Решение № 617 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Русе, чрез гл.юрк. Гаджанова срещу решение 206 от 25.07.2023 г., постановено по адм. дело 79/2023 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Волток" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, чрез адв. Костадинова, в писмено възражение по жалбата и писмена защита по същество, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно. Върховният административен съд , второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед РД-01-4204/21.12.2022 г. на кмета на Община Русе, с която на "Волток" ЕООД е отказано одобряване на проект за Подробен устройствен план /ПУП/ Изменение план за регулация /ПР/ и план за застрояване /ПЗ/ и Работен устройствен план /РУП/ на УПИ VІІ-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ, гр. Русе и преписката е върната за ново произнасяне в съответствие с дадените указания в мотивите на решението. От фактическа страна е прието за установено, че административното производство е започнало по заявление вх. УТ-30-6 от 15.11.2021 г. на Волток ЕООД, за одобряване на ПУП - изменение на ПР и ПЗ и РУП на УПИ VII-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ, гр. Русе, допуснато с предходна заповед РД-01-1311 от 18.05.2021 г., с която е одобрено задание и е разрешено изработване на изменение на ПУП, на основание § 8, ал. 2, т. 2 и т. З от ДР на ЗУТ. С Решение 4, прието с Протокол 24 от 07.12.2022 г. Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ е отказал приемане на проекта за ПУП изменение на ПРЗ и РУП на УПИ IX-1657, с мотив, че не са изпълнени дадените указания на заявителя по т.2 и т.3 от писмо изх. 30-12533-4 от 01.12.2021 г. за представяне на изрично писмено съгласие на собствениците на имот с идентификатор 63427.2.1658 и урегулиране и на ПИ 63427.2.1658 в самостоятелен УПИ. Прието е от първоинстанционният съд, че оспорения отказ, материализиран в заповед РД-01-4204/21.12.2022 г. на кмета на Община Русе е мотивиран в частта за изменението на ПУП-ПЗ с липса на съгласие по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ на всички собственици и носители на ограничени вещни права в УПИ VII-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ, гр. Русе , които лица дори са изразили изричното си несъгласие за одобряване на проекта за изменение на действащия план на УПИ VII-1657, 1658, одобрен със заповед 2587 от 06.12.1993 г. По отношение на изменението на ПР ,мотивите на административният орган са за неприложимост на реда по § 8, ал. 2, т.2 и т. З от ДР на ЗУТ, тъй като на това правно основание могат да се изменят заварените неприложени дворищнорегулационни планове, само ако урегулирането на поземлените имоти по границите им съобразно правото на собственост не влиза в противоречие с предвижданията на плана за застрояване. Изложени са и мотиви за предвижданията на действащия ОУП, попадане на процесния УПИ в устройствена зона Смесена централна зона, неприложимост на хипотезата на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ и несъвпадане на границите на новообразувания УПИ IX-1657 с предвиденото застрояване по действащия застроителен план. Отказа е обоснован с недопустимост на изменение само на ПР по §8 без изменение и на ПЗ по реда на 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ , с оглед спазване на действащите правила и нормативи по устройство на територията и основните цели на устройственото планиране. Обсъдено е подробно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че за УПИ VII-1657, 1658 е действащ плана от 1993 г., одобрен със заповед 2587 от 06.12.1993 г. , с предвиждане на нова жилищна и обществена застройка в ПИ 1657 на калкан със съществуващата сграда в УПИ VI-1656 и долепена до съществуваща двуетажна сграда в ПИ 1658. Застрояването е ниско до свързано средноетажно като сградите в съседните УПИ IV-1654 и в УПИ V-1655 са реализирани. Описани са и предвижданията на ОУП, както и параметрите на заявеното изменение на ПР и ПЗ, като вътрешната регулационна граница между новобразувания УПИ IX-1657 и имот с идентификатор 63427.2.1658 се поставя в съответствие със съществуващата имотна граница , която съвпада с тази по действащата КК. По отношение на застрояването е прието, че вещото лице установява реализирано ново застрояване в ПИ 1658, а в ПИ 1657 няма никакво съществуващо или новоизградено застрояване. Относно прилагането на регулацията по плана от 1993г. , вещото лице уточнява в открито съдебно заседание, че от техническа страна регулацията е приложена, а от правна не следва да отговаря, тъй като въпроса е правен - дали частите на съсобствениците на този парцел са равни по ЗТСУ. От правна страна е прието в обжалваното решение, че заповедта страда от съществен порок ,поради немотивираност, т.е. налице е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Този извод е обоснован с това, че макар и формално да са изложени пространни мотиви за постановения отказ, липсват фактически основания за отказа не е посочено защо се приема, че е изискуемо съгласието по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ от собствениците на другия имот в съсобствения УПИ VII-1657, 1658. Изложени са и мотиви за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради несъобразяване от административния орган за визираното правно основание по § 8, ал. 2, т.2 и т. З от ДР на ЗУТ в заповед РД-01-1311 от 18.05.2021 г., с която е разрешено изработването на ПУП-изменение на ПР и ПЗ и РУП. Прието е, че е доказано по делото наличие на основанието по т.3, ал.2, §8, тъй като на място съществува материализирана имотна граница между попадащите в УПИ VII-1657, 1658 два имота, която вещото лице сочи, че почти съвпада с новопредвидената регулационна граница, обособяваща самостоятелния нов УПИ IX-1657. Освен това, позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза , съдът приема, че по одобреният със заповед 2587 от 06.12.1993 г. на кмета на Община Русе дворищнорегулационен план, за имоти 1657 и 1658 е отреден общ парцел / УПИ VII-1657, 1658/ по правилата на ЗТСУ /отм./ за ниско строителство / до 3 етажа/, т.е. приложими са нормите на чл. 29, ал. 1, изр. 1, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ . Въпреки това се приема от съда, че регулацията не е била приложена , тъй като няма изравняване на частите в новия парцел. От друга страна е прието, че застроителния план е приложен в единия имот /с идентификатор 63427.2.1658/. С тези мотиви е изведен решаващият правен извод за незаконосъобпазност на процесния отказ, тъй като административният орган не се е произнесъл по заявлението, с което е бил сезиран, а се е произнесъл на основание, с което изобщо не е бил сезиран - по чл. 134 от ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е разгледал наличието единствено на основанието по т.3, ал.2 на §8 от ДР на ЗУТ, без да са изложени мотиви по второто основание това по т.2. В тази връзка решаваният правен извод за незаконосъобразност на заповедта е изведен само по отношение на поисканото изменението на ПР, без обосновка по отношение на ПЗ и РУП. Въпреки, че е приел приложимост на нормите на чл. 29, ал. 1, изр. 1, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, съдът е игнорирал правилото, залегнало в чл.31, ал.1 от ЗТСУ/отм./, в приложимата редакция към 1993г., когато е одобрен плана, по силата на който за двата имота 1657 и 1658 е отреден общ парцел / УПИ VII-1657, 1658/ за ниско застрояване. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗТСУ/отм./ в редакцията ДВ, бр. 45 от 1984 г. Частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни. По силата на § 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ, след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4, собствениците на съсобствени по регулация урегулирани поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, в случай на неприложена регулация. В случая обаче, в съсобствения по регулация парцел / УПИ VII-1657, 1658/ частите на съсобствениците са равни по смисъла на чл.31, ал.1 ЗТСУ/отм./. За да бъдат урегулирани поземлените имоти по проекта на "Волток" ЕООД следва да се отредят самостоятелни УПИ-ти и за двата имота /1657, 1658/ и то при изрично съгласие на съсобствениците в УПИ VII-1657, 1658, тъй като те по силата на закона имат равни части в процедирания за изменението УПИ. Следователно съгласието на собствениците /съсобствениците/ на ПИ 1658 е необходимо ,освен в частта за изменение на ПЗ и по отношение на заявеното изменение на ПР. Освен това следва да са налице и изискванията на § 8, ал. 5 ДР ЗУТ - строителство да се разреши едва след изменение на плана за регулация в една от посочените в § 8, ал. 2 ЗУТ хипотези. В противен случай за изменение на ПЗ и за одобряване на РУП е необходимо да са налице предпоставките за това на всички основания по чл. 134 ЗУТ. Обратно на мотивите, изложени в обжалваното решение, съществуващата на място материализирана граница в УПИ VII-1657, 1658 не обуславя незаконосъобразност на процесния отказ, още повече, че част от границата минава по реализираната в единия имот /ПИ 1658/ сграда по плана от 1993г., което сочи и на реализиран план за застрояване. В този смисъл са и констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, допълнена от вещото лице в устно заключение, дадено в открито съдебно заседания, проведено на 29.06.2023г. Неправилен е и изводът на административния съд за постановяване на процесната заповед в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.е. при съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт. От описаното съдържание на заповедта в обжалваното решение, е видно, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изложена е детайлно фактическата обстановка по заявеното искане за одобряване на ПУП - изменение на ПР и ПЗ и РУП на УПИ VII-1657, 1658 в кв. 240 по плана на ЦГЧ, гр. Русе, допуснато с предходна заповед РД-01-1311 от 18.05.2021 г. по реда на § 8, ал. 2, т. 2 и т. З от ДР на ЗУТ, обсъдено от ОЕСУТ /Решение 4 по Протокол 24 от 07.12.2022 г. / , с мотивиран отказ от този помощен орган в т.2 и т.3. Мотивите на процесната заповед от правна страна са изложени поотделно за двата вида ПУП и в съвкупност за изменението на ПР и ПЗ, като е обоснована взаимната свързаност на двете разработки, вкл. последващия РУП и необходимостта от общо заявление или съгласие по реда на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. Изложени са и мотиви за предвижданията на действащия ОУП с оглед неприложимост на хипотезата на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ и несъвместимост на вътрешната регулационна граница на новообразувания УПИ IX-1657 с предвиденото и реализирано по действащия план от 1993г. в единия имот застрояване. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се отхвърли оспорването на "Волток" ЕООД като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора, ответникът дължи реално направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 970лв, от които 70лв- внесена държавна такса, 500лв- депозит за експертиза и 400лв юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,