Решение № 8410 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15104/2011 г.

Решение № 8410 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15104/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Силистра, против решение № 124 от 31.10.2011 г. по А. Х. Д. № 203 по описа за 2011 г. на Административен съд - Силистра, с което е отменено издаденото от касатора решение № 022/24.08.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 608/15.07.2011 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 68, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. Ответникът Атанас Николов Атанасов като ЕТ "Ариа - 90 - Комерс - Атанас Атанасов", гр. Силистра, е оспорил касационната жалба в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Силистра е решение № 022/24.08.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Силистра, потвърждаващо разпореждане № 608/15.07.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 18-00-3338/05.07.2011 г., с което ЕТ "Ариа - 90 - Комерс - Атанас Атанасов", гр. Силистра, е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 3105.31 лв., произхождащи от неправомерно извършени осигурителни разходи през периода 14.12.2006 г. - 30.04.2008 г. за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете на лицето Анета Атанасова Ганчева-Тодорова и лихви до 30.06.2011 г. в размер на 2629.46 лв. - общо 5734.77 лв. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Силистра след преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до правилния окончателен извод за правомерно извършване на осигурителните плащания при наличие на основанието по чл. 53, ал. 1 от КСО. Като лице, работещо по трудов договор за неопределено време, Анета Атанасова Ганчева- Тодорова е осигурено лице съгласно легалното определение на това понятие в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) и има право на парично обезщетение за майчинство. Законосъобразно съдът е приел, че при издаването на актовете не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, лишаващи адресата от защита по административен или съдебен ред. Касационните доводи за материалноправни нарушения и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Не се установява неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 68, ал. 5 от Кодекса на труда (редакция, бр. 48 от 2006 г.). Към датата на сключване на трудовия договор 28.05.2005 г. е била в сила алинея 4 на чл. 68 (ДВ, бр. 25 от 2001 г.), която също е предвиждала срочният трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 2 и 3, да се смята за сключен за неопределено време. По правилото на ал. 2 (ДВ, бр. 25 от 2001 г.) срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. С ал. 3 е създадена възможност за изключение по искане на работника или служителя. По делото няма данни и не се твърди, че длъжността "барман - сервитьор" в хотел и крайпътно заведение съгласно трудовия договор от 28.05.2005 г. се изпълнява временно, сезонно или краткотрайно, което обуславя срочността на трудовото правоотношение. Неотносима към спорния факт за съществуващо трудово правоотношение през процесния период е и посочената от касатора разпоредба на чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (редакция - ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила към 28.05.2005 г.), предвиждаща за всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст или военноинвалид, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца. Сключването на трудовия договор между страните във връзка с цитираната разпоредба, ограничаваща преференцията за работодателя по смисъла на § 1, т. 13 от ЗНЗ за срок от 12 месеца, не е пречка за сключване на трудовия договор за по-дълъг срок или за неопределено време. Безспорен е фактът, че по начало с трудовия договор от 28.05.2005 г. Анета Атанасова Ганчева-Тодорова е била наета на работа до 13.12.2006 г., т. е. за срок, по-дълъг от 12 месеца. След изтичане на този срок работодателят своевременно на 27.12.2006 г. е изпратил уведомление до ТД на НАП за корекция на срока на сключения трудов договор и продължаването му от 14.12.2006 г. за неопределено време. Видно от представената заповед № 55/15.10.2008 г., трудовото правоотношение е било прекратено от 16.10.2008 г., за което също е било изпратено уведомление до ТД на НАП. Горните обстоятелства сочат, че през периода 14.12.2006 г. - 20.04.2008 г. е съществувало трудово правоотношение като предпоставка за изплащане на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете. Майката е изпълнявала и двете материалноправни условия за получаване на паричното обезщетение по чл. 52а от КСО (изм., бр. 69 от 2004 г.): тя е имала качеството на осигурено лице за майчинство и придобит осигурителен стаж не по-малко от 6 месеца. С изплащането на паричните обезщетения за сметка на ДОО осигурителят не е причинил щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Оспорените актове за събиране на суми от осигурителя на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Силистра е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отменяне са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство (200 лв. за адвокатско възнаграждение). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,