Решение № 13666 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2020 г.

Решение № 13666 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Понтикян от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Царев, срещу решение № 288 от 13.12.2019 г., постановено по адм. д. № 254/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против виза за проектиране с изх. № 107 от 21.05.2019 г., издадена от главния архитект на община Ямбол за обект "Преустройство и реконструкция на съществуваща сграда с идентификатор № 87374.540.300. 1 и пристройка към същата" в УПИ V, кв. 40 по плана на [населено място], централна градска част (ЦГЧ) с административен адрес [улица] и с което жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на визата, като напротив твърди незаконосъобразност на същата, тъй като по делото не е било доказано, че сградата, предмет на визата за преустройство и реконструкция, е законно простоена или е била узаконена като търпим строеж. Твърди, че в случай на незаконен строеж издаването на виза е незаконосъобразно. Твърди и неправилност на извода на съда за съответствие на визата с чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, като напротив твърди несъответствие, тъй като посочва, че в съседния имот идентификато № 87374.540.194 няма и не предвидена постройка на регулационната линия, чиято калканна стена да се покрие, а наличния на място плътен зид не е плътна ограда, която да е законно изградена, а е част от стена от стара разрушена плевня. Твърди и допуснати съществени нарушения досежно това, че съдът е възложил допълните СТЕ, която да обследва спазване на изискванията за озеленяване на имота, за който е издадена визака. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя визата за проектиране. Претендира разноски. Ответниците Главният архитект на Община Ямбол изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Община Ямбол, Г. Киркорян, Е. Чакалова, С. Бъчваров, Р. Каварджикова, М. Михайлов и Б. Киркорян не изразяват становищата по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Ямбол е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установил е, че визата има необходимото по закон съдържание – посочено е правното основание, на което се издава – чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 и 3 от ЗУТ, с обхват ПИ идентификатор № 87374.540.300 (в който е сградата, предмет на визата) и съседните му имоти, нанесени са наличните сгради и постройки в процесния имот и в съседните имоти, линиите на застрояване, допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване. Приел е, че от приетото по делото заключение на назначената СТЕ е установено, че допуснатото с визата застрояване отговаря на предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ, одобрен с решение № XLVIII - 1 от 03.10.2007 г. на ОбС – гр. Ямбол досежно предвижданията за плътност и интензивност на застрояване за УПИ V, кв. 40 по плана на [населено място], в който се намира имота, в които е и сградата, предмет на визата, както и че с посочените във визата, устройствени показатели не надвишават предвижданията на плана. Приел е, че не е налице нарушение на чл. 42, ал. 2 и 3 от ЗУТ, тъй като от СТЕ е установено наличието на калканен зид, плътна ограда, запазен стар зид от запад на имота, предмет на визата. Посочил е, че проверката дали желаните реконструкция и преустройство са съобразени с устройствените показатели по действащия ПУП може да бъде извършена на етап изготвен архитектурен проект, поради което е приел за неоснователно възражението за превишаване на устройствените показатели по ПУП. Посочил е, че от събраните доказателства се е установило и че преди издаване на визата е обследвано наличието на незаконно строителство в имота и такова не е установено, тъй като за сградата, която е предмет на визата са налице строителни книжа. Поради това е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че със спорната виза е допуснато допълващо застрояване – преустройство и реконструкция на съществуваща сграда и пристройка към нея, което не е предвидено с действащ подробен устройствен план. За него е била издадена виза за проектиране (оспорената в производството), което е задължително предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Правилен е извода на АС – гр. Ямбол, че видно от събраните доказателства са спазени материлано правните изисквания за издаване на оспорената виза, тъй като и от СТЕ е видно, че с нея не е допуснато надвишаване на устройствените показатели по действищия ПУП. Правилен е и извода на съда, че спорната виза съдържа всички предвидени в разпоредбите реквизити с посочени прави основания, съответстващи на фактическото й съдържание – чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че дали желаните реконстукция и преустройство съответстват на предвижданията на ПУП е преценка, която следва да бъде извъшена на друг етап, а именно при проектирането и издаването на разрешение за строеж. Визата очертава допустимото строителство, което в случая съответства като предвидено с нея на ПУП, а спазването на тези изисквания е въпрос на контрол на следващия етап от инвестиционното проектиране. Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Това е така, тъй като от доказателствата е установено, както е приел и съдът, че постройката, която ще се преустройства и реконструира, се намира на страничната регулационна линия и покрива съществуващ стар зид, плътна ограда. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилност на решението досежно извода за законосъобразност на визата, тъй като не е установено, че сградата, предмет на същата е законно построена. На първо място правилен е извода на съда, че по делото са представени доказателства за наличие на строителни книжа за построяване на сградата, чието преустройство и реконструкция е предвидено с визата. На второ място обаче факта дали тази сграда е била законно построена или не е неотносим към издаване на визата и нейната законосъобразност. Това е така, тъй като чл. 140, ал. 2 и 3 от ЗУТ не поставя такова изискване за издаване на визата, както и това не е предмет на визата. Т. е. въпроса за законността на преустройствата и рекостуирана сграда е неотносим към законосъобразността на издадената виза. Това обстоятелство е относимо към друг етап от разрешаване на строителството, а именно – одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, тъй като липсата на незаконно строителство в имота е условия за издаване на разрешение за строеж, но не и на етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се издава визата за проектиране. Визата за проектиране представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, както и правилно е посочил съдът. С нея се посочва допустимото застрояване съобразно действащия ПУП, включително допълващо такова, което не е предвидено в ПУП. С визата не се разрешава строителство. Това става с последващо одобряване на проекти и издаване на акт, разрешаващ строителството, при издаването на които актове вече следва да бъдат спазени изискванията па чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Най – накрая неоснователно е възражението за допустнати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Напротив съдът е изяснил всички обстоятелства и факти от значение за спора, като е постановил оспореното решение съобразно събраните по делото доказателства. Видно от протокола за открито съдебно заседание, макар и да е оспорил заключението на приетата СТЕ, жалбоподателят пред първата инстанция, не е направил допълнителни искания за назначаване на повторна или допълнителна СТЕ, като е в негова тежест да докаже твърденията си. В оспореното решение правино разноските за присъдени в тежест на жалбоподателя и в съответствие с нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и в съответствие с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС. По изложението съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,