Решение № 6694 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12601/2010 г.

Решение № 6694 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12601/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Химия-Александър Антонов" - гр. София, чрез пълномощника адв. Николай Георгиев, против решение № 1680 от 28.05.2010 г., постановено по адм. дело № 6122 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 3796 от 08.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, чрез юрк. Мирчева оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн. в ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Химия-Александър Антонов" против ревизионен акт № 3796 от 8.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, относно непризнаване на данъчен кредит в размер на 31 079,28 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Алекс сист" ЕООД за м. август 2006 г.. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията сумата 1071 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този акт, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС по фактури, издадени от "Алекс сист" ЕООД през м. август 2006 г.. Посочил е, че доставчикът не е представил поисканите му документи и писмени обяснения, свързани с предходни доставки, тъй като представените експедиционни бележки за предадените от него количества на жалбоподателя касаят периода м. януари-юли 2006 г.. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и съображенията на ответника по касационната жалба относно отказа да се признае правото на данъчен кредит поради липса на доставка и в тази връзка е изложил своите съображения относно неналичието на доставка по процесните фактури. Посочил, че се касае до задължение, което е възникнало като родово определено и то не може да бъде изпълнено, докато престацията не бъде индивидуализирана, като един от начините за това е чрез предаване на вещи от рода, когато доставчикът губи, а получателят установява фактическата власт върху тези вещи. Страните обаче трябва да са се уговорили къде и кому трябва да се предадат вещите, които длъжникът трябва да престира, като собствеността преминава върху кредитора в момента на съгласието или в момента на предаването, а по делото отсъстват счетоводни данни за предаване на фактурираното гориво. Изготвени са приемателно-предавателни протоколи, представляващи обобщение на данни, налични в експедиционни бележки, съставени от името на "Алекс сист", без отразяване количеството да е прието от ЕТ "Химия-Александър Антонов" и без то да е конкретизирано по цена, облагаема стойност и ДДС. Съдът е приел, че последващата реализация на гориво при извършваната от касатора транспортна дейност е само една индиция за наличие на покупко-продажба на дизелово гориво, но при непроведено пълно доказване на предаването му от доставчика на жалбоподателя съдът е приел за недоказано наличието на реална облагаема доставка. Поради това е приел и неприложимост на правилото на чл. 65, ал. 8 ЗДДС и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Касационният състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е посоченият РА, с който на ревизираното лице за посочения период м. август 2006 г. е отказан данъчен кредит в размер на 31 079,28 лв. по 4 броя фактури: № 170/03.08.2006 г., № 174/07.08.2006 г., № 180/11.08.2006 г. и № 183/15.08.2006 г., издадени от доставчика "Алекс сист" ЕООД. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС вр. с чл. 6 ЗДДС - поради липса на доказателства за изпълнение на договорите и такива за възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС - непредставени доказателства за реалност на доставките. За да стигне до тези изводи, органът по приходите се е позовал на констатациите, че доставчикът не е открит на посочения адрес, същият е бил регистриран по ЗДДС на 27.07.2005 г. и дерегистриран на 11.07.2007 г. по инициатива на данъчния орган. Констатирано е и това, че процесните доставки, за които са представени приемателно-предавателни протоколи и експедиционни бележки, са започнали на 15.01.2006 г. и са приключили на 26.07.2006 г., а издаването на фактурите е през м. август 2008 г., с което са нарушени изискванията на чл. 93, ал. 2 вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Освен това не са представени доказателства за придобиване на горивото от прекия доставчик, доказателства къде е съхранявано то и с какви превозни средства е доставено. Липсата на всички тези доказателства е дало основание на данъчните органи да приемат, че се касае до нереални доставки на евродизел по процесните фактури, следователно не са налице и предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя и не е обсъдил всички доказателства по делото. Напротив, съдът е обсъдил доказателствата по делото, включително и тези, които са в полза на ревизираното лице и които са една индиция за осъществена доставка, но обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до обоснования извод за липса на доставка. Този извод не се опровергава и от заключенията на назначените по делото две експертизи - съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, които не са извършили пълна документална проверка в счетоводството на доставчика, който не е бил намерен на посочения адрес. Правилно съдът е отбелязал, че по делото не са приобщени доказателства, позволяващи да се направи еднозначен извод за извършване на доставката. Липсват доказателства за съхраняване на закупеното количество гориво, за което ревизираното лице е твърдяло, че е съхранявано в петролен склад в гр. Елин Пелин, без обаче да се конкретизира къде и да се представят съответно доказателства за това, което е било в негова тежест като претендиращ правото на данъчен кредит. Въпреки, че при действието на ДОПК не съществува обща презумпция за вярност на фактическите констатации в РА в производството по обжалването му по подобие на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), то от това не следва, че органите по приходите следва да докажат всички релевантни факти и обстоятелства по спора. Приложение намира общият принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл данъчният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже изпълнението на всички положителни предпоставки за признаване на това право, предвидени в ЗДДС, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Предвид спорните по делото въпроси ревизираното лице е следвало да докаже, че процесните фактурите удостоверяват реални доставки на посочените в тях стоки. Наред с това е следвало да бъдат представени всички документи и писмени обяснения, които са били поискани с връченото на доставчика ИПДПОЗЛ, за да бъде успешно оборено основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради което е отказано правото на данъчен кредит. В производството по обжалване на РА по административен и съдебен ред не са доказани посочените релевантни факти и обстоятелства, нито са представени поисканите документи и писмени обяснения от доставчика. По делото не е доказано, че по процесните доставки е осъществено прехвърляне на собственост на стоки, които са удостоверени с процесните фактури. Предметът на продажбите са родово определени вещи - дизелово гориво, поради което за прехвърляне на собствеността е необходимо стоките да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне и т. н. Доказването на предаването може да бъде осъществено чрез приемателно-предавателни протоколи (в случая същите касаят складови бележки за доставка много преди съставянето на протокола), стокови разписки, документи за транспорт, като в тази връзка се държи сметка, че предвид специфичния характер на стоката същата може да бъде транспортирана само в специализирани транспортни средства за горива (цистерни), както и документи за съхранение на стоката. По делото не са представени подобни документи. Наличието на фактури и фискални бонове за плащането е установено още по време на ревизията, но чрез тези документи не се доказва прехвърлянето на собствеността. Фактът, че ревизираното дружество е изразходвало за транспортни нужди дизелово гориво от същия вид, също не доказва, че тази стока е била придобита от него по процесните доставки от "Алекс сист" ЕООД. Освен че липсват доказателства за прехвърляне на собствеността по фактурите, издадени от "Алекс сист" ЕООД, липсват също и счетоводни данни за осъществените записвания от доставчика във връзка с тези доставки, като същественото е, че такава проверка обективно не е могло да бъде извършена както при ревизията, така и в съдебното производство, поради ненамирането на доставчика. Поради изложеното обоснован се явява изводът на органите по приходите, че не са осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респективно - не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС и не е налице облагаема доставка по чл. 32, които от своя страна представляват основание за начисляване на данъка от доставчика и за приспадане на данъчен кредит от получателя съгласно определението по чл. 63 ЗДДС. По изложените съображения, като е стигнал до извода, че не е доказано реалното осъществяване на доставки от "Алекс сист" ЕООД по издадените от него фактури към ЕТ "Химия-Александър Антонов", съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответната страна е представлявана от юрисконсулт в касационната инстанция, но юрисконсултско възнаграждение вече й е присъдено с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,