Решение № 7482 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново, чрез пълномощника си, срещу решение 581 от 16.02.2024 г. по адм. дело 768/2023 г. на Административен съд Велико Търново. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Иска да се отмени решението на административния съд и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ Д. Т. гр. Елена, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС Велико Търново е отменил по жалба на ЕТ Д. Т. гр. Елена заповед 1993/27.11.2023 г. на директора на ОДБХ Велико Търново, с която е спряна част от дейността на обект - павилион за продажба и производство на място на тестени изделия, находящ се в гр. Елена, а именно: дистрибуция на замразени заготовки от раздробено и нераздробено птиче месо (пилешки шницели и пилешки хапки). Съдът е установил точно фактическата обстановка и след коректен анализ на доказателствата и приложимите нормативни разпоредби е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в нарушение на материалноправните разпоредби. По делото е установено от фактическа страна, че на 23.11.2023 г. в Регионална здравна инспекция Велико Търново е постъпило известие за случай на салмонелоза на дете на 13 години, което е ученик в СУ Иван Момчилов гр. Елена, с данни, че е консумирало храна (пилешки хапки), предлагани в училищния павилион. С констативен протокол от 24.11.2023 г. е проверено спазването на хигиенните изисквания при предлагане на храни в съответствие със Закона за храните в павилион за продажба и производство на място на тестени изделия. Павилионът е регистриран и стопанисван от ЕТ Д. Т.. В констативния протокол е отразено, че са установени наличности на замразени пилешки шницел, които се съхраняват правилно. Не са установени пилешки хапки, но такива са били доставени на 20.11.2023г. Посочено е, че наличните храни са в срок на годност и се съхраняват при необходимите условия и температура. Съставени са актове за взети проби от повърхности в обекта и от лицата, които работят в същия, като резултатите за наличие на салмонела са отрицателни. В констативния акт е отразено, че в производственото помещение, в което се подготвят и изпичат тестените изделия се съхраняват предмети (празни кашони, празни кори от яйца и пластмасови касетки), които създават риск от замърсяване на храните, произвеждани в момента. В оспорената пред административния съд заповед 1993/27.11.2023 г. за спиране на част от дейността на обект, издадена от директора на ОДБХ Велико Търново, е описано следното нарушение: бизнес операторът извършва дистрибуция на храни съхранение на заготовки от раздробено и нераздробено птиче месо (пилешки шницели и пилешки хапки) замразени, съгласно съставения констативен протокол на 24.11.2023 г. от инспектори при ОДБХ Велико Търново, с което е нарушен чл. 28, ал. 1 от Закона за храните и представлява неодобрена и нерегистрирана дейност, т.к. не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ като дейност, която се извършва в обекта. Поради това и на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига е разпоредено спиране на част от дейността на обекта дистрибуция на замразени заготовки от раздробено и нераздробено птиче месо (пилешки шницели и пилешки хапки). Съдът правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, съгласно член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета. Изложените съображения от съда за допуснати нарушения по чл. 146, т. 2, 3 и 5 АПК не се споделят от касационната инстанция. В заповедта се съдържат фактически установявания и правни основания за постановеното частично спиране на дейността на обекта за производство и дистрибуция на храни и в този смисъл отговаря на изискването за форма. В хода на административното производство не са допуснати нарушения, които да обуславят основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Данните по преписката не сочат административният орган да е упражнил превратно правомощията си при издаване на оспорената заповед, отклонявайки се недопустимо от преследваната от закона цел за защита здравето и интересите на потребителите. Правилни и обосновани са изводите на съда за неправилно приложение на материалния закон и крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът подробно е анализирал фактическите обстоятелства в светлината на релевантната нормативна уредба и правилно е приел, че дадената правна квалификация на нарушението, описано в оспорената заповед и правното основание за приложената административна мярка не кореспондират с фактическите установявания по административната преписка. В обжалваната заповед описаното нарушение от бизнес оператора е подведено към хипотезата на чл. 28, т. 1 ЗХ. Съгласно чл. 28, т. 1 ЗХ компетентният орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2 вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 следната информация за обектите: име или наименование на бизнес оператора, извършващ дейност по чл. 26, ал. 1, 4 и 5, адрес на управление и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентни данни на бизнес оператора, регистриран в друга държава членка на Европейския съюз, или друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В случая не е спорно, че едноличният търговец е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че оспорващият (сега касационен ответник) извършва неодобрена и нерегистрирана дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ. Съдът правилно е приел, че визираното нарушение сочи на неизпълнение на изискването по чл. 26, ал. 2, т. 5 ЗХ заявителят да впише в заявлението за регистрация на обекта групи храни, включително подгрупи храни, които ще се произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта. От представеното по делото заявление вх. 2298/27.04.2021 г. за регистрация на обекта, подадено от бизнес оператора, е видно, че в приложение 1, в Група в месо и месни продукти, подгрупа Птиче месо, са отбелязани само варени и/или варено-пушени малотрайни колбаси от птиче месо и варени и/или варено-пушени продукти от нераздробено птиче месо. В обжалвана заповед обаче няма позоваване на хипотезата на чл. 28, т. 4 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 5 ЗХ. Приетата от административния орган правна квалификация на допуснатото нарушение от заявителя не съответства на фактическите обстоятелства. Неправилната квалификация на нарушението е довела до неправилно правно основание за налагане на административната мярка. Съдът точно е посочил, че основанието за спиране на обекта по чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗУАВ намира приложение когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред. Разпоредбата изисква обектът да не е одобрен или регистриран по съответния ред, а не част от неговата дейност или групи храни. В случая обаче не е било спорно, че ЕТ Д. Т. е оператор, регистриран с 042701319 по удостоверение за регистрация 2298/28.04.21 г. в регистъра на обектите за обществено хранене. Поради това съдът правилно е приел, че след като проверяваният обект е регистриран в БАБХ има удостоверение за това, то не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗУАВ. Съдът, като е констатирал противоречията между фактическите основания и правната им квалификация, е посочил, че на установеното несъответствие кореспондира административната мярка, предвидена в член 138, параграф 2, буква и от Регламент (ЕС) 2017/625 спиране на част от дейността на обекта. На тази плоскост е изложил подробни и точни съображения, че административният орган е бил длъжен да посочи срок на действие на мярката, както и даде възможност на оператора да коригира несъответствието и предотврати повторна проява на същото. Липсата на срок и конкретни предписания за преустановяване на констатираното несъответствие също обуславят извод за материална незаконосъобразност на акта. Въз основа на изложеното, съдът правилно и обоснова е достигнал до заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, съставляващо основание по чл. 146, т. 4 АПК за отмяната й. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради отказ на съда да отложи разглеждането на делото по искане на процесуалния представител на ответната страна (сега касационен жалбоподател). Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая искането за отлагане е направено от процесуалния представител на административния орган поради негова служебна ангажираност. Съдът е докладвал искането за отлагане в проведеното на 30.01.2024 г. открито съдебно заседание по делото и аргументирано, в съответствие с разпоредбата на чл.139, ал. 1 АПК е отказал да уважи същото. Релевираното оплакване, че съдът не е разпитал в качеството им на свидетели инспекторите при ОДБХ Велико Търново, които са извършили проверката в обекта, също е неоснователно. Такова доказателствено искане не е направено от страните по делото, констативният протокол не е оспорен от жалбоподателя, а събраните доказателства по административната преписка не сочат на необходимост от събиране на гласни доказателства служебно от съда. Доводите на касатора, че в констативния акт е описано и друго несъответствие с изискванията за безопасност на храните съхраняване на предмети, които създават риск от замърсяване на храните, произвеждани в момента, което обстоятелство е игнорирано от съда, не могат да бъдат споделени. Действително, тези обстоятелства са констатирани в съставения протокол, но не са посочени в обстоятелствената част на оспорената заповед, не съставляват фактическо основание за налагане на административната мярка, поради което съдът не е дължал обсъждането им. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е отменена оспорената заповед 1993/27.11.2023 г. на директора на ОДБХ Велико Търново, с която е спряна част от дейността на обект - павилион за продажба и производство на място на тестени изделия, находящ се в гр. Елена, с бизнес оператор ЕТ Д. Т. гр. Елена, а именно: дистрибуция на замразени заготовки от раздробено и нераздробено птиче месо (пилешки шницели и пилешки хапки) е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Съображенията в касационната жалба относно осъждането на Българска агенция за безопасност на храните София да заплати разноските на оспорващия, както и на пълномощника му - адвокат М. Тончева, вместо ОДБХ Велико Търново, следва да се подкрепят. Съгласно чл. 12, ал. 4 и 5 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните областните дирекции по безопасност на храните и специализираните структури имат банкови сметки, съставят отчет за касово изпълнение на бюджета и баланс и са разпоредители с бюджет от по-ниска степен в структурата на БАБХ. Те са юридически лица в структурата на агенцията и са със статут на дирекции. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК отговорността за разноските по делото е на юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник и което има самостоятелен бюджет. Юридическото лице понася осъждането за разноски по силата на изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, но неговите права в процеса досежно отговорността за разноски се упражняват от административния орган. Затова защитата срещу решението в частта за разноските е от името на участвалия в съдебното производство административен орган, който разполага с възможността да го оспори по инстанционен ред. Поради това и с оглед правилото на чл. 143, ал. 1 АПК решението в тази част следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се осъди ОДБХ Велико Търново да заплати на жалбоподателя и на неговия пълномощник на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, направените разноски пред първата инстанция. С оглед изхода на спора и своевременното искане за разноски от пълномощника на касационния ответник, ОДБХ Велико Търново следва да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат М. Тончева разноски за касационната инстанция в размер на 1000лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,