Решение № 4817 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2016 г.

Решение № 4817 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния закон (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "И." - Столична община, представляван от юрисконсулт Савов, подадена срещу решение № 461/26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2405/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на М. Д. П. е отменена издадена от касатора заповед № РД-09-226/16.12.2014 г. С нея е наредено да се изпълни принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) - лек автомобил "Пежо" с рег. № ....., червен цвят, паркирано върху общинска собственост на ул. "М. Темнелов", площад срещу чл. 9, и превозното средство да се транспортира до центъра за разкомплектоване в кв. Кремиковци. Иска се отмяна на решението като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима, подадена от надлежна страна в срок и по същество е основателна, като съображенията за това са следните: Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена на основание чл. 23, ал. 5 и 6 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община, която е била приложима към датата на издаването й, при спазване на предвидената в нея процедура. По делото е приложен констативен протокол № 0002581/06.12.2013 г., съставен от комисия, назначена на основание чл. 23, ал. 2 от Наредбата със заповед № РД 09-251/19.10.2012 г. на кмета на район "И." при Столична община, с който е установено, че лек автомобил "Пежо" с рег. № ....., червен цвят, е паркиран върху общинска собственост на ул. "М. Темнелов", площад срещу бл. ..., и по отношение на същия чрез поставяне на стикер на предното стъкло е дадено предписание за преместване. Комисията е извършила констатации за техническото състояние на автомобила, което е описала в съответните графи. Направени са и четири снимки, от които е видно, че на предното стъкло в горната му част откъм страната на шофьора е поставен жълт стикер по образец (предписанието за преместване). Установява се още от неоспорения снимков материал, че процесното МПС има платена задължителна гражданска отговорност за 2011 г., като от знака за технически преглед не може да се види дали след 2011 г. такъв е извършен, поради нечетливост на данните. Констативният протокол е съставен по бланка-образец за ИУМПС, която не съдържа графа, в която да бъде посочена коя от петте възможни хипотези, визирани в § 2, т. 32, б. "а" - "д" от приложимата наредба е налице в конкретния случай. В него липсва и нарочно отбелязване, че по-долу залепеният и по-тесен стикер с букви BG върху предното стъкло на МПС удостоверява последен технически преглед за 2011 г. В тази връзка съдът не споделя становището на участващия по делото прокурор, че комисията била установила съобразно дефиницията, дадена в § 2, т. 32, б. "б" от ДР към Наредбата, че автомобилът се явява излязъл от употреба в тази хипотеза. След констатация, че моторното превозно средство не е преместено в 3-месечния срок от поставяне на стикера, съобразно нормата на чл. 23, ал. 3 от Наредбата, а и година по-късно, кметът на район "И." е издал процесната заповед, с която е наредил да се изпълни принудително преместване на излязлото от употреба и описано по-горе МПС, и неговото транспортиране до центъра за разкомплектоване в кв. Кремиковци. При тези данни касационната инстанция намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е спазена. Определянето на техническото състояние на лекия автомобил като излязъл от употреба е извършено от комисия, назначена в посочения в нормата състав от кмета на район "И." в съответствие с правомощията на последния по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община. Административният орган е събрал доказателства, идентифициращи собственика на автомобила и същият е уведомен за започналото производство, както и за действията, които следва да предприеме, а също и за последиците при неизпълнение по предвидения в Наредбата ред, чрез залепване на предното стъкло на автомобила на стикер - предписание. Извършено е уведомяване и чрез поставяне на обявление в общината. За извършеното обявление чрез поставянето му на информационното табло на общината по делото са приложени 2 бр. протоколи, от 07.01.2015 г. и 22.01.2015 г., съставени от длъжностното лице в районната администрация, упълномощена със заповед на кмета да отговаря за информационните табла. По този начин изискванията за уведомяване, предвидени и в чл. 26, ал. 1 и 2 от АПК са изпълнени, и в съответствие с изискванията на чл. 34 от АПК на собственика е осигурена възможност да участва в производството. Уведомяването на собственика в конкретната хипотеза е сторено по предвидения в наредбата ред, а именно чрез поставянето на стикер - предписание и чрез обявление в общината. Този начин на уведомяване е насочен към максимално бързо, лесно и пълно информиране на собственика, в съответствие с целите на наредбата - да се установят и преместят от терени - общинска собственост, излезли от употреба моторни превозни средства. След като процедурата по уведомяване е осъществена, обстоятелството, че ответницата по касационната жалба не се е запознала с предписанието, не го е изпълнила и не е поискала достъп до констативния протокол не може да бъде вменено в отговорност на административния орган и да обоснове отмяна на постановения административен акт. Второто основно съображение на АССГ за отмяна на заповедта е, че в съдържанието й не било посочено кое точно е правното основание, въз основа на което органът е приел, че се касае за ИУМПС. В съдебното решение са изброени петте възможни хипотези по § 2, т. 32 от ДР на Наредбата и е направено заключението, че предвид доброто техническо състояние на автомобила съобразно данните в констативния протокол, на практика липсват мотиви защо е налице "отпадък" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУО (отм.). Този извод на съда е необоснован. Непосочването на конкретната буква (хипотеза) от дефинитивната разпоредба на § 2, т. 32 от Наредбата в процесната заповед или в друг предхождащ издаването й документ не е основание за отмяна на заповедта на това основание. Аргументите на съда, че по този начин волята на органа е неясна, правото на защита на адресата е нарушено и е невъзможна преценката за материална законосъобразност на акта, не се споделят от настоящата инстанция. Анализът на петте възможни хипотези за наличие на ИУМПС очевидно изключва в случая приложимостта на четири от тях, а именно: б. "а", "в", "г" и "д" на т. 32 от § 2 на ДР на Наредбата. Единствено възможната такава е тази по б. "б": "Излязло от употреба МПС е... "моторното превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай, че то се намира върху държавна или общинска собственост". Всъщност както от съдържанието на жалбата, така и от протокола на проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.01.2016 г. се установява, че обясненията на жалбоподателката П. са били в тази посока. Същата дори прави самопризнание пред съда, че "автомобилът не беше минал технически преглед, тъй като водехме преговори за продажбата му, уточнявахме цената ... може би две години преди тази дата". Процесуалният представител на ответника тогава представя снимковия материал от 06.12.2013 г. Вярно е, че юрисконсулт Савов не е направил доказателствено искане в заседанието за ангажиране на писмени доказателства в подкрепа на обстоятелството, че се касае за ИУМПС в цитираната по-горе хипотеза. В писмената защита обаче, депозирана на 25.01.2016 г. по делото, същият се позовава на снимковия материал и на признанието на П. При тези данни касационният състав счита, че процесното решение е постановено в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, който задължава първоинстанционнният съд да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Дадените указания към страните в разпореждането от 14.10.2015 г. (л. 41) не удовлетворяват изискването на закона за прилагане на принципа на служебното начало (чл. 9, ал. 3 от АПК) при очерталия се по делото предмет на спора. Предвид изложеното непроявената от съда активност да установи релевантни за спора факти и обстоятелства води до невъзможност касационният съд да прецени дали при издаване на заповедта са спазени и материалноправните изисквания, предвидени в чл. 23, ал. 5 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба, в случай че собственикът не е изпълнил предписанието в срок, въз основа на протокола за техническо състояние на моторното превозно средство кметът на района издава заповед за принудително преместване на превозното средство на площадка за временно съхранение или в център за разкомплектоване. В разглежданата хипотеза предписанието не е изпълнено, поради което с оглед техническото състояние на автомобила, потвърдено от доказателствата по административната преписка, а също и косвено и от факта, че в периода след издаване на предписанието до постановяване на акта, т. е. повече от една година, липсват данни автомобилът да е променял местоположението си, компетентният орган е упражнил правомощието си, предвидено в посочената наредба, да разпореди преместване на излязлото от употреба моторно превозно средство. Целта на Наредбата е да се създадат условия за опазване чистотата на столицата, а отпадъците да се събират своевременно и управляват съобразно нормативните изисквания. При положение, че настоящият състав не възприема мотивите на АССГ, довели до отмяна на оспорения административен акт, липсата на безспорни доказателства по отношение на това налице ли е в случая ИУМПС съгласно § 2, т. 32, б. "б" от Наредбата препятства възможността спорът да се реши по същество от касационната инстанция. Поради това решението следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да укаже и съответно да предостави възможност на страните да ангажират доказателства за спорното обстоятелство. При този изход на делото разноски не се присъждат. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,