Решение № 13140 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2018 г.

Решение № 13140 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община П. чрез неговия процесуален представител срещу решение № 40/23.01.2018 г. по адм. д. № 681/2017 г. на Административен съд П.. Счита обжалваното решение за невалидно като постановено при липса на правен от обжалване интерес и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Н. Т., Д. И. и Г. Т. чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Т., Д. И. и Г. Т. срещу заповед №РД-12-222/16.06.2017 год. на заместник-кмета на община П., с която е одобрен подробен устройствен план-план за регулация и застрояване за УПИ II-за жилищен комплекс с гаражи, кв. 35 по плана на гр. П.; със същата заповед е разпоредено от УПИ II-за жилищен комплекс с гаражи да се образува нов УПИ II-за жилищен комплекс с гаражи; за поземлени имоти 56722.661.233 и 56722.661.237 по кадастралната карта на гр. П. да се образуват урегулирани поземлени имоти съответно VI-661. 233 и VII-661. 237, като регулационните линии на УПИ VI се прокарват по имотните граници на ПИ 56722.661.233 по зелените линии и щрихи на плана за регулация на приложената скица; за територията на новообразуваните урегулирани поземлени имоти VI-661. 233 и VII-661. 237 с плана се установява устройствена зона от тип –жилищна устройствена зона-Жм с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност и интензивност, със съответните устройствени показатели-отразени в матрицата на графичната застроителна съставка от плана; с плана за застрояване за новообразуваните УПИ VI-661. 233 и VII-661. 237 се предвижда свободно основно застрояване, нанесено до ограничителните линии на застрояване, в червен цвят на приложената графична застроителна съставка от плана с максимална височина до 10, 00 м.. Като правно основание е посочено чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 6 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не е имало заявление за допускане на изменение на плана от собствениците на поземлен имот 661. 237. Допуснатото на правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 6 ЗУТ предписание за изработване на план за изменение не е мотивирано с оглед доказателствата по преписката. При издаване на заповедта не са спазени изискванията за форма, доколкото в заповедта, а и в нито един документ по преписката липсват фактически основания за извършеното изменение на плана. Обжалваното решение е валидно като постановено по допустима първоинстанционна жалба и наличие на правен от обжалване интерес. Ж. са собственици на имот 661. 237, който е предмет на плана и безспорно съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ са непосредствено засегнати от предвижданията на плана Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че в проведеното производство, започнало с молба на собственика на имот 661. 233 предписанието за допускане за изработване на план на изменение за регулацията е издадено без молба на собствениците на имот 661. 237 -жалбоподатели пред първоинстанционният съд. Органът, издател на предписанието и на оспорената заповед недопустимо е допуснал претендираното изменение за плана да се осъществява и за имот 661. 237, без да е поискано от собствениците. В процедурата по издаване на обжалваната заповед не е взето становището на главния архитект на община П., изискуемо съгласно чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, която разпоредба е императивна и нарушението й представлява съществено такова на процедурни норми, опорочаващо издадената и обжалвана заповед. Законосъобразен е и изводът на решаващия съд за липса на каквито и да са фактически основания за издаване на оспорения административен акт. В преписката изобщо не се съдържат факти, обосноваващи необходимостта за изменение за плана на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че при допуснатото изменение на ПУП-ПЗ са отразени само сградите в имот 661. 237, но съществуващото основно застрояване не е отразено като такова, нито е отразено, че същото се запазва. Това обстоятелство сочи на липсата на основания за промяна в този имот на плана за застрояване. От фактическа гледна точка не се установява да са осъществени правнорелевантните факти по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ: липсват каквито и да са установявания за предвидено и неизвършено отчуждаване в предвидените за това срокове, за да е налице изменение на плана на посоченото основание. На последно място, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носители на ограничени вещни права върху тях. В случая такова съгласие липсва, а това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. В този смисъл административният орган е следвало да прецени, че съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носители на ограничени вещни права върху тях. В случая такова съгласие не е налице. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за процесуално и материално незаконосъобразен, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като валидно, законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба Н. Т., Д. И. и Г. Т. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,