Решение № 2769 от 12.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2015 г.

Решение № 2769 от 12.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Детелина - Дрита" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив против решение № 455 от 12.03.2015 г. по адм. д. № 2301 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 23.07.2014 г. на инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Хасково, към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Развитите подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 399 и чл. 405а от КТ, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. Хасково, не е взел становище. Ответницата Стефани Владимирова Димитрова, действаща чрез своята майка и законна представителка Камелия Албенова Ковачева, и двете от гр. Асеновград, обл. Пловдив, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е постановлението, издадено на 23.07.2014 г. от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение, считано от 09.07.2014 г., между "Детелина - Дрита" ЕООД, гр. Пловдив, като работодател и Владимир Стефанов Димитров като работник на длъжност "автомонтьор", починал на 09.07.2014 г. при злополука по време на извършване на ремонт на спирачната система на автобус, собственост на работодателя, намиращ се на паркинг на хипермаркет в гр. Димитровград. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че между предприятието и пострадалия работник е съществувало фактическо трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че пострадалият автомонтьор е бил нает на работа от дружеството и в деня на злополуката (затискане от задно ляво колело на автобуса) е бил командирован от село Ягодово в гр. Димитровград, за да изпълни поставената му задача във връзка с ремонта на превозното средство. Налице е предоставяне на работна сила, при което изпълнението на възложената работа е подчинено на режим, работно място и работно време, определени от работодателя, с предоставени от него материали и средства. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. Оспореното постановление е издадено при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая съобразно изискването на чл. 35 от АПК и при извършено служебно събиране на доказателства съобразно изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК. Проверката е била извършена на място в деня на злополуката в присъствието на лица, работещи в дружеството, въз основа на изисканите от контролния орган документи. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел, че актът е издаден от контролен орган на инспекцията по труда в кръга на компетенциите му чл. 405а, ал. 1 от КТ. Длъжностното лице, издало постановлението, изпълнява длъжността "инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково. По силата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда и другите нормативни актове. Съгласно чл. 20, ал. 2 от устройствения правилник инспекторът удостоверява правомощията си със служебна карта. Инспектор Делчев, който е издал акта, е извършил проверка на мястото на произшествието, изискал е документи от дружеството и ги е приел на работното си място. В съдебното производство инспектор Недялко Тенев Делчев е бил разпитан от съда в качеството на свидетел. Съмненията на касатора, че издателят на акта не е инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково и че нямало как да се установи дали действително изпълнява длъжността, са лишени от основание. От разпита на св. Янко Иванов Илиев е установено, че починалият Владимир Стефанов Димитров е работил във фирмата поне от 10 дни преди деня на злополуката. Свидетелят, който е започнал работа десет дни по-рано, е съобщил, че го е виждал "и други пъти". Според свидетелката Дафинка Асенова Малинова - майка на Владимир Стефанов Димитров - синът й е започнал работа през м. април 2014 г. В деня на злополуката Владимир Стефанов Димитров заедно с друг работник е бил изпратен в Димитровград по нареждане на работодателя да извърши ремонт на автобуса, шофиран от св. Илиев. При извършване на ремонтните работи автобусът паднал върху автомонтьора и го затиснал, като причинил смъртта му. Свидетелят Иван Генев Пончев е дал показания, че той и преди (един - два пъти) е виждал пострадалия, когото е закарал от с. Ягодово до паркинга в гр. Димитровград, където е бил нуждаещият се от ремонт автобус. Свидетелят е казал следното: "Преди да тръгна за Димитровград ми казаха да го закарам, тъй като карах резервна част за нашия автобус". Свидетелят също така е съобщил, че е действал по указания на собственика (управителя) на фирмата. На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че пострадалото лице е било наето на работа и е престирало работна сила при наличие на всички характеристики на трудовото правоотношение. Загиналият при злополуката работник е изпълнявал трудови функции на място на работа, определено от управителя на дружеството, при създаден от него организационен ред и контрол в рамките на работния ден. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. При събрани доказателства за предоставяне на работна сила в момента на настъпване на злополуката компетентният контролен орган законосъобразно е упражнил правомощията по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ. Оспореното постановление е издадено при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,