Решение № 210 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2007 г.

Решение № 210 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производствата са по § 2, ал. 12 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. б. "б" и "е" ГПК (отм.). Образувано е по молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. б. "в" и "е" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение от 27.06.2007 г. по гр. д. № 1542/2007 г. по описа на Софийския градски съд, брачно отделение, I ВС, подадена от А. И. Д., С. Н. П., И. А. Д. и Н. А. Д., всички от град С. кв. Горубляне, В молбата си молителите твърдят, че решението на СГС е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо, тъй като са налице недопустими престъпни принудителни действия, извършени по скрит начин. Твърди се също така, ч в проведеното пред СГС съдебно заседание на 12.06.2007 г. съдът не е дал възможност за изясняване на фактическите обстоятелства, приел е писмена защита от пълномощника на ответника по жалбата, с която молителите в настоящото производство не са запознати, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, поради отказ да бъдат представени преписи, въпреки направеното искане с писмена молба, приложена към делото. Твърди се също така, че съдът не се е съобразил с приложените писмени доказателства, както и с нотариална покана от 21.02.2007 г. Моли се за уважаване на молбата за отмяна. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителите А. Д., И. Д. и Н. Д. Депозирани са молби, по естеството си представляват писмени защити. Ответникът по молбата В. К. Р., посредством процесуалния си представител - адв. В, е депозирал възражение по смисъла на чл. 232, ал. 4 ГПК (отм.). Останалите ответници по молбата - С. И. Д. и М. Х. Д., не заявяват становища. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата, взе предвид изложеното в отговора на ответника по молбата В. Р., становищата на явилите в съдебно заседание молители и защитите им, и с оглед правомощията си по глава ХХI от ГПК (отм.) намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), на която молителите се позовават, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В процесния случай доказателства за това не са представени с молбата за отмяна, поради което тя в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна се явява неоснователна и на другото посочено в нея основание - чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). За да е налице посоченото основание, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В конкретния случай молителите в настоящото производство са били редовно призовани и трима от тях са присъствали в съдебното заседание, проведено пред СГС. Освен това след насрочването на делото за съдебното заседание на 12.6.2007 г., което е станало с разпореждане от 2.05.2007 г., делото е било на разположение на страните в деловодството и адвокатската стая на съда, като в неговите корици е било и обяснението на частния съдебен изпълнител. Поради това и в тази част молбата за отмяна се явява неоснователна. Останалите, наведени с молбата за отмяна оплаквания, представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 218б, ал. 1 ГПК (отм.), поради което те не следва да се разглеждат в настоящото производство. Водим от изложените съображения и на основание чл. 234 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,