Решение № 1396 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2020 г.

Решение № 1396 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Адикт груп 19" ЕООД, чрез адв. А. Тодорова, против решение № 2540/14.05.2020 г., постановено по адм. д. № 13122/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С116-F520578/5.11.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е постановено в противоречие със събраните доказателства. Претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Илиев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд София-град е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С116-F520578/5.11.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – газстанция, находящ се в гр. София на ул. "Хенрих Ибсен" № 38, стопанисван от "Адикт груп 19" ЕООД, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Принудителната административна мярка е наложена във връзка с нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. пар 71, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18, изразяващо се в това, че търговецът използва фискално устройство, което не е от одобрен тип. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Преценил е, че наложената принудителна административна мярка отговаря на целта на закона, тъй като в акта са изложени мотиви за необходимостта от налагането й, както и относно продължителността на определения 14-дневен срок. Първоинстанционният съд е приел, че обекта има монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП марка "ОЙЛ СИС 1, 0-D-KL, което не е свързано с фискално устройство, поради което не е от одобрен тип. Приел е, че съгласно § 71 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е следвало оспорващото дружество да приведе дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31 март 2019 година. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. С нормата на § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, обн. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. е въведено задължение за лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ЕСФП и ИАСУТД, които са регистрирани по ЗДДС, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срока до 31.03.2019 г. От протокола за извършена проверка в търговския обект на 23.10.2019 г. се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията й относно фискалните устройства. Процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към ФУ, тъй като същото по смисъла на наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ, тъй като не е свързано с фискално устройство. Това е така, защото за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ "се прилага" на лице, което извърши някое от изброените нарушения. При установено по съответния ред от административния орган нарушение, той налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него", но преценява продължителността на срока на мярката с оглед всички факти и обстоятелства, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Следователно, освен проверката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на оперативната самостоятелност, проверката за законосъобразност включва и спазването на принципите на административния процес и особено принципите на законност и пропорционалност /съразмерност/, регламентирани в чл. 4 и чл. 6 АПК. Конкретните факти по спора правилно са преценени от първостепенния съд като такива, обосноваващи продължителност на срока 14 дни, т. е. половината от максимално допустимия. Установено е неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца към датата на проверката – 23.10.2019 г., т. е. шест месеца и половина след като е изтекъл даденият в нея срок и осъществяване на търговска дейност през този период от време, при която се използва фискално устройство, неотговарящо на техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. При положение, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за това, че е привел дейността си в съответствие с изискванията на наредбата след издаването на оспорената заповед, не може да се приеме, че целта на мярката за преустановяване на нарушението, регламентирана в чл. 22 ЗАНН, не може да бъде постигната, нито, че срокът й е прекомерен и несъобразен с принципа на пропорционалност и с тежестта на нарушението. Противно на твърдението в касационната жалба, принудителната административна мярка не е наложена при отпаднало основание. Правилно и в съответствие с чл. 187, ал. 1 ЗДДС съдът е приел, мярката се прилага по отношение на обекта, в който е извършено нарушението. От наличните по преписката доказателства, в това число и протокол за извършена проверка от 23.10.2019 г. нарушението е извършено в газстанция, находящ се в гр. София, жк. Хладилника", ул. "Хенрих Ибсен" № 38. Обстоятелството, че в последствие обектът се стопанисва от трето лице е относимо към изпълнението на мярката, а не към основанията за налагането й. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение