Решение № 3915 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2021 г.

Решение № 3915 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 241 от 17.06.2021 г., постановено по адм. д. № 265/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Стара Загора, шести състав, е отхвърлил оспорването по жалба на ЕТ "В. 2002 - Р. Бончева", с ЕИК: [ЕИК], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-100-0080107/17.03.2021 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив " в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100, 00 лева. С Определение № 273 от 28.05.2021 г., постановено по адм. д. № 265/2021 г. по описа на АС – Стара Загора, съдът е оставил без уважение молбата на Националната агенция по приходите – гр. София за допълване на Определение № 219 от 26.04.2021 г., постановено по същото дело, чрез произнасяне по искането за присъждане на разноски. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Р. Б. в качеството й на ЕТ "В. 2002 – Р. Бончева", с ЕИК: [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. Ц. Маркова. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Стара Загора е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Стара Загора, и вместо него да постанови друго такова, с което да се отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски. Постъпила е и частна жалба, подадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Определение № 273 от 28.05.2021 г., постановено по адм. д. № 265/2021 г. по описа на АС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП София за допълване на Определение № 219 от 26.04.2021 г., постановено по същото дело. Излагат се съображения, че доколкото по чл. 143, ал. 3 е налице непълнота досежно присъждането на разноски в случай, при който жалбата срещу допуснатото с разпореждане предварително изпълнение се оставя без разглеждане, същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно прилагане на ГПК, а именно – чл. 78, ал. 4. Моли Върховния административен съд да постанови отмяна на обжалваното определение и да постанови друго, с което да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Тодорова - редовно призован, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по частната жалба - Р. Б. в качеството й на ЕТ "В. 2002 – Р. Бончева", с ЕИК: [ЕИК], не изразява становище по нея в срока, предвиден в чл. 232 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната и частната жалба са подадени в законоустановените срокове, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС – Стара Загора е отхвърлил жалбата на ЕТ "В. 2002 – Р. Бончева", срещу на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-100-0080107/17.03.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – магазин кинкалерия, находящ се в гр. Казанлък, ул. "Славянска" № 2, стопанисван от ЕТ "В. 2002 – Р. Бончева", с ЕИК: [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС безспорно е установено, както при извършена на 12.03.2021 г., в 14, 40 часа контролна покупка на ластик и комплект игли на обща стойност 5, 20 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT 736299 и ИН на ФП 02736299, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА № 0080107/12.03.2021 г. За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон № 0004638/12.03.2021 г., вместо това с този номер е изведен дневен финансов отчет (ДФО) от проверяващите. Установена е и касова разлика в размер на 157, 45 лева между разчетена касова наличност от ФУ и фактическата такава. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. На следващо място е посочено, че при наличие на такова нарушение административният орган налага ПАМ, като продължителността на срока на наложената ПАМ е обоснована с установената касова разлика, която не е била оборена, според съда, с приложените частни документи за осъществен оборот през финансовата 2020 г. и този за първото тримесечие на 2021 г. Посочено е, че срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. 3. На последно място е прието и че ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената мярка и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Стара Загора е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се аргументи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото действително няма спор за факти. При извършена на 12.03.2021 г. в 14: 40 ч. контролна покупка в търговски обект – магазин кинкалерия, находящ се в гр. Казанлък, ул. "Славянска" № 2, стопанисван от ЕТ "В. 2002 – Р. Бончева", на стока – на ластик и комплект игли на обща стойност 5, 20 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, което обстоятелство изрично и посочено в съставения ПИП серия АА № 0080107/12.03.2021 г. - л. 16 - л. 18 от първоинстанционното дело. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"" ЗДДС – ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящата инстанция не споделя оплакванията на касатора, че процесната заповед за налагане на ПАМ не е мотивира относно срока на налагане на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 – ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, площта на обекта, работното му време, възможността за реализиране на значителни обороти предвид множеството потенциални клиенти предвид характера на дейността, и при съобразяване установената касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 157, 45 лева, която представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 5, 20 лева, тъй като установената касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена от органите по приходите при определяне на срока на продължителност на мярката. При така изложеното, определянето на срока за налагане на заповедта към минимума удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената значителна касова разлика. На следващо място необосновани са твърденията в касационната жалба, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Предвид изложеното сле786 два да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на ЕТ "В. 2002 – Р. Бончева", Административен съд – Стара Загора е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допълване на Определение № 219 от 26.04.2021 г., постановено по адм. д. № 265/2021 г. по описа на АС – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ "В. 2002 – Р. Бончева" срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-100-0080107/17.03.2021 г. С писмено становище, депозирано от началника отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, ведно с административната преписка, на 23.04.2021 г., са изложени доводи за единствено за неоснователност на подадената жалба срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-100-0080107/17.03.2021 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, като в тази връзка са претендирани разноски за осъществена юрисконсултска защита. Предвид липсата на каквито и да било изложени съображения по отношение основателността на искането за спиране на Заповедта, настоящият съдебен състав счита, че по този повод разноски, доколкото не са били поискани, не следва да бъдат присъждани. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на процеса ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издал оспорения акт, разноски по делото за настоящата инстанция (юрисконсулско възнаграждение) в размер на 200, 00 лева. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,