Решение № 11858 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5594/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Дамянова, срещу решение 2973/29.03.2024 г., постановено по адм. дело 1701/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, както и за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването на първоинстанционното решение отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По първия пункт касаторът посочва, че жалбата на дружеството по реда на чл. 152, ал. 1 ДОПК е била уважена частично. Първоинстанционният съд не е съобразил този факт и се е произнесъл по пълния размер на определените публични задължения с ревизионния акт (РА). На следващо място оплакванията са насочени срещу заключението за незаконосъобразност на акта предвид съвкупната преценка на доказателствата. Твърди че данъчно задълженото лице в случая не е опровергало констатациите и изводите на органите по приходите, довели до непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Алекс Транс 05 ЕООД. Отправя искания за обезсилване на съдебното решение в частта на непризнат данъчен кредит за сумата над 102 000 лв. и прилежаща лихва за сумата над 14 897,13 лв. и отмяна в останалата му част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, без да сочи допълнителни съображения. Ответникът НИК 47 ЕООД, чрез адв. Толев, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмено становище по същество. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено, при което за касационната инстанция да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените доводи в касационната жалба, доказателствата по делото и извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С РА Р-16001622007069-091-001/13.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РАПРА П-16001623084620-003-001/12.05.2023 г., на НИК 47 ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 136 000 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 21 920,66 лв. Издаденият РА е изменен с решение 209/14.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП по отношение на непризнат данъчен кредит от 136 000 лв. на 102 000 лв., прилежащите лихви от 21 920,66 лв. на 14 897,13 лв. и жалбата на дружеството е оставена без разглеждане по отношение на констатациите за дължим ДДС на основание чл. 85 ЗДДС - по 8 бр. фактури, издадени на Континиум Технологи ЕООД на стойност 712 000 лв. и начислен ДДС в размер на 142 400 лв. От фактическа страна по делото е установено, че ревизията е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК след като с решение 572/21.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив е бил отменен предходният РА 16001622002327-091-001/07.09.2022 г. и преписката е върната със задължителни указания до органите по приходите. Производството със съответния предметен обхват за периодите от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., от 01.03.2021 г. до 01.03.2021 г. и от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001622007069-020-001/29.11.2022 г., издадена от началник сектор в ТД на НАП Пловдив. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001622007069-092-001/21.03.2023 г. Срещу констатациите в доклада не е било подадено възражение от задълженото лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, в кръга на определените им правомощия и в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК. Основната дейност жалбоподателя през процесните периоди е свързана с доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на 2 бр. автоклави и 2 бр. камерни пещи за пиролиза съгласно сключени договори 0297-1/02.10.2020 г. и 0297-2/02.10.2020 г. с Континиум Технологи ЕООД. За целта НИК 47 ЕООД разполага със собствена производствена база в гр. Пловдив, [улица]. С оглед на извършените процесуални действия в ревизионното производство и събраните доказателства, с РА е направен извод за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по фактурите, издадени от прекия доставчик Алекс Транс 05 ЕООД с данъчна основа в размер на 680 000 лв. и ДДС - 136 000 лв. По делото са допуснати съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССЕ) експертизи, чиито заключения са приобщени към доказателствата. От процесуалния представител на ответника е заявено оспорване на ССЕ като не са направени конкретни искания в тази насока. Констатациите и отговорите на вещите лица са дадени в решението и са отнесени в подкрепа на крайното заключение по същество. В качеството на свидетел по делото във връзка с монтажа на оборудването е разпитан Д. Н. П., син на собственика и управител на НИК 24 ЕООД. Административният съд е отменил РА като незаконосъобразен, мотивирайки крайно заключение за противоречие между изводите на органите по приходите и изискванията на материалноправната уредба. Релевантните предпоставки за преценката в случая са изведени въз основа на привилата на гражданското и търговското законодателство за прехвърляне на собствеността, както и тълкуването на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС в решението по дело С-78/12. Ангажираните доказателства и доказателствени средства от жалбоподателя, вкл. данните от ССЕ, СТЕ и извършените плащания по банков път, опровергават изводите в РА за фактурите, издадени от доставчика Алекс Транс 05 ЕООД. Във връзка с реалността на сделките между страните са налице договори, приемо-предавателни протоколи и счетоводни регистри, които свидетелстват за отразяването на стопанските операции и не могат да бъдат дискредитирани от противоречията в обясненията на представителя на доставчика. При липсата на обективни обстоятелства и доказателства за привидност на отношенията или евентуално извършване на данъчна измама от ревизираното лице, е недопустимо данъчният орган да отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Така постановеното решение от Административен съд - Пловдив е недопустимо в частта, с която е отменен РА Р-16001622007069-091-001/13.04.2023 г. по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за сумата над 102 000 лв. и прилежаща лихва за сумата над 14 897,13 лв. Разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ДОПК предвижда забрана, според която ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Касационните оплаквания в тази връзка са основателни. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да провери служебно редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран. Не съответства на фактите отразеното на стр. 2, абз. 3 от съдебното решение, че директорът на Дирекция ОДОП Пловдив е потвърдил изцяло процесния РА при обжалването му по административен ред. Видно от диспозитива на решение 209/14.06.2023 г., РА е изменен по отношение на непризнатия данъчен кредит от 136 000 лв. на 102 000 лв., прилежащите лихви от 21 920,66 лв. на 14 897,13 лв. С оглед на изложеното постановеното решение от Административен съд - Пловдив в тази му част следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството да се прекрати. В резултат от извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, настоящият касационен състав констатира, че мотивите за изменението на РА от директора на Дирекция ОДОП Пловдив са свързани с обстоятелството, че ревизираният период е 01.03.2021 г. 01.03.2021 г.. Отмяната по същество касае отразените от жалбоподателя в отчетните регистри и СД по ЗДДС фактури 11/08.03.2021 г. и 12/08.03.2021 г., издадени от доставчика Алекс Транс 05 ЕООД на обща стойност 170 000 лв. (90 000 лв. по първата след приспадане на платения аванс и 80 000 лв. по втората след приспадане на платения аванс) и респ. ДДС в общ размер на 34 000 лв. При това положение е очевидно незаконосъобразен и нелогичен възприетият подход с РА, потвърден безкритично с решение 209/14.06.2023 г., на НИК 24 ЕООД да не бъде признат данъчен кредит за данъчен период 01.03.2021 г. 01.03.2021 г. в общ размер на 34 000 лв. по предходните две фактури 7/01.03.2021 г. и 8/01.03.2021 г., издадени от Алекс Транс 05 ЕООД. Основен принцип е, че данъчният период по смисъла на ЗДДС е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета арг. от чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Горното не се отнася до фактури 9/04.03.2021 г. и 10/04.03.2021 г. на същия доставчик, по които е приспаднат данъчен кредит в размер на 34 000 лв. в ревизиран период 01.01.2022 г. 31.01.2022 г. Аргументите относно пропуските на приходната администрация единствено допълват заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесния РА, поправен с РАПРА от 12.05.2023 г., по същество в останалата му част. Първостепенният съд е изяснил релевантните факти за разрешаване на спора относно непризнатия данъчен кредит в общ размер на 102 000 лв. по фактури 5/09.12.2020 г., 6/09.12.2020 г., 7/01.03.2021 г., 8/01.03.2021 г., 9/04.03.2021 г. и 10/04.03.2021 г., издадени от Алекс Транс 05 ЕООД. Доказателствената тежест е разпределена надлежно между страните, а фактите и събраните доказателства по делото са обсъдени в тяхната съвкупност. Съдебните изводи по приложението на материалния закон са правилни. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с мотивите в РД/РА и решението по реда на чл. 152-155 ДОПК. В изложените фактически и правни съображения от първоинстанционния съд се съдържа достатъчно конкретика във връзка с предмета на доставките, местоположението на оборудването, придружаващите фактурите първични документи, данни за счетоводната отчетност и извършване на последващи облагаеми продажби към Континиум Технологи ЕООД Първоинстанционният съд е отделил спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за упражняване правото на данъчен кредит от НИК 24 ЕООД по процесните данъчни фактури. В тази насока е правилно приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на СЕС, изразена в решенията по съединени дела С-80/11 и С-140/11, по дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11, дело С-324/11, дело С-277/14 и редица други. Преценката за действителното осъществяване, според преюдициалната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. За установяване на твърденията си за наличие на реални доставки, жалбоподателят в първоинстанционното производство се е позовал на ангажираните писмени доказателства договори, приемо-предавателни протоколи, банкови нареждания и др., както и заключенията на ССЕ и СТЕ. Сам по себе си фактът, че управителят на Алекс Транс 05 ЕООД дава разнопосочни твърдения относно търговските отношения с жалбоподателя, не обосновава твърденията в РД/РА. Административният съд правилно не е дал предимство на неговото изявление в декларация с вх. 3876/22.02.2023 г. пред нотариално заверената декларация в обратния смисъл, данни за отразяване на фактурите в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчика, заключенията на ССЕ и СТЕ. В тази насока касаторът не излага допълнителни съображения. Заключенията на ССЕ и СТЕ са обсъдени съвкупно с безспорните факти и доказателствата по делото в изпълнение на изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изразеното несъгласие в с.з. на 13.02.2024 г. от процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП Пловдив с констатациите по ССЕ, не представлява редовно оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК чрез назначаване на повторна или съвместна експертиза. Възражението за непълнота в експертното заключение поради непосочване на номера на банковата сметка, използвана за разплащане по процесните фактури, не дискредитира крайните изводи по същество. В решение 209/14.06.2023 г. директора на Дирекция ОДОП Пловдив напълно отсъстват мотиви по констатацията на ревизиращите, че плащането е извършено по сметка с [IBAN]. Освен това касаторът напълно игнорира факта, че от представените преводни нареждания от задълженото лице при ревизията се установяват и плащания по сметка с [IBAN]. Решаващият съд е отчел изрично обстоятелството, че плащането на цената по спорните фактури само по себе си не е елемент от фактическия състав, обуславящ правото на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи в тази част на спора, Административен съд - Пловдив е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната страна НИК 47 ЕООД се дължат разноски за адвокатски хонорар за касационното производство в размер на 8 250 лв., платен в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. Сумата отговаря на защитавания материален интерес, поради което възражението за прекомерност на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,