Решение № 13402 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2016 г.

Решение № 13402 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. А. В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора- гр. Л., чрез процесуалния си представител, адв. Стефанов, срещу Решение № 2613 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3437/2015 г. от Административен съд - С. град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Стефанов, който поддържа жалбата, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответната страна - Министерство на здравеопазването, чрез пълномощника юрк. Генков, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че К. А. В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ОЗ Л. е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на здравеопазването за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и страх за живота, причинени от назначения персонал в медицинския център в ОЗ Л. и по специално от техните действия за сумата от 60 000 лева. Претендираното от В. обезщетение за неимуществени вреди е за периода от 20.12.2014 г. до 11.03.2015 г., когато е бил лекуван в разрез с медицинските му заболявания, като през този период са му били предписани и давани медикаменти, противопоказни за неговото заболяване и от неправилното лечение му е причинен инфаркт. За установяване на фактите по делото съдът е събрал писмени ( Епикриза, издадена от МБАЛ Проф. П. Стоянов в гр. Л., категоризационен протокол на МБАЛ Л.) и свидетелски показания на св. В. и св. Г. Допуснал е също и съдебно - медицинска експертиза. От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице д-р Д. М. съдът е установил, че след прекарания от В. остър миокарден инфаркт през месец март 2015 г., същият е имал клинична изява на исхемична болест на сърцето (стенокардия), от подлежаща коронарна атеросклеротична болест, като медикаментите, с които е лекуван през процесния период - нифедипин, валериана и валидол, които са били неефективни и неадекватни за посоченото заболяване. В мотивите на обжалваното решение, съдът е направил извод, че извършването на медицинска дейност по отношение на лишените от свобода не представлява типична административна дейност, която е една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата. Посочил е, че специализираните болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода не са отделни юридически лица, нямат гражданска правосубектност и нямат качеството на работодател по смисъла на § 1 КТ тъй като не наемат самостоятелно лица на трудово правоотношение или лица по служебно правоотношение в Министерство на здравеопазването. Въз основа на това е приел, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, доколкото Министерство на здравеопазването има право и задължение само на методически контрол върху лечебните заведения по чл. 129 и сл. от ЗИНЗС. Посочил е също, че съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗИНЗС дейността на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира от Министъра на правосъдието. По тези съображения е отхвърлена исковата молба на К. В. срещу Министерство на здравеопазването за обезщетяване на претърпените вреди в размер на 60 000 лв. в резултат на неправилно проведено лечение в медицински център ОЗ Л. в периода от 20.12.2014 г. до 11.03.15 г. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Това процесуално нарушение от своя страна е довело до неизясненост на спора от фактическа страна, което води и до постановяване на съдебното решение и в противоречие с материалния закон и принципа на обективната истина в административния процес (чл. 7 от АПК). Макар да се касае за исково производство, при което ищецът е длъжен посочи и установи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си, административният съд, с оглед служебното начало в административния процес, приложимо и в случая и на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да укаже на К. В., че предявеният от него иск е срещу ненадлежен ответник. Както в разпореждането от 17.04.2015 г. с което указва на касатора да внесе държавна такса, така и в протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на 17.06.2015 г., с което е насрочил делото в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд не е указал на К. В. надлежния ответник по така предявения иск за причинени неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В проведените по делото три открити съдебни заседания, административният съд е давал разнообразни указания до ответниците по делото ( л. 16, л. 33, л. 44, л. 75 и л. 105 от адм. дело 3437/2015 г.), за установяване на фактическата обстановка е допуснал изслушването на свидетелски показания, съдебно - медицинска експертиза и т. н, но не и да укаже на ищеца, че иска е предявен срещу ненадлежен ответник по делото. Като не е сторил това, неизяснени остават както наличието или липсата на твърдяното от ищеца неправомерно фактическо действие на персонала в медицинския център в ОЗ Л., така и твърдяната от ищеца причинно-следствена връзка между прекарания от него миокарден инфаркт и неосъществяването на административен контрол, вследствие на който са причинени твърдените вреди. Предвид гореизложеното касационната жалба е основателна, а атакуваното с нея съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията . Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение