателя на явочна квартира Сакар с рег. 71657, снемане от оперативен отчет -1990 г. Според съда от същите е видно, че с пореден номер на дело 71657 на дата 12.02.1985 г. е касаторката е регистрирана като съдържател на явочна квартира Сакар, с дата на вербовка 20.11.1984 г. с вербовал я служител о.р. Е. Минков, като е заведено лично дело 71657. С писмо рег. 175-1/10.05.1990(стр.28) вх. 2205/10.05.1990 е разпоредено изключването на съдържателя на явочна квартира Сакар рег. 71657. Съдът е заключил, че за съществуването на лично и работно дело с този номер свидетелства и извлечение от регистъра (стр. 26). На база горните документи АССГ е приел за правилен и постановен в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, ал. 3 от специалния закон акта на Комисията, с който е установена принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от закона в качеството й на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. Съдът е приел, че по волята на законодателя самото наличие на посочените в чл. 25 от специалния закон документи е достатъчно за обявяване на принадлежността на едно лице към специалните служби на бившия комунистически режим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Обосновано съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има изискуемото съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно §1, т.4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Обосновано съдът е приел, че в относимите нормативни разпоредби не е регламентирано задължение за административния орган да изследва дали и каква дейност е извършвало лицето, както и че изброяването в чл. 25, т. 3 от специалния закон не е изчерпателно и наличието на един от алтернативно изброените документи, на които законодателят е придал доказателствена сила, е достатъчно за установяване на посоченото в административния акт обстоятелство. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона въз основа на документи, посочени в чл. 25 от същия. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касаторката за липса на достатъчно доказателства, в т.ч. твърдените от процесуалния й представител първични документи се явява неоснователно. Съдът като правоприлагащ орган не е компетентен с постановяваните от него актове да коригира установени от законодателя несъвършенства, водещи до евентуална несправедливост. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т.к. самата разпоредба завършва с израза или други информационни носители - от една страна. От друга- редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. В случая принадлежността на С. Зафирова към органите по чл. 1 от Закона, в качеството й на секретен сътрудник съдържател на явочна квартира (пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличието на документи, посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените писмени доказателства представляват документи по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. 3 от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Водим от изложеното, правилен e решаващият извод на АССГ за наличие на всички материалноправни предпоставки за разкриване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Подадената срещу него касационна жалба е неоснователно, а атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.` Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лeва юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,