Решение № 7639 от 8.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на БелбулТранс" ООД срещу Решение 1196 от 01.07.2021 г. на Административен съд (АС) - Благоевград по административно дело 610/2020 г.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на БелбулТранс" ООД срещу акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лв., чието заплащане е обективирано с квитанция 20BG005730X36658185, издаден от Г. Титянов, главен специалист (контрольор) в Териториална Дирекция "Югозападна", отдел Пътни такси и разрешителен режим" към Граничен контролно-пропускателен пункт Илинден към Агенция Митници на 19.06.2020 г.

Касационният жалбоподател БелбулТранс" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил в мотивите си всички събрани по делото доказателства.

Сочи, че водачът е бил заставен от митническите органи да плати компенсаторна такса, като в противен случай не му е било разрешено да премине границата. Това е доказателство за нарушение на разпоредбите на чл. 179, ал. 3б и чл. 189е, ал. 2, 3 и 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на чл.10, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и представлява нарушение на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването на административния акт.

Съдът неправилно е счел, че квитанцията е обжалваният административен акт. Тя е само индиция за наличието на властническо волеизявление и за проведено административно производство. За заплащането на пътни и компенсаторни такси никъде не е предвидено издаването на устни административни актове. В случая не е налице индивидуален административен акт в писмена форма, което е основание за незаконосъобразност на същия.

Неправилен е изводът на съда за доказана компетентност на издателя на индивидуалния административен акт. Не е ясно кое е длъжностното лице, издало квитанцията и дали то съвпада с лицето, издало индивидуалния административен акт.

При издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е проведено в рамките на развилото се първоинстанционно производство, в рамките на което административният орган е събирал доказателства, а не е представил вече събрани такива. Нарушени са разпоредбите на чл. 35 и 36 АПК.

Установено е, че нарушение е извършено на 18.06.2020 г., а не на 19.06.2020 г. За първи път вещото лице установява мястото на извършване на нарушението.

Съдът не е изследвал кой е органът, който декларира данните в информационната система, извеждаща дали дадено превозно средство е "редовно или нередовно. Не е изследвано дали е налице нарушение или грешка на бордовото или приемащото устройство.

Органът не е направил разграничение какъв вид е тежкотоварният автомобил, само него ли взема предвид или тежкотоварна композиция от влекач и ремарке/полуремарке.

Неоснователни са мотивите, че заплащането на компенсаторната такса е доброволен акт, за да се избегне съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Неплащането на таксата води до невъзможността моторното превозно средство да напусне страната. За да осъществи своята търговска дейност дружеството е било заставено да заплати компенсаторната такса. На водача не е разяснена възможността за съставяне на АУАН.

Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства за заплатени от БелбулТранс ЕООД такси за периода 01.06.2020 г. 30.06.2020 г.

Оспореният акт не преследва целта на закона - събирането на дължимите пътни такси от задължените лица.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Касационният жалбоподател се представлява от адв. Й. Лалова.

Ответникът контрольор, главен специалист в Териториална Дирекция "Югозападна", отдел Пътни такси и разрешителен режим" към Граничен контролно-пропускателен пункт Илинден към Агенция Митници, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозирано по делото становище. Сочи, че не му е дадено право на субективна преценка нито по отношение на размера на дължимата такса, нито по отношение на нейния вид. Фактът, че законодателят не е регламентирал формата на акта, сочи, че тя не е нарушена. Платената от жалбоподателя сума от 750, 00 лв. е в резултат от доброволен избор, за да избегне съставянето на АУАН. Жалбоподателят не спори, че е заплатил компенсаторната такса. По този начин същият не е оспорил факта на извършване на нарушение. В качеството си на длъжностно лице е установил вида и характеристиките на превозното средство, липсата на предварително платена такса за ползване на потната мрежа и към тях е приложил нормативно определения размер на таксата. Прави искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото от фактическа страна се установява, че БелбулТранс ЕООД е собственик на влекач марка Volvo, модел FХ, с регистрационен [рег. номер], с техническа допустима максимална маса над 12 тона, с 2 оси и полуремарке марка Wielton, с рег [рег. номер], с технически допустима максимална маса над 10 тона, с 3 оси.

На 19.06.2020 г. процесното ППС, собственост на БелбулТранс ЕООД, състоящо се от влекач и полуремарке, с общ брой пет оси, се е движело по маршрут от Република България, в направление излизане от територията на Република България, през изходен пункт ГКПП - Илинден. На граничния контролно пропускателен пункт, след извършена проверка в Електронната система за събиране на пътни такси от страна на служителите на Агенция Митници е установено, че въпросното ППС е регистрирано в системата чрез бордово устройство, предоставено от Национален доставчик на услуги "Интелигентни трафик системи", включително и, че има подадена ТОЛ декларация, но декларираната категория (ППС над 12 тона с три оси) е по-малка от заснетата (ППС над 12 тона с 5 оси), поради което е отчетен като нарушител.

На 19.06.2020 г. на Граничен контролно-пропусквателен пункт Илинден за товарен автомобил, регистрационен [рег. номер], е издадена от длъжностно лице на Агенция Митници квитанция за платени пътни такси 20BG005730Х36658185, с която за вид моторно превозно средство: товарен автомобил с три или повече оси е определена компенсаторна такса (К1) над 12 тона с четири и повече оси 750,00 лв.

Таксата е заплатена от БелбулТранс ЕООД чрез пос терминално устройство, за което е издадена потвърдителна разписка, носеща наименованието на банката на платеца и на мястото, на което се намира устройството Граничен контролно-пропусквателен пункт Илинден. Предвид извършеното от водача плащане АУАН не е съставен.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и приобщено към доказателствения материал по делото. В заключението на вещото лице е посочено, че установеното нарушение се изразява в това, че по време на преминаване през стационарна контролна точка 10051 на 18.06.2020 г. в 12:47:37 часа, находяща се в района на с. Ребърково, общ. Правец, ППС, собственост на Белбултранс ЕООД, дружеството е декларирало, че ППС се движи с три оси, а реално композицията се е движела с общо пет оси в комбинация товарен автомобил с 2 оси + полуремарке с 3 оси. Начислената и заплатена на ГКПП Илинден компенсаторна такса на 19.06.2020 г. е за нарушение от предходен ден, регистрирано в 12:47:07 часа на 18.06.2020 г., към който момент композицията е декларирана като ППС с 3 оси. Вещото лице посочва, че дължимата компенсаторна такса, съобразно вида на процесното МПС и приложимата нормативна база, е изчислена правилно.

Към приложените в преписката документи е представена Заповед 332/32-66544 от 28.02.2020 г. на директора на Дирекция Митници, с която на основание чл. 167, ал. 3б, т. 1 и 2 и чл. 189е, ал. 11 ЗДвП и чл. 6, т. 2 и т. 17 от Устройствения правилник на Агенция Митници, актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а ЗП, се съставят от определени служители в структурни звена, към което попада отдел Пътни такси и разрешителен режим, в който работи и длъжностното лице, установило нарушението и уведомило нарушителя за възможността за заплащане на компенсаторната такса, инспектор Г. Титянов.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - митнически орган, компетентен да извършва контрол за спазването на задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Посочил е, че за властническото волеизявление на компетентния служител на Агенция Митници, с което е определен размерът на дължимата компенсаторна такса, законодателят не е регламентирал нарочна форма, като условие за действителност на акта.

Анализирал е разпоредбата на чл. 10 ЗП, характера на компенсаторната такса, както и приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), като е приел, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Решението е правилно.

В хода на съдебното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

1. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

В чл. 10, ал. 2 ЗП се предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса.

Размерът на таксите по чл. 10, ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 10б, ал. 5 ЗП се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството - чл. 10, ал. 6 ЗП.

Съгласно чл. 10е, ал.1 от Закона за пътищата контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 се осъществява от длъжностни лица на Агенция "Митници" с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България.

По силата на ал. 2 пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.

Съгласно чл.167, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.

По силата на чл.167, ал. 3а ЗДвП по отношение на пътните превозни средства, които напускат Република България, Агенция "Митници" контролира маршрутите на превозвачите, като за тази цел може да проверява съответствието им с декларираните тол данни.

Според ал. 3б на същата разпоредба длъжностни лица от Агенция "Митници": 1. осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата; 2. съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а; 3. не допускат напускане от територията на Република България на моторно превозно средство, за което не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата; 4. изземват и задържат свидетелства за регистрация на моторно превозно средство в предвидените от закона случаи.

Съгласно чл.167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство част от системата.

Според чл.167а, ал. 5 ЗДвП органите по чл. 165 и чл. 167, ал. 3 3б имат достъп до електронната система по ал. 3 и до информационната система по ал. 4 за целите на осъществявания контрол върху спазването на задължението за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

От анализа на цитираните по-горе разпоредби може да се направи извод, че производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не изискват съставяне на АУАН или друг изричен акт в писмена форма от длъжностно лице, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система нарушение, възможността за заплащане на изчислената компенсаторна такса, нейния размер и последиците от незаплащането й съставяне на АУАН. Компенсаторната такса няма характер на административно наказание и за определянето й не се прилагат правилата на ЗАНН.

Установяването на неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 ЗП и изчисляването на размера на дължимата компенсаторна такса се извършват чрез посочената по-горе електронна система в случая от длъжностно лице при Агенция Митници, което съгласно чл. 167, ал. 3б ЗДвП осъществява контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставя възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Правомощията на контролните органи от Агенция Митница са регламентирани в чл. 167, ал. 3б ЗДвП. От изложеното следва, че актът е постановен от компетентен орган, както правилно е приел и административният съд.

Съгласно чл. 189е, ал. 2 ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП.

АУАН се съставя в случаите, когато лицето откаже да плати компенсаторната такса, а когато плащането е извършено след съставяне на АУАН, законодателят предвижда, че наказателно постановление не се издава и производството се прекратява - чл. 189е, ал. 6 ЗДвП. Законодателят предвижда също така, че плащането на компенсаторната такса има за правна последица освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност - чл. 189е, ал. 6 ЗДвП.

В случая неизпълнението на задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е безспорно установено. От жалбоподателя не са представени доказателства за опровергаване на истинността на докладите от електронната система по чл. 167, ал. 3 ЗДвП относно процесното нарушение. Основните оплаквания в касационната жалба са, че не е било спазено изискването за писмена форма на акта, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и, че не е е издаден АУАН. Тези оплаквания са неоснователни по изложените по-горе съображения.

Неоснователно е и оплакването, че определената тол такса в размер на 750 лв. е несъразмерно голяма. Размерът на компенсаторната такса е определен в съответствие с чл. 28, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. Посочената разпоредба от тарифата предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, водачът на пътно превозно средство с българска регистрация, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса за товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси в размер на 750 лв.

Аргументите, че плащането не е извършено доброволно, не следва бъдат обсъждани, тъй като те касаят допустимостта на оспорването на административния акт и по-точно въпроса относно наличието на годен предмет на обжалване, а този въпрос вече е безпротиворечиво решен в съдебната практика по аналогични случаи. В настоящия случай доброволното плащане е пречка за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и провеждане на административнонаказателно производство, съответно за защита срещу акта, с който приключва това производство, но не и за оспорване на процесния административен акт.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение