Решение № 609 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 947/2008 г.

Решение № 609 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 947/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК (отм.) Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от З. И. Г. срещу решение от 30.11.2007 г. по гр.д. № 631/2007 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение от 15.06.2007 г. по гр.д. № 93/2007 г. на Старозагорски РС и са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът С. С. М. чрез пълномощникът си оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е основателна. С обжалваното решение, като е отменено решение от 15.06.2007 г. по гр.д. № 93/2007 г. на Старозагорски РС, са отхвърлени исковете на З. И. срещу С. С. с правно основание чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор от 10.08.2006 г., сключен с н.акт № 33/58/2006 г. на нотариус при старозагорски РС, с който З. И., действуващ чрез пълномощника си Й. Т., е дарил на С. С. УПИ-ХV-3863, 3863а, в кв.291 в гр. Ст. З., заедно с паянтова жилищна сграда. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че тъй като ищецът не е атакувал и упълномощителната сделка с искане да се унищожи като сключена поради измама и от лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното от него, то предявените искове за унищожаване сделката, сключена от пълномощник, на същите основания са неоснователни. Този извод на съда е направен в нарушение на съществените правила на съдопроизводството довело до постановяване на недопустим съдебен акт по нередовна искова молба. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд разглежда материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. В случая от обстоятелствената част на исковата молба съдът е следвало да констатира, че се претендира унищожаемост и на упълномощителната сделка, но не се съдържа такова изрично искане в петитума на същата, поради което съдът е следвало да даде възможност на ищеца да поправи този недостатък. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати /в този смисъл т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК. Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да остави без движение исковата молба с указания ищецът да уточни петитума на същата, както и да посочи имената и адрес за призоваване като надлежна страна по делото и на пълномощника по упълномощителната сделката Й. Т., с оглед на данните, че се претендира и нейното унищожаване. При тези данни Върховният касационен съд