Решение № 6934 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2016 г.

Решение № 6934 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. М. срещу решение № 221 от 8.01.2016 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 14949/2014 г. От доводите, изложени в касационната жалба и допълнителните становища от 24.03.2016 г. и 16.05.2016 г. могат да се изведат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Министерски съвет, представляван в производството от юрк. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване на нормативните текстове на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Тричленният състав е отхвърлил оспорването. За да стигне до извод за неоснователност на подадената жалба, съдът приема, че нормативния акт е издаден при спазване на процедурата, регламентирана в Глава трета от Закона за нормативните актове, в приложимата редакция. Нормативния акт е издаден при предвидена законова делегация - § 3 от ЗР на ЗСП. С разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗСП е предвидена конкретна законова делегация за издаване на подзаконов нормативен акт, с който да се уредят условията и редът за отпускане, изплащане, изменението, спирането, възобновяването и прекратяване на социалните помощи. Решаващият съд приема, че оспорените нормативни текстове не противоречат на конституционното право, предвидено в чл. 51, ал. 1 от КРБ, както и на законови материалноправни разпоредби. Съдът приема, че с оспорените текстове е предвидена възможност за получаване на еднократна помощ при възникнали инцидентни нужди и тази помощ по своя характер не замества и не допълва месечния доход. Предвид характера на помощта - еднократна и при възникнали инцидентни нужди, съдът приема, че не е налице твърдяното несъответствие със законови разпоредби. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. В производството по оспорване на подзаконов нормативен акт съдът се произнася по законосъобразността на оспорения акт, като проверява спазването на административнопроизводствените правила по издаване на акта, както и съответствието му с норми от по-висок ранг. В това производството съдът няма правомощия да се произнесе по целесъобразността на нормативните разпоредби, в какъвто смисъл са основните доводи на касационния жалбоподател. В това производството съдът има правомощие да отмени или прогласи нищожност на оспорените нормативни текстове, но не и да изменя оспорени разпоредби, каквото искане е формулирано в становището на жалбоподателката. Обжалваното решение е постановено в рамките на допустимия контрол, като съдът е изложил относими към оспорването мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията прогласява като основно право на гражданите правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата за неговото осъществяване и практическо прилагане. Тъй като нормативният акт трябва да урежда основни обществени отношения във връзка с прилагането на прогласено от Конституцията основно право на гражданите, то този нормативен акт трябва да бъде закон. Съгласно чл. 3 от ЗНА в материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, а за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. В изпълнение на разпоредбата на чл. 51 от Конституцията е приет Законът за социалното подпомагане - обн., ДВ, бр. 56 от 19.05.1998 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., като в чл. 1, ал. 1 изрично е посочено, че този закон регламентира обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите на Република България. По силата на § 3 от Заключителните разпоредби на ЗСП Министерският съвет издава Правилник за прилагането на закона. В изпълнение на това си правомощие Министерският съвет е приел Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 от 1998 г., обн. в ДВ, бр. 133/1998 г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. При тази законова регламентация, обоснован и законосъобразен е правният извод на решаващия съд, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден при изрично предвидена законова делегация. Органът, издал оспорения подзаконов нормативен акт, е материално компетентен. При издаване на нормативния акт са спазени административнопроизводствените правила, уредени в приложимата редакция на Закона за нормативните актове. Обоснован е правният извод на решаващия състав, че предвидения ред, условия и размер на еднократната помощ в оспорените разпоредби не противоречи на нормативни разпоредби от по-висок ранг, поради което не е налице порок материална незаконосъобразност. С оспорените разпоредби е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Тази помощ няма характер на заместваща или допълваща месечния доход, поради което няма функция да замести или допълни собствените доходи на лицето до основните жизнени потребности. В този смисъл оспорените разпоредби не противоречат на целите на Закона за социално подпомагане, предвидени в чл. 1, ал. 2. По отношение на доводите, изложени относно законосъобразността на разпоредбата на чл. 8 от ППЗСП следва да се отбележи, че в тази част производството по делото е прекратено поради недопустимост на основание чл. 187, ал. 1 от АПК и определението в тази част е влязло в сила. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е единствено оспорването на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП, поради което предмета на касационни контрол е само по отношение на разгледания от тричленния състав правен спор. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия