Решение № 340 от 23.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 992/2012 г.

Решение № 340 от 23.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 992/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия В. А. Г. чрез защитника му, адвокат М., против присъда № 8 от 23.04.2012 г. по внохд № 305/2012 г. на Софийския апелативен в частта, с която се потвърждава осъдителната присъда на Кюстендилския окръжен съд относно обвинението срещу В. А. Г. по чл. 278, ал. 6 от НК и разноските по делото.

В жалбата се сочи, че въззивният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен акт. Отправя се искане за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия.

Пред касационната инстанция защитникът на касатора поддържа жалбата по изложените в нея съображения, акцентирайки върху субективната несъставомерност на деянието.

Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата поради неоснователност на съдържащите се в нея оплаквания.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Окръжният съд в гр. Кюстендил с присъда № 8 от 20.02.2012 г. по нохд № 189/2011 г. признал подсъдимия В. А. Г. за виновен в това, че

• на 24.11.2010 г. държал два археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответен ред, регламентиран в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, а именно - земеделски инструмент от желязо с оценка 25 лева и фрагмент от бронзов предмет с оценка на стойност 1 лв., поради което и на основание чл. 278, ал. 6 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3 от НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

• на същата дата и място държал оръдие /металдетектор/ за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 пр. 2 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3 от НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл. 23 от НК съдът определил общо наказание пробация с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.

Софийският апелативен съд, наказателно отделение, четвърти въззивен състав, с присъда № 8 от 23.04.2012 г. по внохд № 305/2012. г. отменил първоинстанционната присъда в частта относно обвинението за престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК и в частта за определяне на наказание по чл. 23, ал. 1 от НК и оправдал В. Г. по така повдигнатото обвинение, намалявайки размера на дължимите разноски със 110 лева.

В останалата част присъдата била потвърдена.

Касационната жалба срещу потвърдителния дял на така постановеното въззивно решение е основателна.

Съдържанието на жалбата предизвиква напомнянето, че необосноваността на обжалвания съдебен акт не може да бъде предмет на касационна проверка, тъй като не е посочена сред касационните основания, изчерпателно изброени в чл. 348, ал. 1 от НПК. Ето защо оплакването, че фактическите изводи на проверяваната инстанция не се подкрепят от доказателствата, не подлежи на разглеждане. Доколкото в жалбата се прави намек за превратно ценене и игнориране на част от доказателствените средства, изключващи субективната съставомерност на деянието, следва да се отбележи, че решаващите инстанции са подложили на логически верен анализ цялата доказателствена съвкупност. Отделянето на инкриминираните предмети от съвременните фалшификата и различният им произход са послужили на въззивната инстанция до стине до вярното заключение, че подсъдимият е имал съзнанието за притежаването на подлежащи на регистрация археологически обекти.

Жалбата е основателна в частта й относно касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Двете предходни инстанции са приложили неправилно закона, като са отказали приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.

По делото е установено, че в дома на подсъдимия са намерени тринадесет предмета, от които археологическата експертиза идентифицирала като археологически обекти само два. Първият е описан като земеделски инструмент от желязо, силно корозирал, датиран IV-VI век, оценен за 25 лева. Вторият е фрагмент от бронзов предмет, в лошо физическо състояние, с размери 3,8 х 2,8 х 04 см, оценен за 1 лев. При определяне на цената на първо място са съобразени възнагражденията, изплащани на приносителите на аналогични предмети в българските музеи, а за сравнение са взети цени, постигнати при публични разпродажби през периода на последните пет години в страните от ЕС, Швейцария и САЩ и, само за сведение, стойностите, определени за аналогични предмети в практиката на българските колекционери.

При тези фактически данни, макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, деянието, извършено от подсъдимия, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК поради явната незначителност на обществената му опасност. Намерените археологически обекти са с толкова малка стойност, че не засягат съществено опазването и закрилата на културното наследство на Република България.

Не може да бъде споделено изразеното от въззивния съд становище, че в чл. 278 от НК законодателят не се интересува от стойността на археологическите обекти. Напротив, лексическото и систематическото тълкуване на нормата показва непосредствена ангажираност с тази характеристика на предмета на престъплението. Така чл. 278, ал. 2 от НК визира квалифициращия признак "особено висока научна или художествена стойност", а чл. 278, ал. 6, пр. 1 -"национално богатство" Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за културното наследство статута на национално богатство зависи от научната и културната стойност на движимите културни ценности. Ето защо при определяне на обществената опасност на всеки вид посегателство върху културното наследство от съществено значение е да се определи стойността на засегнатия обект, което в конкретния случай е станало възможно поради спецификата му чрез изслушаната експертиза. Тя е достатъчно ориентировъчна, тъй като, макар да е доминирана от стандартите на възнагражденията, получавани от лицата, предали вещи в музеите, е съобразена и с други, описани по-горе, ценообразуващи фактори. Съгласно чл. 95, ал. 2 от Закона за културното наследство размерът на дължимото на предаващите вещи на музеите възнаграждение се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване при условия и по ред, определени в Наредба № Н-2 от 12.01.2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи /ДВ бр. 7 от 2012 г./ Съгласно чл. 3, ал. 2 от тази Наредба възнаграждението се определя с оглед значението на вещата и може да бъде до 5000 лева, без да е обвързано в процентно съотношение със стойността й. Съпоставени с максималния размер на възможното възнаграждение, конкретизираните от експерта суми за инкриминираните предмети - 25 и 1 лв. допълнително подкрепят извода, че артефактите нямат сериозно значение. Не е висока и обществената опасност на дееца, който не е осъждан и е съдействал на разследващите органи.

Обобщено въздействието на извършеното деяние върху обществените отношения, опазващи културното наследство на страната в конкретния случай е толкова незначително, че изключва общественоопасния му характер. Неговото квалифициране като престъпление е извършено в нарушение на закона. Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и при наличие на основанието на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК подсъдимия бъде оправдан, което води до отпадане и на отговорността му за сторените по делото разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК