Решение № 572 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2015 г.

Решение № 572 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Асклепий" ЕООД, гр. В. Търново, представлявано от управителя С. М. З., чрез адв. Пандов против решение № 477/5.12.2014 г. по адм. д. № 191/2014 г. на Административен съд - В. Т. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че не е доказана по делото причинната връзка между претендираните вреди и отменения административен акт. Сочи, че съда не е взел предвид Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК. В противоречие с ТП № 5/21.06.2017 г по ТД № 3/2007 г. на ВАС съдът е приел, че отношенията между НЗОК и собственика на аптека са гражданскоправни, а не административни. Моли оспореното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), в представен по делото писмен отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Минчева, изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените по делото разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество - неоснователна. Не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на съда е съобразено с решението по ТД № 2/2015 г. на ВАС. В периода преди отмяната на подзаконов нормативен акт не се дължи обезщетение за вреди. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по предявен иск от "Асклепий" ЕООД, гр. В. Търново против Национална здравноосигурителна каса, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 134 657 лева за периода от 1.02.2008 г. до 31.05.2009 г., причинени от отменен административен акт - Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на иска в размер на 41 463.96 лева. Съдът е установил, че ищецът "Асклепий" ЕООД е сключил сключил четири договора за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащано напълно или частично от НЗОК: Договор № 04-0535/28.03.2006 г. за аптека находяща се в гр. В. Търново, ул. "В. Л." №... Г, Договор № 04-0537/28.03.2006 г. за друга аптека, находяща се в гр. В. Търново, ж. к. "Бузлуджа", ул. "Е. С." №... и Договор № 04-0342/11.02.2008 г. за трета аптека, находяща се в гр. "В. Търново", ул. "О." №..., МОЛ "Централ", които са се прилагали до 31.05.2009 г. По отношение на четвъртия договор е посочил, че "Асклепий" ЕООД се явява правоприемник на имуществените права на ЕТ "Асклепий - М. З." (чието предприятие е придобил) по сключения между НЗОК и ЕТ "Асклепий - М. З." Договор № 04-0536/28.03.2006 г. за друга аптека, находяща се в гр. В. Търново, ул. "В. П." .№..., като след правоприемството от м. април 2009 г. "Асклепий" ЕООД продължава да изпълнява задълженията на ЕТ "Асклепий - М. З." по сключения договор № 04-0536/28.03.2006 г. до 31.05.2009 г. Установил е също, че в изпълнение на приетия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, е издадена Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП, Наредбата) (отменена ДВ бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г.), в която е посочено как се образува цената на лекарствени продукти заплащани с публични средства, на 10.01.2008 г. директорът на НЗОК утвърждава Указание № РД-16-3 за работа с лекарствен списък на НЗОК и съответно Приложение № 2 неразделна част от указанието. Приложение № 2, съставляващо Лекарствен списък на НЗОК "работна версия за аптеки" влиза в сила на 1.02.2008 г. С това указание лекарствения списък на НЗОК е изменен и допълнен, като неправомерно били определени "пределна цена за НЗОК" и "максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигурено лице в лева". Указанието е отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд /ВАС/. Първоинстанционният съд е изяснил, че ищецът твърди, че за периода от 1.02.2008 г. до 31.05.2009 г., когато принудително е продавал лекарствени продукти на цените, посочени в отменената аптечна версия, ищецът е претърпял вреди, тъй като е осъществявал продажби на цени, по-ниски от определените с Наредбата. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че не са налице всички предпоставки от фактическия състав, за да се ангажира отговорността на ответника. Между ищеца и ответника е сключен договор, по силата, на който ищецът отпуска лекарствени продукти на ЗЗОЛ, които изцяло или частично се заплащат от НЗОК. При сключването на договора страните са равнопоставени относно решението за сключването му. Действително ищецът няма възможност да променя клаузи на договора (по този начин се защитава на обществения интерес, изискващ всички съконтрахенти на НЗОК да действат при еднакви условия), но има възможност да избере дали да го сключи или не. Направил е извод, че в случая е налице едно облигационно отношение между страните, част от които е определянето на процесната пределна цена на лекарствените продукти, поради което не би могло да се обоснове пряка причинна връзка между частичната отмяна на Указанията и претендираните вреди. Приел е, че вредите произтичат не от отменения административен акт, а от договора сключен между страните и необходимостта същият да се изпълнява. Приложение № 2 работна версия за аптеки се е прилагало за процесния период само и единствено по отношение на изпълнителите, сключили индивидуален договор с НЗОК. За лицата, които не са били в договорни отношения с НЗОК, това приложение обективно не би могло да има приложение. Съдът се е позовал и на установения факт, че през периода от влизане в сила на Указанието на директора на НЗОК до влизане в сила на новия Позитивен лекарствен списък, издаден в изпълнение на съдебното решение, ищецът е продавал някои лекарствени средства съобразно определените с Указанието цени, а не по по-високата пределна стойността на тези лекарствените средства съгласно Наредбата, Търговската политика на ищеца не е била да се продава на максимално допустими цени. След като надценката за търговеца на дребно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се приеме без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. Неоснователността на главния иск директно обуславя неоснователността и на съединения с него акцесорния иск за заплащане на лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно. След подробен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, съдът е разгледал всички твърдения на ищеца и обосновано е отхвърлили претенцията му. От фактическа страна по делото е установено, че видно от представените договори с № 04-0535/28.03.2006 г., № 04-0537/28.03.2006 г., № 04-0342/11.02.2008 г., както и Договор № 04-0536/28.03.2006 г. (където "Асклепий" ЕООД се явява правоприемник на имуществените права на ЕТ "Асклепий - М. З.") за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, "Асклепий" ЕООД е изпълнител по тях, като се е задължил да отпуска на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, съобразно условията предвидени в договора. Директорът на НЗОК е утвърдил Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г., като неразделна част от указанието е и Приложение № 2 - аптечна версия, което се прилага и към индивидуалния договор на аптеката с НЗОК. Указанието и Приложение № 2 - работна версия за аптеки са влезли в сила на 01.02.2008 г. Видно от приложението, в същото колона № 7 определя "пределна цена на НЗОК", а колона № 9 предвижда "максимална стойност заплащана от ЗЗОЛ". С Решение № 6826 от 06.06.2008 г. по дело № 2762/2008 г. по описа на ВАС, съдът е отменил колона 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки" неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД-16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. Решението е потвърдено с Решение № 4118/30.03.2009 г. по дело № 10621/2008 г. на ВАС. С. извършената от съда проверка установява, че решението е обнародвано в Д. вестник бр. 27/10.04.2009 г. и е влязло в сила на 10.04.2009 г. Правилно съдът е приел в мотивите на обжалваното решение, че предвид наличието на облигациони Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. В допълнение на изложените съображения касационната инстанция намира, че неоснователността на иска произтича от разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК, предвиждащи, че подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на обнародване на съдебното решение за отмяната на акта. Определящо за преценката за дължимост на обезщетението в настоящия случай е периодът, за който се претендират да са настъпили вредите - 1.02.2008 г. до 31.05.2009 г. След като подзаконовият нормативен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение на 10.04.2009 г., към момента на настъпване на твърдените вреди, този подзаконов нормативен акт е бил валиден и действащ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Същите съображения са залегнали и в ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС. О. посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Изложените съображения обуславят неоснователност на иска за периода от 1.02.2008 г. до 10.04.2009 г. За останалия период от 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г. съдът правилно е приел, че тези вреди не са причинени от отменения подзаконов нормативен акт в частта касаеща колони 7 и 9, а са в резултат на продължило прилагане на една отменена част от подзаконовия нормативен акт, които вреди не са от категорията подлежащи на обезвреда по реда на ЗОДОВ. Правилен е извода на съда, че по делото не се установяват цените, на които ищецът е продавал процесните лекарствени продукти на свободния пазар. Обоснован е извода на съда, че не е доказана причинната връзка между отменената разпоредба и претендираната вреда от ищеца. Само фактът, че е определена пределна цена на НЗОК не доказва, че прилагането и е довело до намаляване автоматично на печалбата на дружеството. Доколкото с касационната жалба ршението се обжалва в неговата цялост, включително и в частта на присъдените разноски, настоящата инстнация намира същото в тази част за неправилно. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормата е специална по отношение на чл. 78 ГПК, поради което при отхвърляне на иска изцяло ответникът няма право да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Неговата претенция се ограничава само до разноските по производството /чл. 76 ГПК/, т.е. за разноските за процесуалните действия, които тази страна е искала да се извършат, напр. разноски за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещи лица, публикации в ДВ, съдебни поръчки и др. Възнаграждението за адвокат не се включва в обхвата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, поради което съдът неправилно е присъдил такова. в Тази част решението следва да се отмени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,