Решение № 2840 от 17.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на кмета на район Красно село Столична община против решение 5079 от 26. 07.2022 г., постановено по адм. д. 8386/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди че обжалваното решение е нищожно и в условие на евентуалност твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът началникът на службата по геодезия, картография и кадастър София град, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Ню партнерс ЕООД, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на кмета на район Красно село против заповед 18-8278/27.07.2021 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменение на КК и КР на гр. София състоящо се в нанасяне на нов обект ПИ с идентификатор 68134.207.2072; промяна в границите на ПИ с идентификатор 68134.207.283 и са заличени ПИ с идентификатор 68134.207.143 и ПИ с идентификатор 68134.207.146. От приложените по делото доказателства се установява, че одобреното изменение на КК и КР обхваща и имот общинска собственост - улица, чиято площ се увеличава. Депозираната пред първоинстанционния съд жалба, както бе посочено по-горе е от кмета на район Красно село Столична община, без в същата да се твърди, че се подава от името на Столична община. С разпореждане от 26.10.2021 г. съдът конституира като жалбоподател район Красно село Столична община, който е призоваван по делото, като процесуалното представителство се осъществява от юрисконсулти, упълномощени от кмета на район Красно село. При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд София град е постановено по недопустима жалба, подадена от административен орган, които не е легитимиран да оспори административния акт и без участието на надлежна страна. Посоченото в заповедта правно основание за издаването й е чл. 51, ал. 1 ,т. 2 ЗКИР, като кръгът на лицата, които имат право да оспорят акт с такъв характер е очертан с разпоредбите на чл. 54, ал. 4 вр. ал. 6 ЗКИР и § 1, т. 13 ДР ЗКИР. В случаите, когато непосредствено засегнати са общински имоти, право да оспори административния акт има съответната община, която е юридическо лице и собственик на имотите (чл. 14 ЗМСМА, чл. 34, ал. 1, чл. 5 ЗОС). Следователно активно легитимиран да оспори процесната заповед е Столична община, като собственик на имоти, непосредствено засегнати от административния акт. Жалбата следва да бъде подадена от кмета на Столична община, в качеството на орган, който представлява общината (чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА). Кметът на район Красно село, в качеството си на административен орган притежава административна правосубекност, която се изразява в изпълнение на административни правомощия, във възможност да е носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения, но не и да е титуляр на вещни права. Ето защо жалбата, по която е образувано производството, е подадена от ненадлежна страна. Тази нередовност не е констатирана от съда, който конституира като жалбоподател район Красно село - Столична община, без по делото да са налице доказателства за надлежно упълномощаване или делегиране на права. Съдът е следвало да остави без движение жалбата и да даде на подателя й указания относно юридическото лице, легитимирано да оспори акта и органа, който го представлява, както и оспорващия да обоснове правния си интерес от обжалването. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено и по изложените по-горе съображения съдебното производство е проведено при участието на жалбоподател без активна процесуална легитимация и при отсъствието на надлежна страна. Не е обоснован и правният интерес от оспорването. По тези съображения постановеният съдебен акт се явява недопустим. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с изложеното по-горе. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,