Решение № 552 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 988/2008 г.

Решение № 552 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 988/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на П. А. Б. чрез адв. Т срещу решение от 8.10.2007 год., постановено по гр. дело № 1099/2006 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Районен съд гр. Б. от 11.10.2006 год., с което предявения от П. А. Б., с постоянен адрес с. З., Община С. срещу М. М. И. с адрес с. З., Община С. иск за изменение мерките за упражняване на родителски права и местоживеенето на малолетната дъщеря на страните Т, установени с решение № 7/26.01.2004 год. по гр. дело № 99/2003 год. на Районен съд гр. С., е отхвърлен. С касационната жалба се застъпва становище, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторката моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. Ответникът по касация - М. М. И. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по делото е образувано по иск за промяна на местоживеенето, родителските права и мерките относно упражняването на тези права по отношение на детето Т. М. И. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата по делото не е установила при условията на пълно доказване, че е в състояние да осигури по- добър социален и битов живот на детето в сравнение с този, който се осигурява от неговия баща. Приел е, че самото живеене на ищцата /в момента заедно с детето/ в чужда държава, само по себе си не презумира тези предпоставки. Посочил е, че самото пребиваване на детето в А. е в нарушение на първоначалното съдебно решение, с което родителските права са били предоставени на бащата, същото се осъществява без съгласието на бащата и не може да се третира като основание за допускане на промяната. Същевременно съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, установяващи съществена промяна в посока на влошаване на живота и условията на живот на бащата. Доколкото промяната на мерките за упражняване на родителските права и местоживеене на детето следва да бъде преценявана единствено с оглед интересите на детето съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват, че исканата промяна е действително в интерес на детето и е отхвърлил иска. Решението е правилно. Неоснователно е навежданото в касационната жалбата оплакване, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила като в резултат на това нарушение, касаторката не е могла да събере доказателства, които да установят условията на живот, които може да осигури на детето в Република А. и решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Напротив в съдебно заседание от 17.01.2007 год. съдът е дал възможност на ищцата чрез нейния процесуален представител, с писмена молба да посочи институцията, към която следва да се обърне, за да изготви доклад за битовите условия на майката в Република А. след което да бъде назначена съдебна поръчка. С молба от 30.03.2007 год, процесуалният представител на ищцата е представила писмени доказателства като е изразила становище, че същите следва да бъдат изпратени на централния орган на Република А., определен по Конвенцията за събиране на доказателствата. С разпореждане постановено в закрито заседание от 2.04.2007 год. съдът е указал на ищцата, че след 1.01.2007 год. е приложим Регламент № 1206/2001 г. и следва да представи легализиран превод на документите към молбата, извършен от заклет преводач, както и извадка от Закона за закрила на детето - чл. 15 и чл. 21, ал. 1, т. 15. Разпореждай ето е било съобщено на ищцата чрез нейния пълномощник на 10.04.2001 г. Ищцата не е предприела никакви действия в отговор на това разпореждане и във връзка с изпълнение на съдебната поръчка до провеждане на последното по делото заседание, насрочено на 19.09.2007 год. Бургаския окръжен съд правилно е посочил, че след 1.01.2007 год. и доколкото Република А. е чл. на Е. съюз при събиране на доказателства по граждански и търговски дела, приложим е Регламент № 1206/2001 г. на С. на ЕС. Този регламент обаче, не изисква представяне на легализиран превод на документите, които се изпращат във връзка с искането за събиране на доказателства. В тази част указанията на БОС са неточни. Независимо от това ищцата не е проявила никаква активност във връзка с изпълнението на поръчката и по този начин сама е препятствала възможността за събиране на доказателства относно условията и обстановката при които живее майката в Република А. С оглед на изложеното, не може да се приеме, че поради нарушение на процесуалните правила по делото не са били събрани необходимите за изясняване на спора доказателства. Съдът не е допуснал визираното в касационната жалба процесуално нарушение. С оглед събраните по делото доказателства същият е направил верния извод, че по делото не е установена такава промяна на обстоятелствата в условията и начина на живот, предлаган от двамата родители, която да обосновава извода, че е в интерес на детето, родителските права върху него да бъдат предоставени на майката. Предвид изложеното, постановеното решение е правилно. Същото не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.