Решение № 1905 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 872/2017 г.

Решение № 1905 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 872/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2242 от 25.11.2016 г. по адм. дело № 1969/2015 г. по описа на Административен съд - П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС - П. е достигнал до крайния извод за нищожност на оспорения РА, доколкото е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в редакцията, считано от 01.01.2013 г./. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на АС - П. за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и разноски в размер на 600 лв. за съдебно-счетоводна експертиза. Ответната страна - "Ясмин" ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. С. Загора, ул. "Л." ....., вх. ..., ет. ..., чрез процесуалния си представител адв. Н. И., в съдебно заседание моли да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато на АС - П. за разглеждане по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16002414000681-091-001 от 31.03.2015 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник сектор Ревизии при ТД на НАП - П. - възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 531 от 03.07.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. С обжалваното решение АС-П. е обявил нищожността на оспорения РА, като е формирал извод за липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. Посочил е, че ревизията е възложена от Н. Ж. К., заемащ длъжността "Началник на сектор Ревизии" при ТД на НАП - П., който е сред органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Позовал се е както на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и на действащата след 01.01.2013 г. в съответната редакция норма на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14- дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражението. Към горните разпоредби е съотнесъл и правилото на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Анализирайки съдържанието на цитираните разпоредби, съдът е обосновал като краен извод, че след като възложителят на процесната ревизия не е сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, то същият не е от кръга на органите, притежаващи компетентността да издават ревизионни актове. Такава компетентност не може да му бъде делегирана и със заповедта на териториалния директор на НАП по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, тъй като той самият не разполага с нея. Направил извод, че със заповедта на териториалният директор на НАП нормативно установената компетенция на лицата по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП се персонализира в материална компетентност за тези лица, но сама по себе си не може да породи за длъжностно лице извън кръга на посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП каквато и да е материална компетентност, както да възлага ревизии, така и да издава ревизионни актове. В заключение е обобщил, че РА е нищожен, поради което не следва да се разглежда въпроса относно законосъобразността на акта. Така постановеното решение е неправилно. Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се споделя от касационната инстанция и то противоречи на приетото с Тълкувателно решение /ТР/ № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според цитираното ТР, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен. Съгласно мотивите на ТР, тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Прието е, че нормите не следва да се прилагат кумулативно, както и че материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича по силата на закона - чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В ТР е отразено, че измененията на реда за издаване на ревизионен акт, приети със ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., изразяващи се във включването на органа, възложил ревизията, в кръга на лицата, овластени да издадат ревизионния акт в новата чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не е в противоречие с нормата на чл. 10, ал. 1 от АПК, който позволява по- горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон. По така изложените съображения и с оглед задължителността на постановеното ТР № 5/13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АС - П. се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да обсъди въпроса за законосъобразността на процесния РА. При този изход на спора, в полза на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, като новият състав на АС - П. следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение