Решение № 2095 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12244/2018 г.

ВАСVI отделение13.02.2019 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 313 от 10.08.2018 г., постановено по адм. д. № 66/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян. ОСЪЖДА "Крама" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Девин, ул. "Първи май" № 10 да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян, със седалище в гр. Смолян, ул. "Дичо Петров" № 16 сумата 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2095 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12244/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Крама" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Девин срещу решение № 313 от 10.08.2018 г., постановено по адм. д. № 66/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян. Наведени са доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на оспореното решение на директора на РИОСВ - Смолян, като преписката да бъде върната на административния орган за продължаване на производството по реда на Глава шеста на ЗООС, респ. по чл. 31 ЗООС. Ответникът - Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Смолян, чрез юрисконсулт Граховски, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С оспореното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на пълномощника на "Крама" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Девин срещу решение № ПО-10-1 от 25.01.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян за прекратяване на административното производство по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, респ. по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на директора на РИОСВ, с което е прекратена процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване незащитените зони по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) по отношение на инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ "Свети Врач", е издадено от компетентен орган, на основание чл. 2а от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Оспореният акт отговаря на изискванията за форма, спазени са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба. При преценка на събраните по първоинстанционното дело доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: От данните по първоинстанционното дело се установява, че "Крама" ООД е внесло в Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Смолян уведомление за инвестиционно предложение вх. № КПД-11-187 от 30.06.2017 г. относно "МВЕЦ Св. Врач" на р. Еленска. За цитираното инвестиционно предложение вече е била проведена процедура по реда на Глава шеста от ЗООС, приключила с решение № СМ-001-ПР от 4.01.2005 г., с което е преценено да не се извършва ОВОС. При извършената проверка при условията на чл. 93, ал. 8 ЗООС е установено, че за дейностите изграждане на водоземно съоръжение и водовземане от воден обект р. Еленска, изграждане на трасе на напорен водопровод, изграждане на сградата на "МВЕЦ Св. Врач" не са издадени разрешения за строеж от община Смолян, което означава че реализацията на ИП не е започнала, а това води до прилагане на новия разрешителен режим. Визираният в чл. 93, ал. 8 ЗООС 5-годишен срок е изтекъл и решението от 4.01.2005 г. е загубило правното си действие. Видно от представените по делото доказателства Директорът на РИОСВ - Смолян, в съответствие с чл. 4а, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) е изпратил уведомление до Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив за становище относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения, тъй като в случая инвестиционното предложение е свързано с ползване на р. Еленска. В писмо изх. № КД-04-169 от 3.11.2017 г. (вх. № КПД-11-187-

9

от 7.11.2017 г. на Директора на цитираната басейнова дирекция изрично е посочено, че при разглеждане на предоставената информация е открито разминаване между описаните параметри на централата по издаденото разрешително № 301020 от 12.09.2005 г. и разрешено водно количество в посока на тяхното увеличаване. Изразено е становище за недопустимост на инвестиционното предложение, на основание чл. 118ж, ал. 1 ЗВ, тъй като стойностите на посочените параметри в представената информация са по-големи от разрешените параметри на водовземане по цитираното разрешително за водоползване. В писмо изх. № КД-04-169 от 17.01.2018 г. (вх. № КПД-11-187-

14

от 19.01.2018 г.) на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" са посочени съображенията на специализирания компетентен орган по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, който има правомощие да потвърди недопустимост на инвестиционно предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В писмото, което представлява становище, се съдържа анализ на МВЕЦ с оглед ползването на води за енергодобив. Посочено е, че ИП засяга две защитени зони, които са и зони за защита на водите, определени съгласно чл. 119а, ал. 1, т. т. 4 и 5 от Закона за водите (ЗВ), включени в Раздел 3, и на ПУРБ на ИБР. Част от воднозависимите видове и природни местообитания, предмет на опазване в защитена зона (ЗЗ) "Родопи-Западни" са в неблагоприятно-лошо състояние, съгласно Приложение 11 от Раздел 5 на ПУРБ на ИБР. Налице са ограничения и забрани в програмата от мерки на ПУРБ на ИБР (2016-2021) за дейности от характера на настоящето ИП. Има забрани за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия в Закона за водите, съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и чл. 118ж, ал. 1, т. 5 във връзка с § 146, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗВ. В становището изрично е казано, че Дирекцията предвижда започване на процедура по отнемане на разрешителни за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, издадени на "Крама" ООД, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Свети Врач". Специализираният компетентен орган заявява, че при стартиране на процедура за реализиране на същото инвестиционно предложение и последващо издаване на ново разрешително за водовземане, то ще бъде преценено като недопустимо съгласно Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район и Закона за водите. Казаното означава, че открито от Басейновата дирекция разминаване между описаните параметри на централата по издаденото разрешително № 301020 от 12.09.2005 г. и разрешено водно количество в посока на тяхното увеличаване е възприето от специализирания компетентен орган като недопустимо изменение на инвестиционното предложение, за което вече е налице решение да не се извършва ОВОС и е издадено решение № 26-ОС от 3.10.2011 за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие. В тази връзка жалбоподателят по първоинстанционното дело не е доказал, че посочените в писмо изх. № КД-04-169 от 3.11.2017 г. (вх. № КПД-11-187-

9

от 7.11.2017 г.) и в писмо изх. № КД-04-169 от 17.01.2018 г. (вх. № КПД-11-187-

14

от 19.01.2018 г.) на Директора на цитираната басейнова дирекция факти не отговарят на действителното положение. Прекратената процедура се дължи на изменение на инвестиционното предложение, поради което и становището на Басейновата дирекция, което представлява основание за издаване на оспореното решение на Директора на РИОСВ - Смолян, се съобразява именно с това изменение. В този смисъл не са противопоставими актовете, издадени в предходни процедури по повод на инвестиционно намерение, но на по-ранен етап, при които не са взети предвид измененията в инвестиционното предложение. Казаното се отнася и до решение № 26-ОС от 3.10.2011 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие, което е издадено за други параметри на инвестиционното предложение. При това положение не може да бъде прието твърдяното от касатора, че в случая е приложимо изключението, визирано в т. 6. 5 от заповед № РД-531 от 26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите. В разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда е предвидено, че компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например басейнова дирекция) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Правилно съдът е съобразил и приложил цитираната норма. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение, приема, че е изпълнено и изискването по чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, което предвижда, че ако ИП е свързано с водовземане от повърхностни води като се касае за ползване на воден обект по смисъла на ЗВ директорът на съответната Басейнова дирекция следва да даде становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на ИП спрямо релевантните режими. Предвид изготвеното становище, което е за недопустимост, правилно и в съответствие със законовата норма процедурата е прекратена. В решение № ПО-10-1 от 25.01.2018 г. е прието, че имотите, в които се предвижда да се реализира инвестиционното предложение се намират извън границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но частично попадат в обхвата на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. В решението изрично е казано, че ИП е недопустимо спрямо режима на защитената зона ВG0002113 "Триград Мурсалица", обявена със заповед № РД-531 от 26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 50/2010 г.), тъй като площ от 0. 645 дка от сервитута на тръбопровода попадат в нея. Изложените в тези мотиви съображения на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и на Директора на РИОСВ - Смолян не са оборени от жалбоподателя по първоинстанционното дело, включително и с назначената и изслушана екологична експертиза. От нея не става ясно от кой източник вещото лице черпи сведения, че ИП не засяга воднозависими видове и местообитания, посочени в Становище по екологична оценка № 1-2/2012 г. на МОСВ, т. 1, раздел Б, т. 1, подточка 1. 1. В молба от 28.05.2018 г., по исканата от жалбоподателя екологична експертиза, т. е. преди изготвяне на заключението, ответникът е посочил, че след извършване на справка в базата данни на РИОСВ - Смолян, чрез информационната система на защитени зони от екологичната мрежа "Натура 2000", относно местоположението на ИП е установено, че в неговия обхват попадат оптимални местообитания на ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и ефективни местообитания на балкански щипок (Sabanejewia balkanica). Експертът приема, че ИП засяга частично защитената зона ВG0002113 "Триград Мурсалица", която е включена в Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район, в раздел 3, т. 3.5.2 (Зони за защита на водите от "Натура 2000" съгласно Директива 79/409/ЕИО за съхранение на дивите птици, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване), определена съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Но вещото лице счита, че предвидените забрани и ограничения за водовземане от повърхностни води за производството на електроенергия по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ не се отнасят до настоящето ИП, тъй като за обекта има разрешително за водовземане от 12.09.2005 г., изменено с решения от 30.05.2011 г. и от 31.01.2012 г. с краен срок на действие 12.04.2024 г., и е издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект от 19.04.2016 г. с краен срок 19.04.2019 г. Вещото лице не съобразява писмо изх. № КД-04-169 от 3.11.2017 г. (вх. № КПД-11-187-

9

от 7.11.2017 г.) и писмо изх. № КД-04-169 от 17.01.2018 г. (вх. № КПД-11-187-

14

от 19.01.2018 г.) на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", отразяващи промяна на становището на специализирания компетентен орган и причините, довели до тази промяна. Освен това експертът приема, че ИП е допустимо при условията на писмо изх. № КД-04-169 от 10.05.2017 г. на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", което е издадено преди изисканите от РИОСВ - Смолян допълнителни данни, след представянето на които вече са налице двете отрицателни становища на Басейновата дирекция, цитирани в тези мотиви. Тези становища не са обсъдени от експерта. Наред с изложеното се съобразява, че въпроса дали инвестиционното предложение е допустимо е правен, а съгласно чл. 202 ГПК заключението на вещото лице не е задължително за съда. Правилно Административен съд - Смолян е направил извод за законосъобразност на атакувания административен акт в съответствие с доказателствата, установяващи недопустимост на ИП и правилно е приложил закона при наличие на основание по чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС. При постановяване на решението са обсъдени всички факти и обстоятелства, които са релевантни за правния спор, предмет на производството - законосъобразността на решение № ПО-10-1/2018 г. на Директора РИОСВ - Смолян. При произнасянето са коментирани доказателствата в тяхната връзка и относимост към спора, доводите и възраженията на страните, като не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Липсват касационни основания за отмяна на решението. При установената по-горе неоснователност на жалбата, своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от НПП в полза на РИОСВ - Смолян се присъжда сумата 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационна инстанция.

Цитирани разпоредби

4