Решение № 5455 от 23.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Андонов против решение 6942/ 18.11.2022 г. по адм. дело 2301/ 2022 г. на Административен съд София град. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като излага подробни съображения в този смисъл (допълнение към касационната жалба). Моли решението на Административен съд София град да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваното решение на Столичния общински съвет да бъде отменено в частта, засягаща собствения му поземлен имот с идентификатор 68134.4327.6318 по КККР на гр. София или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Столичен общински съвет оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че решение 646 по протокол 41 от 14.10.2021г. на Столичния общински съвет, предмет на оспорване в частта, в която е одобрен проект за ПУП изменение на плана за улична регулация (ИПУР) на задънени улици при о.т. 155г с удължаване на улицата от о.т. 58 до о.т. 455; от о.т. 155а до о.т. 153 и създаване на нови улици от о.т. 154а през о.т. 154г до о.т. 154з, от о.т. 154з до о.т. 455д през о.т. 455в до о.т. 455ж и от о.т. 154з- от. 455а през о.т. 455б до о.т. 455в, с уширения за улично паркиране и промяна на сервитут за канал, кв. 63, м. кв. Горна баня, гр. София, както и в частта, в която е одобрен проект за ПУП- изменение на плана за регулация (ИПР) на УПИ LI- за озеленяване, в кв. 63, м. Горна баня, засягащо имот с идентификатор 68134.4327.6318 по КККР на гр. София, собственост на жалбоподателя, е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Административният акт е писмен, съдържа текстова и графична част. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Заключението на решаващия съд за спазване на административнопроизводствените правила също се споделя от настоящата инстанция. Изработването на проекта за изменение на ПУП е допуснато със заповед на главния архитект на Столична община съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Проведени са всички етапи от процедурата по чл. 128 ЗУТ. Проектът за изменение на ПУП е разгледан и приет от ОЕСУТ, като са обсъдени постъпилите предложения и възражения. В съответствие с процедурата по чл. 129, ал. 1 ЗУТ решението на общинския съвет за одобряване на изменението на ПУП ПУР и ПР е обявено в Държавен вестник и на интернет страницата на Столична община. Възражението на касатора за нарушение на процедурата по издаване на акта, предвидена в чл. 62а, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, правилно е прието за неоснователно. Според цитираните текстове предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробни устройствени планове за озеленени площи, които не се реализирани може да бъде променено само частично и то за изграждане не елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, като промяната може де бъде разрешена само след обществено обсъждане по реда на чл. 127, ал. 1 ЗУТ. В случая, както първоинстанционният съд правилно приема, релевантни за законосъобразността на процедурата по издаване на административния акт са разпоредбите на Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), който е специален по отношение на ЗУТ. Ето защо разпоредбите на чл. 62а, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ в случая са неприложими, а доводите на касатора в обратен смисъл- неоснователни. Според § 28, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО влезлите в сила или одобрени до влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, с които поземлени имоти, попадащи в устройствени зони извън посочените в чл. 10, ал. 2, и ал. 3 са предназначени за озеленени площи за широко обществено ползване могат да се изменят, ако не са приложени, за привеждането им в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план. В настоящата хипотеза предпоставките на цитирания текст са изпълнени. Имотът на жалбоподателя не е урегулиран самостоятелно и няма самостоятелно предназначение. Съгласно действащия ПУП, одобрен преди влизане в сила на ЗУЗСО, имотът попада в УПИ LI- за озеленяване, в кв. 63, м. Горна баня, който не се включва в устройствените зони по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗУЗСО. Подробният устройствен план в случая не е приложен (липсват данни за заплатени обезщетения по отчуждителни производства по арг. §22, ал. 1, т. 1, б. в от ЗР на ЗУТ), а в този смисъл са и доводите на касатора, поради което същият може да бъде изменен за привеждане в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план, според който имотът попада в устройствена зона Жм- за ниско етажно жилищно строителство. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, която допуска промяна на предназначението на устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3, както и предназначението на поземлени имоти, попадащи в тях, само в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2, съответно в предназначение, допустимо само в тези зони и терени, в случая е неприложима, тъй като според действащия ОУП процесният имот не попада в устройствени зони или терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и ал.3 от закона. Нормата на чл. 12 ЗУЗСО, която допуска застрояване в устройствени зони и терени на зелена система след обществено обсъждане и само за посочените в разпоредбата обекти, също не намира приложение. Текстът се отнася за строителство в устройствени зони и терени на зелената система, чието предназначение не е променено. В случая разпоредбата е неотносима, тъй като с решението на общинския съвет в обжалваната част се предвижда промяна на предназначението на имота. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на решението на общинския съвет в обжалваната част с материалния закон също кореспондират с нормативната уредба и се обосновават от представените доказателства. Решението на общинския съвет е издадено на основание чл. 21, ал.1 , т. 11 ЗМСМА, чл. 21, ал. 7 във връзка с ал. 1 ЗОС, чл. 129, ал. 1 ЗУТ, чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 134, ал.1, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ и чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. С него е одобрен проект за изменение на план на уличната регулация, като се изменят съществуващи улици и се създават нови улици с уширения за паркиране и на план за регулация за имоти в кв. 17, 18 и 63 в посочения в акта обхват и съгласно графичната част на решението. Имотът на жалбоподателя ПИ с идентификатор 68134.4327.6318 по КККР на гр. София по действащия подробен устройствен план, одобрен със заповед РД-59-307/ 20.04.1995 г. на главния архитект на София, не е урегулиран, няма самостоятелно отреждане и попада в УПИ LI за озеленяване, кв. 63, м. кв. Горна баня. Съгласно действащия общ устройствен план на София (ОУП) , одобрен през 2007 г., имотът на жалбоподателя (в границите на УПИ LI за озеленяване) попада в устройствена зона Жилищна с зона с преобладаващо ниско застрояване (Жм). С решението на общинския съвет се предвижда промяна на регулацията и предназначението на УПИ LI за озеленяване, кв. 63, м. Горна баня, като част от имота се отрежда за изграждане на елементи на техническата инфраструктура (нови улици с уширения за паркиране), а част се обособява в нов УПИ LI за озеленяване. Съгласно одобрения проект по- голямата част от ПИ с идентификатор 68134.4327.6318 по КККР на гр. София е предвидена за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, а незначителна част остава за озеленяване. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. При тези факти първоинстанционният съд достига до правилния извод, че предпоставките на чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ за изменение на ПУП- ПУР и ПР в случая са изпълнени. Цитираният текст предвижда възможност за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове при възникнали нови държавни или общински нужди за обекти собственост на държавата, на общините или на екплоатационните дружества или при отпадане необходимостта от изграждане на такива обекти. Законосъобразно е преценено, че Столичният метрополитен е обект с общоградско значение, чието ефективно използване изисква нови градоустройствени решения, с оглед растящата необходимост от бързо придвижване на пътници, а и по екологични съображения. Предвиденото с решението на общинския съвет изграждане на паркинг, свързан с метростанция 18 от Трети метродиаметър, е от обществена значимост, тъй като ще улесни използването на подземния градски транспорт, ще създаде условия за интегриране и развитие на кв. Горна баня чрез осигуряване на бърз и лесен достъп до другите столични квартали и ще способства за подобряване на екологичното състояние на градската среда. Одобреният проект е съобразен с предназначението на територията съгласно предвижданията на общия устройствен план на гр. София. Предназначението на процесния имот е променено при спазване изискванията на §28, ал.1 от ПЗР на ЗУД ЗУЗСО, както вече се посочи по-горе. Според действащия ОУП имотът попада в устройствена зона Жм- Жилищна с зона с преобладаващо ниско застрояване, в която се допуска урегулиране на площи за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (чл. 17, ал. 1, т. 3, сега т. 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Следователно одобреното с решението на Столичния общински съвет изменение на ПУП- ПУР и ПР в обжалваната част е в съответствие с предвижданията на ОУП. Както административният съд законосъобразно приема, изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономично осъществяване и за целесъобразно устройство на урегулираните имоти също са изпълнени. С одобрения проект се предвижда продължаване на трасето на съществуващи улици, не се предвижда отчуждаване на урегулирани имот със самостоятелно отреждане по плана и предназначение за жилищно строителство. Съобразена е и съществуващата транспортна инфраструктура, усложнена от изградената жп линия, отчетена е необходимостта от осигуряване на паркинг в близост до метростанция 18 и са взети предвид възможностите за безпрепятствено и безопасно пресичане на железопътното трасе. Възражението на касатора, че искането му за самостоятелно урегулиране на собствения му ПИ с идентификатор 68134.4327.6318 по КККР на гр. София и евентуалното му присъединяване към съседен урегулиран имот не е обсъдено, е неоснователно. Както вече се посочи процесният имот не е урегулиран, няма самостоятелно отреждане и попада в УПИ LI за озеленяване, кв. 63, м. кв. Горна баня. Поради това всички промени на градоустройствения му статус следва да бъдат направени чрез изменение на действащия ПУП за имота по предвидения за това ред. В случая такава процедура от страна на жалбоподателя до началото на процесната разработка не е инициирана, а заявление за изменение на ПУП не може да бъде направено чрез възражение в хода на административна процедура по одобряване на друг проект. Възражението на касационния жалбоподател за противоречие на одобрения проект с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България също е неоснователно. Имотът на жалбоподателя не попада в територия с режим превантивна устройствена защита" в ОУП по смисъла на § 5, т. 5 от ДР на ЗУТ, поради което не е установена забрана за смяна на предназначението, с оглед висока природо - ландшафтна, екологическа или културна стойност. Освен това процесният имот не попада в рамките на устройствена зона съгласно чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО, не е предназначен за градини, паркове и лесопаркове и за него не се прилага забраната за промяна на предназначението по чл. 11, ал. 2 от специалния закон. Поради това доводът на касатора за нарушаване неприкосновеността на частната собственост по чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България е неоснователен. Всичко изложено налага извода, че не са налице основания за отмяна на решението на Столичния общински съвет в оспорената част, а решението на административния съд в този смисъл, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Произнасянето на съда е в рамките на предмета на делото, очертан с определението по чл. 218, ал. 3 ЗУТ, което не е оспорено и е влязло в сила. Поради това доводът на касатора за произнасяне надпетитум е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Всички доказателствени искания на жалбоподателя са обсъдени и допуснати от съда с оглед изясняване на делото от фактическа страна. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства по делото. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства и на доводите на жалбоподателя. Съображенията на съдебния състав по съществото на спора са свързани изцяло с предмета на оспорване и конкретно с имота на жалбоподателя, който е част от цялостен проект за изменение на уличната регулация за осигуряване на транспортен достъп и места за паркиране до метростанция Горна баня, съобразно възникналата нова обществена необходимост. Обжалваното решение е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК като в мотивите на съдебния акт са изложени съображения по всяко от възраженията на жалбоподателя. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София град. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,