Решение № 32 от 14.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2282/2012 г.

Решение № 32 от 14.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2282/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Делото е образувано по искане на осъдения П. К. П. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 1614/2009 г. на Великотърновския районен съд и внохд № 189/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, отмяна на постановените по тях първоинстанционна присъда и въззивно решение, и оправдаване на П. или връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него съображения и с направените искания. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на оспорваните съдебни актове и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 186 от 6.Х.2011 г. по нохд № 1614/2009 г. на Великотърновския районен съд П. К. П. е признат за виновен в това, че малко преди полунощ на 29.VIII.2009 г., в ресторант "Д. 3." във В. Т., противозаконно е пречил на служители от РПУ в с. гр. да изпълнят задълженията си, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 НК е наказан с 200 лв. глоба. В полза на И. К. А., полицейски служител и пострадал от действията на П. К. П., са присъдени 400 лв. за причинените му неимуществени вреди, както и разноски в размер на 300 лв., които А., в качеството си на граждански ищец, е направил. С въззивна присъда № 262 от 21.ХII.2011 г. по внохд № 690/2011 г. на Великотърновския окръжен съд е отменена първоинстанционната присъда, П. К. П. е оправдан, а предявеният от И.. К. А. граждански иск-отхвърлен. С решение № 145 от 14.IV.2012 г. /като година на постановяване на акта е допусната техническа грешка с изписването на "2011"/ по нд № 379/2012 г. на Върховния касационен съд, състав на първо н. о. е отменил въззивната присъда поради допуснати съществени нарушения при доказателствения анализ и е върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане. С решение от 22.V.2012 г. по внохд № 1189/2012 г. на въззивния Великотърновски окръжен съд е потвърдено осъждането на П. П. по чл. 270, ал. 1 НК, отменено е присъждането в полза на И.. А. на обезщетение и разноски, а предявеният от последния иск е оставен без разглеждане. Искането за възобновяване е неоснователно. За постановяването от първоинстанционния съд на осъдителна присъда срещу П. П. за извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 НК и за потвърждаването й от въззивния съд, двете съдебни инстанции са приели, че той противозаконно е пречил на полицейските служители В. И.. Г. и И. К. А. да изпълнят произтичащи от естеството на службата им задължения, а именно: да отведат в съответното РПУ В. Н. В. с цел установяване самоличността на последния и съставяне на акт за извършени от него административни нарушения. Прието е, че двамата полицейски служители заедно с други свои колеги са пристигнали на мястото на инцидента по сигнал за стрелба с огнестрелно оръжие. Установили са истинността на сигнала за стрелба, но не с огнестрелно, а с газово оръжие-газов пистолет с приспособление за изстрелване на ракети. Стрелбата е била произведена от В. В., който при поискване не се е легитимирал и не е представил разрешително за притежаването на оръжието. Тъй като стрелбата-независимо от вида на оръжието, стрелбата е била съпроводена със силен звуков ефект, който при всички случаи драстично нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите, докато изстрелването на ракети носи и опасност за живота и здравето на околните-представлява административно нарушение /чл. 3,4 и 7 от Наредба № 1 За опазване на обществения ред..., издадена от Общинския съвет-В. Т. през 2002 год., в сила към инкриминираната дата/, В. е бил поканен да придружи полицаите до съответното районно управление за съставяне на акт за установяване на констатираното нарушение. Отказът на В. да стори това доброволно наложил принудителното му отвеждане с използване на помощни средства /белезници/, изрично регламентирано в чл. 72, ал.1, т. 1 и 2 ЗМВР. Тогава последвала намесата на осъдения П. с насочени към полицаите действия и изрази, подробно описани в мотивите към първоинстанционната присъда, целящи да предотвратят отвеждането на В. и да попречат да бъдат реализирани следващите от закона техни задължения. Горните факти са приети за установени от първата и втората /при повторното разглеждане на делото/ съдебни инстанции след обстоен анализ на доказателствените материали, обсъждане на наличните противоречия между показанията на свидетелите-от една страна, полицейските служители и, от друга, присъствалите на сватбеното тържество, по повод на което също присъствалият В. е произвел няколкото изстрела. Изложени са убедителни съображения за истинността на първите и срещу обективността на вторите, като с това е споделено и дискретно застъпеното в същата насока становище на предходния състав на ВКС. В искането си за възобновяване осъденият П. П. е коментирал чл. 63 ЗМВР, допускащ задържане до 24 часа в изрично изброените там хипотези. Те обаче нямат дори и далечно сходство с разглеждания случай, тъй като В. не е бил задържан, а са били взети по отношение на него мерки за преодоляване на оказаната съпротива и за да могат полицейските служители да изпълнят задълженията си, след което-след съставянето в РПУ на приложените на л. 13 и 14 от досъд. разсл. АУАН № 1337 и № 1338-В. е бил освободен. Коментирана е и също неотносима към конкретния случай съдебна практика с обширни разсъждения отново върху предпоставките за задържане, но не и върху напълно приложимата в конкретната обстановка т. 2 на чл. 63, ал. 1 ЗМВР. И, накрая, П. П. се е спрял на откъснати от контекста на цялото откъси от показанията на някои свидетели /В. В., П. П., П. Н., В. Г. и Г. Р./ с опровергаващо се от прочита на потвърдения първоинстанционен акт изявление, че те, както и "всички останали доказателства" не били "внимателно преценени...поотделно...и в...съвкупност". С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС