Решение № 8196 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2015 г.

Решение № 8196 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието срещу решение № 908 от 23.04.2015 г., постановено по административно дело № 3960/2014 г. от Административен съд В., с което е отменена негова заповед. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Н. Н. Я. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното пред първоинстанционния съд заповед Главният директор на ГДИН налага на Я. дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.) (ЗМВР) за това, че на 24.06.2014 г. разследващ полицай от ОД на МВР - В. започва досъдебно производство № 240/2014 г. по описа на I РУП към ОДМВР В. по повод задържането на Я., след като е получил мобилен телефон, зарядно устройство с намиращ се в него хероин с нетно тегло 4,94 и ножица, като на същото място е задържано и лицето М. М. М., предал описаните вещи на Я., които последният да предаде на лишения от свобода С. М. Х. В заповедта е посочено и обстоятелството, че на същата дата Я. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от Наказателния кодекс. Д. наказващият орган приема, че така описаните деяния са станали достояние на други право охранителни органи и институции, както и на служители на ГДИН и обществеността и дават основание за ангажиране на наказателната отговорност на служителя, с което същият виновно нарушава разпоредбите на т. т. 13 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН. За да отмени заповедта първоинстанционният съд приема, че в случая е налице отменителното основание чл. 146, т. 4 АПК - противоречие с материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява Я. да е извършил описаните в заповедта нарушения. Настоящият състав намира, че този извод е законосъобразен. Обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че образуването на наказателно производство и привличането на държавен служител като обвиняем сами по себе си не водят до извод за доказано по несъмнен начин извършено нарушение на служебната дисциплина предвид презумпцията за невиновност, предвидена в разпоредбата на чл. 16 от Наказателния кодекс. И. поради това в разпоредбата на чл. 225, ал. 4 ЗМВР (отм.), действал към момента на образуване на дисциплинарното производство и в чл. 195, ал. 4 от сега действащия ЗМВР е предвидено, че сроковете за налагането му започват да текат от влизане в сила на присъдата. Обоснован и съответен на закона е и изводът, че в случая дисциплинарно разследващия орган в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила не е извършил дължимата проверка, като не е събирал доказателства, а се е задоволил единствено да приобщи към материалите по дисциплинарното производство част от материалите по д. п. № 240/2014 г. по описа на ОД МВР В. От същите обаче се установява, единствено факта, че срещу Я. е образувано досъдебно производство и спрямо същия е взета мярка за неотклонение "домашен арест", които не водят до извод за извършено конкретно дисциплинарно нарушение. В конкретния случай това производство е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление от страна на Я., което също е в подкрепа на извода в обжалваното решение за липсата на доказателства за извършено нарушение от страна на Я. Приложените към дисциплинарната преписка копия от публикации в различни медии също не могат да послужат като доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на Я., на първо място същите изнасят факти, които не са установени по надлежния ред от дисциплинарно разследващия орган, а на второ факта на съществуването им не води до извод за наличие на виновно поведение на Я. във връзка с разпространението на информацията. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че с установеното от прокурора в постановлението от 24.02.2015 г. за прекратяване на д. п. 240/2014 по описа на ОДМВР В., че "Я., в качеството му на служител - надзирател в затвора гр. В. не е имал право на подобен род взаимоотношения с лишени от свобода, какъвто се явява С. Х., с което е нарушил чл. 294 от ППЗИНЗС, както чл. 13 и чл. 31 от Кодекса на държавния служител в МП" е установено извършеното нарушение. Както бе посочено по-горе дисциплинарното производство е различно и самостоятелно от наказателното, при което в хода на същото дисциплинарно разследващият орган дължи извършване на всички действия по установяването му, независимо от действията по събиране на доказателства в хода наказателното такова. Извършването на дисциплинарното нарушение следва да установено с надлежни доказателства именно в хода на това производство, а постановяването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде постановена единствено и само въз основа на тези доказателства. Тази законова уредба е възприета от законодателя както с оглед факта на самостоятелността на дисциплинарното производство, така и с оглед защита правата на държавните служител в това производство. В случая изводите в постановлението за прекратяване на наказателно производство, направени от наблюдаващият го прокурор относно извършени дисциплинарни нарушения са направени от некомпетентен орган, тъй като прокурорът няма правомощията на дисциплинарно разследващ орган, а и са сторени три месеца след постановяване на заповедта, при което същите са ирелевантни към предмета на делото пред първоинстанционния съд - законосъобразността на обжалваната от Я. заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Наведените доводи, че по делото е установено, че Я. е отишъл по молба на лишен от свобода до магазин "Кауфланд" за да получи ножица, дезодорант и т.н. в случая са неотносими, доколкото от съдържанието на заповедта не се установява наложеното наказание на Я. да е за това деяние, а освен това извършването му не е установено по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение