Решение № 9851 от 18.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба подадена от Х. М. А., гражданин на Сирия, принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) София, чрез адвокат С. Мадин, срещу решение 10624/03.07.2024 г. постановено по адм. дело 6230/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено атакуваното решение и не претендира за разноски. Ответникът - директорът на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи (МВР), редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт В. Чорбаджийски. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и немотивирана. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град (АССГ) е заповед 5364з-2160/04.06.2024 г. на директора на Дирекция Миграция при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. второ от Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ) е продължен срокът на принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ с 6 (шест) месеца, считано от 04.06.2024 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не по късно от 06.12.2024 г. От фактическа страна е констатирано, че със заповед 5382-з-1354/08.09.2023 г., издадена от началник Сектор Миграция , при Областна дирекция на МВР Бургас по отношение на А. е постановена ПАМ връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна . За да бъде обезпечено изпълнението на последната, със заповед 5364з-6549/05.12.2023 г. на директора на Дирекция Миграция - МВР чужденецът е настанен в СДВНЧ София, на 05.12.2023 г. Чужденецът е пребивавал в СДВНЧ [населено място] 42 дни от 08.09.2023 г. до 19.10.2023 г. откъдето е освободен след подадена молба за международна закрила. С писмено становище, изискано на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, от страна на Държавна агенция Национална сигурност е заявено, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Чужденецът с молба от 23.10.2023 г. е изразил искане за прекратяване производството пред Държавна агенция за бежанците (ДАБ), последното е удовлетворено с решение 16998/08.11.2023 г. на интервюиращ орган от Държавна агенция за бежанците. Съобразено е, че за времето от 19.10.2023 г. до прекратяване на производството пред ДАБ чужденецът е бил настанен 21 дни в помещение от затворен тип. За да постанови процесното пред настоящата инстанция решение, съдът е изяснил релевантните за спора факти. Съобразил е приложените и приети доказателства, възраженията на страните и относимата правна регламентация. Приел е, че атакуваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Издателят на акта е възприел мотивите, изложени в предложението за продължаване на срока за принудително настаняване на чужденеца. Съдът е приел, че посочените в административния акт обстоятелства не са оборени с надлежни доказателства от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Обосновал е извод, че чужденецът няма валиден документ за самоличност, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му от Република България, като отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Установено е още, че Държавна агенция Национална сигурност с писмено становище, изискано на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ е заявено, че лицето А. представлява заплаха за националната сигурност. Съдът е приел за законосъобразна преценката на органа, че съществува опасност касационният жалбоподател да се укрие и да осуети изпълнението на мярката. Въз основа на така приетото, съдът е достигнал до извода, че обжалваната мярка по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на заповедта за наложената принудителна административна мярка, като същата е съобразена и с изискванията на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /наричана за краткост Директива 2008/115/ЕО/. Решаващият състав е приел, че все още съществува разумна възможност да бъде организирано изпълнението на ПАМ, наложена със Заповед 5382-з-1354/08.09.2023 г., издадена от началник Сектор Миграция , при Областна дирекция на МВР Бургас. Съдът е обсъдил, че обстоятелствата (чужденецът отказва да се завърне доброволно в страната на произход, а предвид обстоятелството, че според становището на ДА НС , представлява заплаха за националната сигурност, не разполага с парични средства и с документи, удостоверяващи самоличността му) предполагат наличието на реална опасност чужденецът да се укрие, с оглед което не са налице основанията по чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ за налагане на други по-леки обезпечителни мерки. Решението е валидно и допустимо, постановено е при правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивите, послужили за издаването на процесната заповед се съдържат в предложение рег. 5364 р-14194/04.06.2024 г. на началник отдел Противодействие на незаконната миграция при дирекция Миграция МВР. Издадена е от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган директора на дирекция Миграция на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, при съобразяване на релевантните за приложението на ал. 6 обстоятелства, а именно дали чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Предоставената нормативна възможност на директора на дирекция Миграция , по изключение да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, е в съответствие с член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО. Съгласно посочената разпоредба държавите-членки не могат да удължават посочения в параграф 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при правилно приложение и на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че по отношение на А. със заповед 5364з-6549/05.12.2023 г. директорът на Дирекция Миграция МВР чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ във връзка с организиране изпълнението на заповед 5382-з-1354/08.09.2023 г., издадена от началник Сектор Миграция , при Областна дирекция на МВР Бургас за налагане на ПАМ на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна . Установено е, че чужденецът няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, отказва да съдейства за снабдяването с такива, както и за установяване на самоличността му, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Последното се установява при предприети действия по изпълнение на наложената ПАМ като са проведени беседи с лицето. В този смисъл неоснователни се явяват доводите, обективирани в касационната жалба, че лицето нямало никаква правна и фактическа възможност да съдейства за своето връщане, тъй като нямало образувано производство по извеждане на чуждестранния гражданин от Република България. Наложената ПАМ не може да бъде изпълнена, поради обстоятелството, че сирийският гражданин не разполага с документ за самоличност, като такъв не може да се издаде поради отказа за съдействие на компетентните органи. Мерките по продължаване на настаняването в СДВНЧ, които се вземат са за обезпечаване изпълнението на заповедта, с която е наложена ПАМ. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Съдът и административния орган правилно са отбелязали, че все още съществува разумна възможност да бъде организирано изпълнението на ПАМ, наложена със Заповед 5382-з-1354/08.09.2023 г., издадена от началник Сектор Миграция , при Областна дирекция на МВР Бургас, което води към извода, че се правят опити за организиране изпълнението на последната, за което е необходимо съдействието на лицето. Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател, че по делото липсват данни, а и не били представени доказателства, от които да може да се изведе извод, че жалбоподателят ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай видно от изложените в предложението на началник отдел Противодействие на незаконната миграция при дирекция Миграция - МВР мотиви, от цялостното поведение на лицето се установява по категоричен начин наличието на опасност от укриване по смисъла на §1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ, както и от осуетяване изпълнението на наложената ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. В случая чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната, тъй като в Дирекция "Миграция" не е постъпвала декларация от български гражданин, с нотариална заверка на подписа, за осигуряване на жилище и финансова издръжка по време на престоя му в Република България, както и искане за замяна на принудителното му настаняване с ежеседмично явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване. Обобщената преценка на всички относими обстоятелства обосновава правилното заключение, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. По делото не е спорно обстоятелството, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. По-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по делото в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Правилно е възприето от решаващия първоинстанционен съд, че за чужденеца е налице опасност да се укрие, при съобразяване на обективни критерии - отказа на лицето за съдействие за изпълнение на наложената ПАМ, липсата на установено местонахождение в страната и осигурени средства за издръжка, поради което единствено принудителното му настаняване в СДВНЧ дава възможност да бъде локализиран на територията на страната. Спазени са изискванията за законоустановеност на процедурите и основанията за правомерно ограничаване на правото на свобода на адресата на заповедта, гарантирано от чл. 6 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 5, § 1, б. f от ЕКЗПЧОС. Приложената в случая обезпечителна мярка е пропорционална, като задържането е необходимо, за да се осигури успешното извеждане на лицето, за което има обективни данни за опасност от укриване. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 във вр. с ал. 6 от ЗЧРБ и член 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Въз основа на гореизложеното, не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което атакуваното съдебно решение не следва да бъде касирано, а като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 7 ГПК . Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение