Решение № 294 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2014 г.

Решение № 294 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощника му, срещу решение № 106 от 24.02.2014 г. постановено по адм. дело № 883/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост, алтернативно - за неправилност на решението. Твърди, че оспореното пред първоинстанционния съд волеизявление няма белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Счита, че прокурорът не притежава активна процесуална легитимация да протестира актове от категорията на процесния. Сочи, че оспорването на решението за промяна характера на собствеността на приватизирания имот от публична в частна общинска собственост, както и на това, с което е дадено съгласие за продажбата му чрез провеждане на публично оповестен конкурс на един етап, не спира изпълнението им, поради което съдът в нарушение на материалния закон е приел извършеното разпореждане с него за незаконосъобразно. Според касатора предназначението на имота обуславя наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК. По подробно развитите в жалбата доводи моли за обезсилване на съдебното решение и за прекратяване на производството по делото, алтернативно - за отмяната му и за решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът - Окръжна прокуратура - Пазарджик, оспорва касационната жалба. Сочи, че по силата на чл. 7, ал. 2 от ЗОС имотът не може да се отчуждава, като се позовава на отмяна с влезли в сила съдебни актове на решенията на общинския съвет за обявяване на процесния имот от публична в частна общинска собственост и за даване на съгласие за продажбата му. Прави възражение за прекомерност на заявените от касационния жалбоподател разноски. Ответниците - община Пазарджик, "ДКЦ - I Пазарджик" ЕООД и "Юридическа агенция Петков и Костова" ООД, не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил по протест на прокурор в ОП - Пазарджик решение № 220/31.10.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик, с което "Диагностично-консултативен център I - Пазарджик" ЕООД, гр. Пазарджик е определен за спечелил публично оповестен конкурс на един етап за продажба по реда на ЗПСК на общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общински търговски дружества, използван за стопански цели, представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.505.1050 по КККР на гр. Пазарджик с административен адрес гр. Пазарджик, ул. "Цар Калоян" с площ от 2 054 кв. м. и начин на трайно ползване - паркинг, и кметът на общината е упълномощен да сключи приватизационния договор с търговското дружество при посочените в решението продажна цена и условия, представляващи задължения на купувача. За да постанови този резултат съдът е приел, че подаденият прокурорски протест е процесуално допустим, тъй като решението на Общински съвет - Пазарджик, с което се обявява спечелилo конкурс за продажба на имот - общинска собственост по реда на ЗПСК дружество, е акт, който подлежи на съдебен контрол при инициирано по протест на прокурора производство, когато това се налага при защита на особено важен държавен или общински интерес. Позовал се е на ТР № 4 от 16.07.2009 г. на ВАС, постановено по т. д. № 2 от 2009 г. и на установената трайна съдебна практика по този въпрос. По съществото на спора съдът счел, че атакуваното пред него решение е незаконосъобразно. По делото е безспорно установено, че преди приемане на процесния административен акт е взето решение № 11/31.01.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик, с което имотът, предмет на приватизация, е обявен от публична в частна общинска собственост. Това решение е отменено от Административен съд - Пазарджик с решение № 305/23.05.2013 г. по адм. дело № 178/2013 г., оставено в сила с решение № 5208/15.04.2014 г. по адм. дело № 9197/2013 г. по описа на Върховния административен съд. В тази връзка съдът е констатирал, че към датата на предложението на кмета на община Пазарджик до общинския съвет за вземане на процесното решение въпросът с преобразуването на собствеността от публична в частна общинска не е бил разрешен със стабилен акт, а представеният АЧОС няма правопораждащо действие, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС. Установено е също, че актът, предмет на настоящия спор, се предхожда и от решение № 172 от 25.09.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик, с което е приет анализ за правното състояние, информационен меморандум, приватизационна оценка за общински нежилищен имот и е дадено съгласие имотът да се продаде чрез провеждане на публично оповестен конкурс на един етап при условия, определени в решението. Същото е отменено с решение № 22 от 23.01.2014 г. постановено по адм. дело № 826/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение № 8583/23.06.2014 г. по адм. дело № 3038/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът е обосновал извод, че протестираното решение е прието от Общински съвет - Пазарджик при висящност на спор както за законосъобразността на решението, с което се преобразува собствеността на общината върху приватизирания имот от публична в частна, така и при висящ съдебен спор относно решението за продажбата на този имот, като тези въпроси имат преюдициален характер спрямо процесното решение. Преценил е, че с оглед наличието на висящ преди приемане на оспореното решение съдебен спор относно характера на собствеността на общината върху имота, общинският съвет е следвало да изчака приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Според съда като е приел протестираното решение общинският съвет е издал акт в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОС. Актът е счетен за незаконосъобразен, тъй като издателят му се е разпоредил с имот, чийто статут и възможност за разпореждане не са установени. Въз основа на събраните по делото доказателства първонстанционният съд е приел, че процесният имот не се използва за стопански цели от община Пазарджик, каквото е изискването на чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК, поради което е налице и друго нарушение на материалноправните разпоредби, водещо до незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет - Пазарджик и налагащо неговата отмяна. Решението е правилно. Проверяваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на протеста. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е недопустимо, поради липса на годен за обжалване по съдебен ред административен акт. Атакуваното пред АС - Пазарджик решение на общинския съвет е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗПСК и като такова безспорно попада в обхвата на съдебния контрол, осъществяван от административните съдилища, видно от разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА . С оглед характера на производството по разпореждане с общинско имущество по реда на ЗПСК и съдържанието на волеизявлението на компетентния орган в качеството му на орган за приватизация, настоящият състав намира, че е налице административноправен спор. Решението на съвета, представляващо разпореждане с общинска собственост, е властническо по своя характер, има административноправен характер, поради което оспорването му се осъществява именно по реда на АПК. В това си качество общинският съвет действа като административен орган, независимо че от волеизявлението му ще настъпят и гражданскоправни последици. След като разпореждането с имоти - общинска собственост може да бъде осъществено само при стриктното спазване на разпоредбите на ЗОС, подзаконовите актове по неговото приложение и специалния ЗПСК като гаранция за упражняване на правомощията на общинския съвет в интерес на общината, то постановеният в тази връзка акт, с който е определен участникът, спечелил конкурса за продажба на общинския имот, е годен за обжалване. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗОС, която изрично предвижда възможността за оспорването му по реда на чл. 45 ЗМСМА, както и нормата на чл. 35з, ал. 3 от Наредбата за търговете и конкурсите. Твърденията на касатора в обратния смисъл не намират опора в закона. Неотносимо към предмета на делото, респективно - към въпроса за допустимостта на първоинстанционното производство, е и позоваването му на Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълк. дело № 20/2007 г. на ОСК на ВАС, тъй като същото касае обхвата на осъществявания от областния управител контрол за законосъобразност върху решенията на общинските съвети и поставените в него въпроси нямат връзка със спорното правоотношение. Несъстоятелно е направеното с жалбата възражение за отсъствие на процесуалните предпоставки за упражняване на право на протест от страна на прокурора. По силата на чл. 127 от Конституцията, прокурорът следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Съгласно чл. 145, ал. 5 от ЗСВ прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Разпоредбите на чл. 16, във връзка с чл. 147, ал. 2 и чл. 184 от АПК предвиждат правомощието на прокурора да подава протест срещу незаконосъобразни актове, което е в изпълнение на конституционната функция за осъществяване на надзор за законност в процеса. Следователно, независимо, че не е изрично посочен в чл. 45 от ЗМСМА, прокурорът разполага с обща компетентност да следи за законосъобразността на актовете на администрацията и на органите на местното самоуправление, която произтича от върховния закон, от устройствения закон на съдебната власт и от общия процесуален закон. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА установява обща обжалваемост на актовете на общинския съвет пред съответния административен съд, без да сочи кому принадлежи правото на оспорване. Разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА е специална само по отношение на визираните в нея органи на контрол върху актовете на органите на местната власт, дотолкова, доколкото разширява кръга на оспорващите, включвайки кмета на общината и областния управител. С нормата на чл. 45 от ЗМСМА всъщност изрично се предоставят на областния управител и на кмета на общината правомощия да упражняват контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, включително чрез оспорване пред административен съд, без това да засяга, ограничава или да изключва общото правото на оспорване на засегнатите лица и на прокурора, който притежава по силата на закона активна процесуална легитимация за охрана на законово защитимия обществен интерес. Аргументи в тази насока се черпят и от Тълкувателно решение № 4 от 16.07.2009 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2009 г. Прокурорът упражнява надзор за законност в административния процес и не е необходимо да доказва правен интерес от оспорването. Поради това първоинстанционното решение е постановено по допустим протест на прокурора за отмяна на акт на местния орган на власт с оглед правомощията му по чл. 16 от АПК. Като се е произнесъл по съществото му, съдът е постановил решение в пределите на нормативноопределената му правораздавателна власт. Атакуваното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Съответен на закона и на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет - Пазарджик. Същото касае финализиране на процедура по разпореждане с общинско имущество по реда на ЗПСК и определяне на спечелил конкурса кандидат, без да е изяснен правния му статут досежно характера на собствеността. Преюдициалните за извършената продажба въпроси дали процесният имот е с променено предназначение, дали служи за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение и дали е престанал да бъде публична собственост, са били спорни към момента на вземане на решението. Решението за избор на купувач на имота след проведен конкурс по приватизация е взето преди приключване на спора по висящото съдебно производство с влязло в сила съдебно решение. Верен е следователно изводът на съда, че към момента на постановяване на атакуваното административно решение имотът, с който общинският съвет се е разпоредил по реда на ЗПСК, е със спорен правен статут. Без наличие на стабилен акт относно вида на общинската собственост - публична или частна, общинският съвет не може да осъществява правомощия по приватизация на спорния имот, поради което, като го е сторил, е постановил акт в противоречие с материалния и процесуалния закон. Отмяната с влязъл в сила съдебен акт на решение № 11/31.01.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик автоматично предпоставя отмяна на решението, предмет на осъществения от първоинстанционния съд съдебен контрол. След като промяната на вида общинска собственост е окончателно отменена по съдебен ред, то имотът е в режим на публична общинска собственост, като този му статут не позволява провеждането на приватизационна процедура и определяне на купувач по приватизационния договор. С влязъл в сила съдебен акт е отменено и решение № 172 от 25.09.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик, в което е обективирано съгласие на общинския съвет за продажба на имота чрез публично оповестен конкурс, утвърждаване на конкурсната документация и определяне на комисия за организиране и провеждане на конкурса. Приватизационното производство, завършило с протестирания избор на спечелил конкурса кандидат, е открито и проведено въз основа и в изпълнение именно на това решение на общинския съвет, чиято отмяна като незаконосъобразно влече като последица незаконосъобразност и на последвалото го процесно решение. С други думи, при окончателната отмяна на предхождащи издаването на оспореното решение актове, явяващи се преюдициални за постановяването му такива, са налице основанията за отмяна на атакувания административен акт. Проведеният конкурс и приключващото го решение за определяне на спечелил участник са в нарушение на императивната забрана на чл. 7, ал. 2 от ЗОС, съгласно която имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Следователно не са били налице материалноправните предпоставки за приемане на акт от категорията на процесния. При действие на забраната по чл. 7, ал. 2 от ЗОС по отношение на имота, обсъждането на въпроса за наличие на изискването по на чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК е безпредметно. Волеизявлението на общинския съвет за разпореждане с имот със спорен правен статут при наличие на висящо съдебно производство по предварителен и с определящ за законосъобразността му значение въпрос страда от непреодолим порок, налагащ неговата отмяна, още повече като се има предвид изхода от посочения преюдициален правен спор. Поради това, като го счел за незаконосъобразно и го е отменил, съдът е приложил правилно закона. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд