Решение № 8976 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2009 г.

Решение № 8976 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Монтана, чрез процесуалния представител срещу Решение от 8.12.2008 г., постановено по адм. дело № 479 по описа за 2008 г. на Административен съд Монтана, II-ри състав, с което се отменя Заповед № 204/22.07.2008 г. на Областния управител на Област Монтана, с която на основание чл. 81, ал. 1 от АПК и чл. 93, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ и жалба вх. № В-1789/15.07.2008 г. е обявен за нищожен Акт за установяване на публични задължения № 109/24.06.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с който са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 16693, 96 лв. на "Огоста" АД, представлявано от Михаил Тодоров Петков и се отменя Акт за установяване на публични задължения № 109/24.06.2008 г. на Кмета на Община Монтана. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което се отхвърли подадената до Монтанския административен съд жалба на дружеството против описания акт. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на Област Монтана - не взема становище. Заинтересованата страна - "Огоста" АД, представлявано от Михаил Тодоров Петков я оспорва чрез подадено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил Акт за установяване на публични задължения № 109/24.06.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с който са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 16693, 96 лв. на "Огоста" АД, представлявано от Михаил Тодоров Петков, представляващи такса битови отпадъци. За да я отмени съда е посочил, че ответника не е организирал услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на територията на дружеството. Касационните доводи в жалбата, подадена до настоящата инстанция се свеждат до едно твърдение - липса на правилна преценка на съда, че заплащането на услугата във вид на такса битови отпадъци не зависи от това дали същата е предоставена или не от общината. Твърди се, че такава била предоставяна. Твърденията са неоснователни, разсъжденията на административния съд и изводите до които е достигнал са правилни и съобразени с разпоредбите на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси. В чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ е посочено, че таксата се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа и други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Второто изречение на законовата разпоредба сочи, че определянето на размера на таксата става по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка една услуга поотделно - в три компонента: - за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и чистота на териториите за обществено ползване. Според текста на чл. 63 от с. з. за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото са представени доказателства, заповеди и писма, от които е видно, че няма предоставяне на услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на отпадъци в депа. Не са представени никакви доказателства по същество, че на дружеството се предоставя някоя от трите вида дейности - събиране и извозване на битови отпадъци, ползване на депо и, че са извършвани дейности по поддържане на чистотата на съответната територия. Съдът е допуснал и изслушал експертиза, от заключението на която е видно, че няма разположени контейнери в или в близост до базата на предприятието, които да обслужват дружеството. Верни са изводите на Съда, че такса се дължи за предоставена услуга. Представените Заповеди и извлечения от протоколи, правилно не са кредитирани от съда, защото те не доказват извършената услуга. В същите не пише за коя година се отнасят, а в приложенията към тях се посочват някакви общи наименования "нова и стара промишлена зона". Достигайки до този извод съда е постановил едно правилно решение и следва да бъде оставено в сила. Дори в касационната жалба няма никакви доводи, свързани с разделяне и посочване на всяка една от дейностите за битовите отпадъци. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение