Решение № 967 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2016 г.

Решение № 967 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от С. И. С. срещу Решение № 23 от 10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 24 по описа за 2016 г. на Административен съд - Р. (АС - Р.). С него са отхвърлени предявените от Симеонов обективно съединени искове срещу Агенция по вписванията (АВ) за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 3000,00 лв. Предвид изложеното в касационната жалба, релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора решението е несправедливо, некоректно, противно на морала и закона. Твърди, че смисълът на исковата му молба бил подменен. В решението съдът отбягвал да пише относно отказа на Агенция по вписванията по молбата му с вх. № 31.30:3131 от 13.05.2016 г. и не се съобразил с чл. 7, ал. 1 и ал. 2 АПК, както и със служебното начало по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдът не е взел предвид молбата на Симеонов от 21.04.2016 г., в която дал точните координати на двата имота. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Р. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - АВ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Представя справка за лицето Жеков, като твърди, че нотариални актове с номера като посочените от Симеонов има, но те не го касаят. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд приел, че е сезиран от Симеонов с обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 3000,00 лв., причинени му от действия и бездействия на служители в Служба по вписванията - имотен регистър към АВ. Симеонов претендирал АВ да му заплати сума в размер на 1999,00 лв. обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от неиздаването на исканите от него копия на договори за покупко-продажби, тъй като по този начин му било отнето правото да се защити пред Агенция за социално подпомагане относно искани целеви помощи. Неимуществените вреди били претендирани в размер на 1001,00 лв. Произтичали от негативното и враждебно поведение на служител от Служба по вписванията - гр. Р. към АВ, който отказвал да издаде исканите копия на договори за покупко-продажба. Последното създавало у ищеца постоянно напрежение и стрес, с което служителят искал да увреди здравословното и психическото състояние на ищеца. Съдът приел исковете за допустими, а по същество за неоснователни. Направил извод, че неполучаването на месечни целеви помощи за отопление не се явява последица от действия и бездействия на служители на АВ, а е резултат от влезли в законна сила заповеди на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р., с които на ищеца е било отказано отпускането на поискана целева помощ за отопление за сезони 2012/2013; 2013/2014 и 2014/2015 г. За неоснователен намерил и довода на Симеонов, че с неиздаването на искани от него копия на договори за покупко-продажби от страна на служител в АВ му било отнето правото да се защити пред Агенция за социално подпомагане относно исканите месечни целеви помощи за отопление. За да направи този извод, съдът съобразил, че условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са уредени с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, като съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане за изпълнение на функциите по чл. 6, ал. 1, т. 2 (осъществява дейност по предоставяне на социални помощи) Дирекциите "Социално подпомагане" и Регионалните дирекции за социално подпомагане имат право на безплатен достъп до Национална база данни "Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, АВ, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. На следващо място съдът приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установило, че по искането на Симеонов до АВ са били предприети всички възможни действия, вкл. са му били издавани удостоверения за вписвания и отбелязвания, които не са били получени от него, поради неплащане на дължимата такса, било му е издадено и копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 003, том IV, рег. № 4442, дело № 371/12 г. Отразеното на ред 25 от договора съдът квалифицирал като техническа грешка в текста на нотариалния акт за дарение, допусната от съставителя на акта. На следващо място съдът приел, че в хода на производството не се доказали и твърденията на Симеонов, че спрямо него е имало негативно и враждебно поведение от страна на служител в АВ, който отказвал да издаде исканите копия на договори за покупко-продажба, както и че е бил под постоянно напрежение и стрес, които са увредили здравословното и психическото му състояние. По тези съображения съдът направил извод, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отхвърлил исковете. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на решението първоинстанционният съд не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е прието от него, че неустановено и недоказано по делото е останало извършването от страна на длъжностни лица при ответника на незаконосъобразни действия и не е налице бездействие, което да е довело до настъпването на твърдените от Симеонов имуществени и неимуществени вреди. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът не се съобразил, че исковата му молба била на основание чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК (ред. преди изменението ДВ, бр. 74 от 2016 г.). По предписанието на посочената разпоредба на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни актове и действия, респ. бездействия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията на Р. Б.), който принцип намира изражение и е доразвит в чл. 1 и 2 ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, т. 3 АПК производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се урежда от този кодекс, а съгласно чл. 203 от същия исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета "Производства за обезщетения", като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Именно в производство по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ първоинстанционният съд е разгледал спора, с който е бил сезиран от Симеонов. Неоправдани са и твърденията на Симеонов за подмяна на смисъла на исковата му молба. Съдът правилно е определил предмета на спора и се е произнесъл именно по предявените от настоящия касационен жалбоподател искове срещу АВ за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. Въз основа на доказателствата по делото съставът на АС - Р. е направил обоснован и верен извод, че неполучаването на месечни целеви помощи за отопление не се явява последица от действия и бездействия на служители на ответника, а е резултат от стабилни заповеди на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р., с които на ищеца е било отказано отпускането на поискана целева помощ за отопление за сезони 2012/2013, 2013/2014 и 2014/2015 г. Правилна е и направената в първоинстанционното решение преценка, че неустановено и недоказано е останало по делото и настъпването на твърдените от Симеонов неимуществени вреди. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства от него, въпреки дадените от съда в изпълнение на процесуалните му задължения указания, видно от протоколно определение от съдебно заседание, провело се на 12.05.2016 г. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти, което е било указано в съдебно заседание, както се посочи по - горе. Липсата на незаконосъобразно действие, респ. бездействие от страна на длъжностни лица от администрацията на АВ, липсата на доказани в процеса вреди и съответно на причинно-следствена връзка между тях, правилно са мотивирали първоинстанционния съд да отхвърли предявените искове. Отговорността на държавата и общината за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая Симеонов не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил всички елементи от този състав. Затова обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона и като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение