Решение № 5397 от 22.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/, приподписана от юрк. Христов, срещу решение 593 от 22.12.2022г. по адм. д. 225/2022г. Административен съд /АС/ гр. Плевен, с което е отменена заповед ЧР СП 2 14 от 24.02.2022г. на Изпълнителния директор на АСП, с която на основание чл. 107 ал. 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Т. Диманова Маркова, считано от 01.03.2022г. и с което АСП е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за това, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като посочва, че такива не са допуснати и е спазена процедурата за поставяне на оценка в рамките на оценявания период от 05.04.2021г. до 31.12.2021г., като излага и съображения, че оценката е извършена обективно. Посочва и че предвид поставената най ниска оценка за изпълнение на работата, то са били налице предпоставките и основанието по чл. 107 ал. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение, т.е. твърди неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на акта. Навежда съображения и че съдът е допуснал нарушение като не е обсъдил това, че на междинната среща със служителя са дадени препоръки, което навежда на неизрядно изпълнение на работата, които при поставяне на крайната оценка не са били изпълнени. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Диманова Маркова, чрез процесуален представител адв. Миланова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, предвид представените допълнителни доказателства в тази връзка, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Плевен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискването за форма. Достигнал е до извод обаче, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което пък е довело и до допуснато нарушение на материалния закон. Мотивирал се е с това, че индивидуалният работен план на служителя, като компонент от оценката не е изготвен съобразно правилата на Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), тъй като формулираните цели не са в максимална степен конкретни и постижими, не са измерими по обем, качество и срокове, като не са спазени изискванията по чл. 9 НУРОИСДА, като неспазването на правилата е относимо и към поставените изисквания за изпълнение, а именно съответствие с нормативните актове. Приел е и че при издаване на заповедта и поставяне на оценката административният орган не е изложил съображения, от които да се обоснове неизпълнение на целите, като е посочил и че не се установява издадени актове от служителя да са били отменени по съответния ред, за да може да се приеме, че са издавани актове в противоречие с нормативите актове и законите. Приел е, че посоченото като основание за налагане на най ниска оценка забавяне в обработката на 250 заявления декларации на заявители, не се отнася към заложения твърде общ критерии за изпълнение на поставените задачи, а именно спазване на законовите изисквания за издаване на актовете, тъй като не се установява и постановени актове по тези заявления да са били отменени. Приел е и че твърденията за неизпълнение на индивидуалния план се явява една в заключителната среща, а на междинната е направен извод за подобряване на работата, поради което е приел, че е допуснато съществено нарушение, поради противоречието в резултатите от междинната среща и крайната годишна оценка. Най накрая е приел и че поставената оценка неприемливо изпълнение е необоснована, като при определянето й са посочени слабости и неизпълнения, без да има заложени подобни критерии и изисквания в индивидуалния работен план, както и не е било съобразено при оценката, че по обективни причини работният план е изготвен на 26.04.2021г., като за изпълнението служителят не е разполагал с 12 месеца, а само с 8, т.е. с 1/3 по малко време от обичайното за изпълнение и законово заложено. По тези съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Разгледано е правилно. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107 ал. 2 ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителни правила за атестирането на държавните служители са уредени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Оценяване изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Правилата за провеждане на всеки от етапите на оценяването са подробно регламентирани в НУРОИСДА. Спазването на всеки от етапите е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Като съобразно чл. 16 ал. 1 т. 5 от Наредбата оценка Неприемливо изпълнение", каквато е поставена на жалбоподателката в първата инстанция, се поставя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а. В настоящия случай е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че при издаване на заповедта и поставяне на най ниската възможна оценка са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилното приложение и на материалния закон. В тази връзка е правилен извода на съда, че работният план не кореспондира със законовите изисквания за това и е изготвен в нарушение на чл. 9 ал. 3 от НУРОИСДА, разписващ, че целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Правилно съдът е приел, че заложените цели са общи, без поставени конкретни срокове за изпълнение, тъй като за всички е заложен период за изпълнение в рамките на целия период на оценката, а критериите за изпълнението им са общо заложени като изискване за издаване на законосъобразни административни актове, които изисквания не са нито конкретни, нито измерими по обем и качество с оглед на това, че е законово задължение на администрацията да постановяване законосъобразни актове. Правилен е и извода на съда, че в случая дори да се приеме за меродавен така заложения критерии за изпълнение на за работата, а именно издаване на законосъобразни актове, не се установяване неточно изпълнение, тъй като не се твърди и не са ангажирани доказателства за издаване на незаконосъобразни актове, а именно такива отменени по съответния ред. Правилен е и извода на съда, че единственото по конкретно вмененото неизпълнение, а именно забавено произнасяне по 250 заявления декларации, не може да обоснове неизпълнение с оглед заложения критерии за изпълнение издаването на законосъобразни актове тъй като не се твърди, че от забавянето са издадени незаконосъобразни такива, а освен това от доказателствата се установява, че произнасянето по тези молби, които са били за помощ за отопление, е направено преди започване на отоплителния сезон. Правилно при постановяване на решението съдът е приел и че е допуснато друго нарушение, а именно несъответствие между констатациите при междинната среща, при което е установено подобряване на работата, като не са установени неизпълнения и на крайната среща, при която се достига до извод за неприемливо изпълнение, което пък навежда на необоснованост на крайното заключение на оценяващия ръководител. Правилно и при оценка на събраните по делото доказателства съдът е приел допуснато нарушение при изготвяне на оценката касаещо липсата на мотиви отчитащи, че периода на изпълнение на заложените в плана цели е по кратък от 12 месеца, а именно 8 месеца, тъй като същият е изготвен на 26.04.2021г. с период до 31.12.2021г. по обективни причини, а именно предходно уволнение на жалбоподателката й, което е било отменено по съдебен ред и същата е била възстановена на работа на 05.04.2021г. Правилен най накрая е и извода на първоинстанционния съд, че посочените допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в процедурата по поставяне на оценка за изпълнение на работата на служителя са довели и до неправилното приложение на материалния закон, съответно до необоснованост на поставената най ниска оценка в противоречие с правилата. Правилен в тази връзка е извода на съда, че оспорената заповед като постановена при опорочена процедура противоречи на закона и на целта на същия. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането на ответника по касация макар и основателно, като недоказано /не са представени доказателства за строени разноски в настоящото производство, а само списък на разноските/ не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение