Решение № 10700 от 24.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (УС на ИДЕС), подадена против решение 1659 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело 7964/2021 г.по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на П. Димитров е отменено Решение 5/06.07.2021 г., издадено от УС на ИДИС за налагане на дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) - "временно изключване от ИДЕС за срок до три години", като е определен срок на временното изключване една година от датата на влизане в сила на решението. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касация П. Димитров оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Също претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението на АССГ. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: За да постанови обжалваното решение съдът е изяснил релевантните за спора факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за незаконосъобразност на Решение 5 /06.07.2021 г. издадено от УС на ИДЕС, с което на П. Димитров е наложена дисциплинарната мярка по чл. 40, ал. 3 т. 5 от ЗНФО временно изключване от ИДЕС за срок до три години, като е определен срок за временно изключване една година, от датата на влизане в сила на решението. От доказателствата по делото се установява, че ИДЕС е стигнал до налагане на дисциплинарната мярка с процесното решение поради подаваните за три години назад на хартиен носител от П. Димитров годишни отчети, които е следвало да бъдат на електронен носител на общо приетата от членовете на ИДЕС електронна система за подаване на Единен годишен отчет (ЕГО). В отчета на хартиен носител, подаван от П. Димитров, липсват основни реквизити изисквани от ЕГО. Но при всеки отчет, подаван от регистрирания одитор Димитров, същият е сочел, че при необходимост ще представи допълнителна информация. Освен това правилно съдът е счел, че липсва нарушение от страна на Димитров на основните принципи обективност, професионална компетентност и надлежно внимание и професионално поведение. Тези принципи само са изброени от наказващия орган, без да се установява в какво се изразява нарушаването им, за да бъде наложена една от най-тежките дисциплинарни мерки по закона по съображения, че досега наложените други по вид мерки не са постигнали желания възпитателен и възпиращ ефект върху поведението на одитора. В процесното решение на УС на ИДЕС липсват и мотиви за размера на срока на наложеното наказание, тоест защо срокът е една година, а не друг съобразно приложената санкционна разпоредба от ЗНФО. Касационната инстанция възприема и останалите мотиви на АССГ, обосновали постановения правен резултат и предвид правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Що се касае до подробно развитите в касационната жалба доводи, според съда те не намират подкрепа в приложените по делото доказателства. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация Димитров за присъждане на сторените разноски в настоящето производство в размер на 1100 лева, които ще следва да се заплатят от ИДЕС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,